konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
04 Фев 2014 21:39:11 » Инвалид съм била, той шъ ми рече |
|
В село мъ знаят глухата Цона. Глухата Цона това, глухата Цона онова. И за лошо и за добро тъй мъ споменуват. То е малко обидно, ама на мен ми е угодно, щото аз си го измислих. У комшиите всеки ден има дандания. Не ми требе да ода у града на цирк. За да чувам по-добре аз почвам да копая у градината точно до техния дувар. Веднъж Вангелица мъ виде и се развика:
- Кво слухтиш?
- А?
- Уж копаш ама подслушваш.
- Кво рече? Бъхта се, Маро, бъхта се. Нема кой. Нищо не чувам, Маро, нали оглушах от ония де гърмеха по градушките.
И така станах глухата Цона. Те се бъхтат у тех, а аз си бъхта с мотиката и се информирам. Нали не съм клюкарка, мълча си. Само некой път на мегдана доуточнявам некой работи.
Един ден у нази дойде наместник кмета. Добро момче, още ергенче, на девера ми е внук.
- Добър ден, стрино!- вика той гаче съм глуха.
- Дал ти Бог добро, сине! Кво те води насам?
- Абе, стрино, гледам много се мъчиш с ушите. Утре ще ходя до града, дай да те заведа на доктор да ти види ушите и да ти измери слуха с аудиометър. Като инвалид имаш право на помощ за слухов апарат.
Като чух инвалид настръхнах. И с метър щели да ми мерат ушите. Кипнах като врящ котел и изгърмех.
- Кой бе, кой е инвалид? С тоя метър си измери твоя сантиметърчо. Оная с големите цици де се увърта до теб не я ли видиш бе? Ти си инвалид бе, виж си празните гащи! Ти си за апарат там. Не ми требе твойта помощ.
Тъй му надумах и се прибрах. Ама хак ми е. Кво да правя от сега нататък? Глуха ли да остана или да прочуя? |
|
|