Приказки от Страстната седмица - ден: Велики четвъртък

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

12.04.20… г.  - Ден на космонавтиката и Велики четвъртък по съвместителство. Не боядисвах яйца, защото не можах да стана преди изгрев слънце. Оставих тази работа за Великата събота. Та… Може да не боядисах яйца, но на работа все пак трябваше да отида, някак…което аз и направих. Беше един нормален работен ден някъде до около 14.30 ч. след обяд, когато на висшите началници явно им писна от въпроси от рода на „Аз за днес вече си свърших работата. Може ли да си тръгна малко по-рано?”…в резултат на което ние – целокупният списъчен състав, се оказахме освободени от към трудови задължения до края на работния ден. Дотук – прекрасно. А аз, нали съм си една такава услужлива и добра по душа, съм поела и допълнителен ангажимент към колежката, която е в отпуск отпреди Великден. Ангажиментът се състоеше в обещание да полея цветята в нейната стая, преди да си тръгна, и да спусна щорите на прозореца, за да не се опекат цветенцата през следващите почивни дни. И аз, разбира се, приех всичко твърде присърце. Малко преди 14.30 ч. аз привеждам обещанието в действие и решавам да започна със спускането на щорите, които са от онези–с металните пръчици и оплитащите се в тях връзчици…Преди това цветята (а те се намират по протежение на целия прозорец на стаята) са обилно поляти. В момента, в който се опитвам да достигна края на връзката на щората, установявам, че тя качествено (и здраво) се е оплела в металните пръчки, което предизвиква леко провисване на щората откъм другия й край, закачайки при това върховете на едно огромно мушкато, заемащо половината прозорец…Оттам насетне последователността на събитията ми е малко мътна, честно казано…Но ясно си спомням, че каквато и да е била, тя беше съпроводена с оглушителен трясък и шум от търкалящи се навсякъде саксии и поставки за цветя…А аз се оказах буквално окопана в кална пръст и около мен на воля се стичаха ручейчета по измития малко преди това под…Навсякъде имаше листа от мушкато, а един кактус – тип мексиканец, се беше подпрял на мен и се опитваше да ми се порадва, бодейки ме по бузата. Гледах безпомощно и не смеех да мръдна, когато портиерът на сградата дотърча да чука по вратата, за да припомни, че по това време аз вече би следвало да съм извън поверената му за наблюдение сграда, вместо да вдигам шум до небесата. След него в стаята влетя и Шефката с уплашена физиономия. А тя, понеже е един страхотен шеф, схвана положението само с един панорамен поглед…след което се осведоми с леден глас: „Какво направи ПАК?!”. Отвътре нещо ме караше да отвърна подобаващо или поне да протестирам „Защо ПАК?!”…но благоразумно си замълчах. Само погледнах към нея с поглед, в който се четеше преданост и вдигнах рамене – то нямаше и какво толкова да се обяснява – всичко се виждаше и с невъоръжено око. Шефката вече се беше окопитила и, оглеждайки щетите, междувременно раздаваше кратки команди на глас:
- Излез от тази локва! Внимателно, дее…ох, всичко оцапа…
- Не, недей да чистиш нищо!
- Остави го така! Не виждаш ли, че сега нищо не може да се направи?
- (към портиера) Да, след малко тръгваме, господине! Извинете ни за забавянето!
- (към мен) Приготви се вече и остави тази щора на мира, за бога!
- Още във вторник ще кажа на М. да редуцира флората по прозореца…
При тези думи аз с облекчение се измъкнах от локвата, в която стоях като вкаменена, оставих щората вдигната, пътьом съблякох бялата лабораторна престилка и си облякох якето, след което с почти чиста съвест врътнах и ключа на стаята. Мисля освен това, че пътят ми може да проследен много точно, дори и човек да не притежава следотърсачески способности…ама за това ще давам обяснения, появявайки се във вторник на работа и срещайки се лице в лице с М… Пиша това и с надеждата, да съм жива и здрава и след това…но обещавам единствено да ви държа в течение!

Не ме разсмя особено, но текстът е труд човешки и го тласкам напред... Confused

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите