competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
07 Май 2014 11:09:07 » До звездите |
|
Бяхме с по една малка раничка на гръб, в която сложихме по една топла дреха, бутилка вода и няколко шоколадови вафли за повече енергия. Изкачвахме се сравнително бързо, доколкото може да се бърза по планинска пътека.
Прекрасен ден – синьо небе, усмихващо се слънце и ясно очертан планински красавец, на който трябваше да стъпим след няколко часа. Все още бяхме в клековия пояс, по-нагоре почваха поляните, а накрая зигзагообразни пътеки водеха към върха.
Застигнахме един човек, екипиран като истински турист. Поздравихме се. В планината всички се поздравяват. Спряхме да си починем заедно. Нагоре имаше още поне 3 часа, а надолу хижата изглеждаше като малка къщичка, а слънчевите лъчи проблясваха по ламаринения и покрив.
“Ех, момчета! Тежичко ми е, ама ми е любим връх. Всяка година идвам и го изкачвам редовно. Сега съм на 77, но докато мога, ще идвам ,защото там, горе, усещам света в краката си, чувствам се като птица в простора, погледът ми се рее далече, далече във всички посоки, пея с вятъра и викам на воля. Никъде не се чувствам така свободен, както горе, на върха. Преди години с приятели правихме и нощно изкачване…Каква луна, какви огромни звезди – трепкат ли, трепкат, посегнеш да си хванеш някоя, ама уви! Още по-нагоре са, но си мечтаеш да си като тях – високо, високо. Приказна картина е тая, трябва да я видите, за да я почувствате. Защо е важно, момчета, за да осмислим нашата тленност, да се смирим и да разберем, че красотата на природата, самата природа е вечна и ние сме една малка частица тук и то за кратко време.
Аз съм Никола, викайте ми бай Кольо. Преди години бях обущар на футболния клуб “Левски-Спартак”. Ама планината си я обичам, затова съм тук. Вие вървете, аз ще тръгна след малко, а като слизате от върха, пак ще се срещнем. Хайде със здраве и не забравяйте за звездите. Те са свободни, а свободата, знаете, е състояние на духа, тя е полет!” |
|
|