За творчеството на един поет

ХуЛитер Записан(а): May 28, 2007 Мнения: 36

Седя си снощи в перфектния ми апартамент на тиха улица в Копенхаген и сърфирам сред творчеството на знайни и незнайни поетични души в сайта. И вижте на какво попадам:

"Ѣ ~ Ѣ

кротко падат зъби,
остана на тъмно баща.
Европа мълчи оптимистично

Ѣ ~ Ѣ"

Стихът(?) се нарича Еврооптимизъм и е на известен хулитер с ник LeoBedrosian. Остави друго, ами този вопъл се мъдри в раздел Хайку с претенция за кратка и описателна източна форма.

Не се стърпях и реших да направя кратък литературен анализ на произведението. Ето до какво достигнах:

Формата на произведението означава, че авторът е целял чрез кратко и изящно слово да изрази синтезирано чувства. Думите се забиват като картечен откос, поразяват като съчмен шрапнел и попадат директно в сърцето на четящия.

Успял ли е поета? И защо зъбите падат кротко? Кой, защо и как е допуснал тази стоматологична несправедливост по отношение на лирическия герой. Въпросите са парливи и безпощадни. Изискват бръз и директен отговор. Не търпят отлагане.

Още в следващия ред се натъкваме на онази лирическа експанзия, която осветява и насочва изтерзания читател към някои от отговорите. Бащата страда. Зъбите му падат. Липсата на надежда като със чук му избива и последния кърник, последната какпа вяра. По-нататък мъката на читателя не е пощадена и той през сълзи разбира, че бащиното страдание се случва на тъмно, вероятно и студено място. Онези безсъвестни и безучвствени зли монополисти, прекъсвайки електричеството са отнели и последната бащина надежда. Каква несправедливост.

До тук краткото поетично изящество е завързало своята фабула, поставяйки безмилостните си въпроси. И когато горкия читател очаква просветление, и оптимистичен завършек на тази теза авторът като със сатър отсича и последното повяхнало кокиче, последната надежда със последния си трети ред. От него ние разбираме кой е виновника за бедите. Европа! Ето кой е отговорен за всичките беди на бедния ни родител. За всичките му опадали зъби, за цялата тъмнина и студът. Оставете друго, ами този виновник ехидно се усмихва, демонстрирайки нелеп оптимизъм и остава безответен на цялото ни нещастие. ПОЗОР!

Краткия ми анализ ще завърши с думи на възхита и почитание на големия авторов талант, на справедливата му позиция и гражданската храброст да я заяви! Поклон!!!

Как можеш ти от Копенхаген,
от този равен град и хладен,
поезията ни да разбереш?
Не можеш - даже да се съдереш!
Тук положението е трагично,
а вие се усмихвате оптимистично!

Каквото ни е общото положение, такова е положението и на поезията ни.
Но положението с поезията в останалите страни от НАТО е още по-трагично!

ХуЛитер Записан(а): Jan 29, 2011 Мнения: 188

Каква е връзката с НАТО? Да не би съкратените военослужещи...да са станали поети? Shocked

Solara написа:

Каква е връзката с НАТО? Да не би съкратените военослужещи...да са станали поети? Shocked

Оценявам чувството ти за хумор!
Вместо да напиша "в останалите страни от ЕС" (понеже ми изглежда по-банално), написах в "страните от НАТО" - което е все същото, защото те почти всички са там.
А защо не могат да имат добра поезия е ясно - защото поезията е преди всичко морал.

ХуЛитер Записан(а): Jul 24, 2008 Мнения: 40

Цялото това писание, за да ни отвориш очите за липсата на талант у някого си, не е за вярване просто.
Казано съвсем честно, ако Лео продаваше тикви за портокали, пак бих се спряла при неговата сергийка, с удоволствие, вярвай ми карабалък Very Happy

Не пей ми се, не смей ми се.
А и защо да пея.
Разбира ли читателят от стихове –
едва ли.
Той може тиква да яде,
а казва – портокали!

О, разбира се, че читателят разбира! Само да се появи в сайта хубаво стихотворение, и под него винаги се появяват много положителни отзиви и коментари.

Лео Бедросян е интересен, оригинален, провокативен, много активен и много симпатичен поет. И правилно казва Мирей, че и тикви за портокали да продава, пак ще се спираме на неговата сергия.

Да, случва се понякога да премине границата на понятното и да напише нещо, което за публиката остава неразбираемо. На всекиго се случва. “Усетът ни за поезия е различен - някои я намират и там, където за други няма поезия. Други пък имат толкова високи критерии, че дори ако в едно стихотворение има и ритъм, и рима, и чувство, и смисъл, пак не го признават за поезия. Това зависи от таланта на читателя. Казват, че за да разбереш напълно поезията на някого, трябва да имаш талант, равен на неговия.“

Карабалък много неправилно е озаглавил темата си “За творчеството на един поет”. Защото в нея не се прави анализ на творчеството на този поет – прави се анализ на едно негово стихче от три реда, и при това постнато преди повече от една година..

Може би Лео ще отговори – какво е имал предвид с това “хайку”, думите в него в буквален смисъл ли трябва да се възприемат или имат и метафоричен смисъл. Защото и за мене това стихче е непонятно. А непонятно вероятно е било и за други, защото под него има само един отзив, и то със следния текст: “ѢѢѢ!”

И Карабалък може да е прав, като прави на стихчето такъв анализ. Но повтарям – на стихчето, а не на творчеството на този поет.

Но ако Карабалък е прав, че това стихче не е поезия (както впрочем смятам и аз), тая мода откъде е дошла? От запад! Тази мода нахлу при нас след падането на Берлинската страна.

Нашият народ има здраво и вярно чувство за поезия. Преди това такива неразбираеми неща в България не се публикуваха, а ако случайно нещо подобно се публикуваше, щеше да бъде освиркано. Докато след това изведнъж станаха мода, от безсмислени текстове не можеш да се разминеш.

Предполагам, това е предизвикало възмущението и на Карабалък. Защото ако беше само едно стихче, не би си струвало да се повдига въпрос.

С този си постинг искам да обясня първото си включване в темата - защо сметнах, че в страните на ЕС и НАТО поезията им е такава.

ХуЛитер Записан(а): May 28, 2007 Мнения: 36

Разбирам справедливото ти възмущение, Ангаре и до някъде го подкрепям. Нима някой лъскав и мазен евопеец може да разбере бедите ни? И как да очакваме съчувствие от преяли и задоволени хора, за които липсата на зъби и ток е неразбираемо? Това е локална несправедливост в ъгъла на Европа, която трябва да разрешат ъгловите евопейци.

Всички познаваме каламбурите и кодошите на обичания Бедросян. А на мен ми е е дъгогодишен личен приятел с когото съм споделил тонове изпито вино, стада изпечени и изядени агънца и други подобни знаменателни събития. Не бих си позволил по никакъв начин да се усъмня в качеcтвата на поезията му, нито в неговата добронамереност.

Това, което ми се наби в очите е явната несправедливост в разпределението на благата сред европейците. Ето тук, където живея по стечение на обстоятелствата всичко е подредено, излъскано и красиво. Дори просяците са избръснати, умити и ухаят на армани... Но всичко това го написах преди последния постинг на Ангар. Сега се чувствам задължен да отговоря и на него.

Да, аз също много обичам и оценявам Бедри! Да, той провокира, кодоши, трупа метафори, идеограми и небивалици. Понякога е лиричен, друг път жлъчен, но винаги остава верен на себе си. Мога да кажа, че дори в перкаляването му си остава симпатичен.

Но таланта, ах, таланта! Тая желана, бяла птица, която отлита винаги пред напъните ни да я хванем и опитомим. Тая категория му убягва. Не казвам, че Лео не притежава никакти таланти. Съвсем не! Не веднъж съм бил свидетел на умениято му да убеждава и манипулира другите. Там е незаменим. Сред многото му други таланти мога да спомена умението да развеселява и грабва околните. И ред други, но поетичния му талант определено му убягва.

Та затова си позволих тази кратка литературна рецензия, която може да прерасне и сред другите Леови творби...

ХуЛитер Записан(а): May 28, 2007 Мнения: 36

Когато на вън е мъгливо, не ти се излиза, не ти се купонясва, припалваш камината с екологични пелети и сърфираш на спокойствие в уюта на дома. Така направих и аз и по паднах на друг поетичен къс в любимия сайт:

"ГАЛОШИ (пасторално)

Новите галоши
днес налузи Моши.
Тръгха към езлъка,
и оклепа ги, о мъка!

Трие ги в тревата,
а галошите широки
купени от баба Вата
се изуват на посоки.

Тръгна нашичкият Моши
на сред село да се фука
с тези гумени галоши,
другите да мрът на мъка.

И не щеш ли
сред пътрака
легнала ми трънка.
Дзепа Моши
и таз драка
скъса новите галоши!

Ред сополи и ред сълзи
рони горко Моши.
Вече няма да са нови
кърпените му галоши."

Автор и тук е LeoBedrosian, като стихотворението е от ранния му романтичен и елегичен период на осъзнаване и съзряване. Въпреки, че би се очаквало един млад и неизвестех стихоплетец да бъде по-сдържан и да съблюдава по-строго морал, етика и правопис още тук се вижда тенденцията за осмиване на чисто човешките слабости и недостатъци. И трябва да призная, че похватите на автора хич не са щадящи.

Хумористичния метод чрез сатира, ирония и достигащ до груб сарказъм несъмнено подчертава чисто битовите неволи и дребни въжделения на лирическия герой. Но оправдани ли са те?

Нека първо направим един портрет на героя, бедно, вероятно слабо образовано и първично същество, произлезло от "пасторалния" извор на селското ни битие, за когото едни нови галоши представляват онази желана и трудно постижима ценност, която за мнозина негови връстници би предизвикала ехидни и язвителни подигравки. Но за бедния Моши те са на върха на стойностната му система. Едно върховно постижение, което дори той не може сам сда си позволи, а трябва да бъде купено от баба му, която вероятно е пестила няколко месеца от залъка си.

Виждаме, че и в ранното си творчество поета заклеймява чрез битовизма социалните неволи на обществото ни. Но какво е постигнал? Нека продължим напред. От третия куплет разбираме, че нашия герой не се задоволява да носи новите си галоши, ами отвътре му избива необходимостта да се изтъкне, да придобие оня социален превес над съселяните си чрез придобивката. Тук автора саркастично осмива типичното българско фуклявчене, подчертавайки, че героя би се задоволил единствено от смъртта на своите бедни съселяни, причинена от завистта - друга типично българска черта.

Сякаш окалването на новата придобивка не достига за авторовото отмъщение, ами нашия герой трябва да преживее поредния си катарзис, последния удар, нанесен му от съдбата и злонамереността на неговия автор е попадането на безпощадната трънка. Още тук, в това ранно стихотворение автора вкоренява трайно безжалосната природаи и я олицетворява, като един естествен и справедлив съдник на жизнените ни недостатъци. В образа на трънката, безмилостно разкъсала новите Мошеви обувки ние виждаме справедливата и безжалостна реакция на природата, която ще срещаме често по-нататък в творчеството му.

Последния куплет завършва по един естествен начин това кратко пасторално излияние чрез понижаваща емоционална поанта на напрежанието и последното отмъщение върху клетия герой, примиряващ се със скъсаните си галоши.

Това маркиращо произведение на LeoBedrosian очертава пътя на по-нататъшното му творчество и обуславя авторовите търсения. Затова трябва да бъде отбелязано като един жалон в най-новата ни поезия.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Да си призная не очаквах такъв интерес към писанийцата ми. И това съвсем не е поза а въодушевление към коментиращите, труда им и отделеното време за скромната ми творческа особа...

Благодаря ти Анги за милите думи, едва ли ги заслужавам. Цар сдъм да печеля доверия и после вероломно да го губя Sad

Балъка няма да коментирам ...

ХуЛитер Записан(а): May 28, 2007 Мнения: 36

LeoBedrosian написа:

Да си призная не очаквах такъв интерес към писанийцата ми. И това съвсем не е поза а въодушевление към коментиращите, труда им и отделеното време за скромната ми творческа особа...

Благодаря ти Анги за милите думи, едва ли ги заслужавам. Цар сдъм да печеля доверия и после вероломно да го губя Sad

Балъка няма да коментирам ...

Значи не заслужавам един малък и незначителен коментар, така ли, Бедри!? Не можеш от позицията на своята възвишеност да напишеш две прости думи на стария си приятел по чашка?

Това ли заслужих, приятелю!?

Аз не искам да коментирам теб, а творчеството ти. Защото, когато вали в Копенхаген и всички датчани са се сврели в мишите си дупки то ми е утеха. Харесвам да те прочитам.

И от сега мечтая за края на август, когато ще имаме възможността да се нелитературчим лирично и алкохолно до козирката приятелю. Прибирам се на 24 август за месец.

До скоро...

ХуЛитер Записан(а): Dec 18, 2004 Мнения: 130

Тук има материал за разказ! Smile

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

karabalak написа:

Значи не заслужавам един малък и незначителен коментар, така ли, Бедри!? ..

Аз тебе коментирал бих така
че стаята да ти се стори тясна
и твойта бяла, пухкава снага
във нея тя подпухна и израстна...

ХуЛитер Записан(а): May 28, 2007 Мнения: 36

LeoBedrosian написа:

karabalak написа:

Значи не заслужавам един малък и незначителен коментар, така ли, Бедри!? ..

Аз тебе коментирал бих така
че стаята да ти се стори тясна
и твойта бяла, пухкава снага
във нея тя подпухна и израстна...

Израсна в мене мъничка тъга
и сплетоха се спомените мили
поръсих я със щипчица нега
и в миг получих алкохолни сили...

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

karabalak написа:

LeoBedrosian написа:

karabalak написа:

Значи не заслужавам един малък и незначителен коментар, така ли, Бедри!? ..

Аз тебе коментирал бих така
че стаята да ти се стори тясна
и твойта бяла, пухкава снага
във нея тя подпухна и израстна...

Израсна в мене мъничка тъга
и сплетоха се спомените мили
поръсих я със щипчица нега
и в миг получих алкохолни сили...

Поспри преди последния бокал
да топнеш в него жадните си устни
дори на рамо да си ми плакàл
сълзите ти не са изобщо вкусни...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите