Въведено на:
21 Дек 2013 11:36:45 » Моля за съдействие
Уважаеми обичани Хулитери!
Моля ви да помогнете. Издирвам стихотворения на тема "Възкресение". Чудесния наш сопотски свещеник - протойерей Марко има идея да направим нещо за този празник, за да го представим пред гражданите. Предложих му това да е рецитал. Търся стихове за възкресението на Исус, за възкръсването на доброто в душите. Бихте ми помогнали, ако ми посочвате конкретни произведения, като разбира се, при изработването на сценария ще се позоваваме на авторите, тоест, авторските права ще бъдат упоменати.
Надявам се, че бихте се отзовали и бихте били съпричастни към прекрасната идея на отец Марко - невероятно добър човек и ревностен Божи служител, който вече около 20 години е направил много за църквата и въобще за града ни. А и мисля, че самата идея да възкресим доброто в сърцата си си струва усилията.
с поздрав и с пожелание за светли празници:
Таня
LeoBedrosian ХуЛитер
Записан(а): Aug 09, 2004
Мнения: 839
Въведено на:
21 Дек 2013 12:30:17 » съешение
Как се постига съешение
между Коледа и Възкресение?
в тиха църквица, сред уединение
сред пушени икони, тъмна мед
и иконостас без умерзение
с отци, светци, попове, патриарси
от купол нямо надзиравани
и вкупом свято насърчавани.
- Покайте се, вий святи, благи
униати, неми, хроми изцелени
слепи, куци и засмени!
че в грях сте, вкупом с мене,
святия в една компания
с рогатия!
Че свят е само Онзи там.
На вас, мерзавци
няма да го дам!
дочу се глухо зад амвона
прискърбен глас на Марко с омфора...
Уважаеми обичани Хулитери!
Моля ви да помогнете. Издирвам стихотворения на тема "Възкресение". Чудесния наш сопотски свещеник - протойерей Марко има идея да направим нещо за този празник, за да го представим пред гражданите. Предложих му това да е рецитал. Търся стихове за възкресението на Исус, за възкръсването на доброто в душите. Бихте ми помогнали, ако ми посочвате конкретни произведения, като разбира се, при изработването на сценария ще се позоваваме на авторите, тоест, авторските права ще бъдат упоменати.
Надявам се, че бихте се отзовали и бихте били съпричастни към прекрасната идея на отец Марко - невероятно добър човек и ревностен Божи служител, който вече около 20 години е направил много за църквата и въобще за града ни. А и мисля, че самата идея да възкресим доброто в сърцата си си струва усилията.
с поздрав и с пожелание за светли празници:
Таня
Таня,
Съвсем импулсивно реших да ти оставя един мой доста стар стих (ако такова понятие има). Не знам дали ще ти свърши работа. Не е особено... хм... каноничен Но щом е в състояние лично в мен все още да предизвиква спомен за емоция, може и да ти хареса (за твоята цел). Ако не, значи съм те черпила един стих.
Поздрав сърдечен,
Галя
Resurrection*
Измъкнах се от празника на моя свят. Никой дори не забеляза...
Зад мен оставих спукани балони, огризките;
изпразнени бутилки от фалшиви чувства
на пода се въргалят, преупотребени.
Не се обърнах грам назад - към фойерверките,
а тръгнах със затворени очи. Нагоре, към тавана...
Отворих раклата, онази старата.
Надеждата ме чакаше, разтворила зеници,
придобили цветността на бялото.
Оказа се устойчива на безкислородие.
Да й се ненадяваш -
след нанесените удари под кръста -
от всички, и от мен самата.
Поех я бавно във ръце. Сърчицето се разтупка.
Достатъчно му бе едно докосване...
Свлякох се във ъгъла, сред паяжините.
И я гледах.
Спомнях си как я предавах вътрешно,
обезверена от умора, и от проказата на раните.
И отправяните тайно, в душата ми молитви -
за нищо друго, само тя да оцелее!
Прехапах устни и наблюдавах пулсиращия такт на вените -
била по-силна от безсмъртните предателства.
Във дланите я стисках, и като дете на пресекулки
разхлипах се на глас. От облекчение.
Малкото прозорче на тавана започна да светлее.
Ослепяла от сълзите си, не съм разбрала -
днес било Великден...
_________________
* Възкресение.
_________________ Рейни
anonimapokrifoff Модератор
Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068
Въведено на:
21 Дек 2013 13:05:08 »
ВЕЛИКДЕН
На брат ми Атанас
Един - и втори удар в безмълвието нощно...
Задружно проехтяват църковните камбани
и светла вест се носи; повтаря я всемощно
разбуденото ехо в намръщени балкани
и тласка я нагоре към висини бездънни.
Нощ мрачна оживява - тържественост я пълни
и говор я оглася свръхземен и невнятен:
души безгрижни сякаш, професия безкрайна,
невидими към бога молитвата си тайна
възнасят - и обхождат простора необятен.
Звънят, ехтят камбани... На всеки удар нови
с по някой спомен сладък отеква памет будна:
сърце за миг забравя тъгата, що го трови,
и трепетно заслушва се в приказката чудна
за минало детинство, за дните невъзвратни
на младите надежди и сънищата златни
и вярата наивна... кога тече живота
безгрижно и щастливо под бащин покрив мили,
кога неволи още не са ни поразили
и впрегнали догробно на черен труд в хомота.
Пред погледа възкръсват, минуват като живи
ред образи и скъпи, близки на душата:
ту стар баща, унесен в мечтания щастливи,
ласкаещ мила рожба, ту майката благата,
загледана в хлапака, ту братя и сестрици,
ту весела дружина от палави връстници -
рой птички повилнели - в игрите, смеховете;
ту русокъдра дружка... и две очи засмени,
и две странички нежни - божурчета червени,
на млада, ранна пролет най-любавото цвете...
Честито, свидно детство - цъфтяща, рай долина,
останала далеко зад пътника отруден;
от буря сякаш носен, той бърже я отмина
и днес напразно гледа зад себе си учуден,
напразно... А пред него - белей се път незнаен,
а мръщи се над него и небосвод безкраен -
и страх неволен често смущава му душата:
че слънце го изгаря, а сянка не съзира,
че хала го настига, а завет не намира,
нито спътник някой - да си даде ръката...
Пейо Яворов
KBoianov ХуЛитер
Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 30
Място: София
Въведено на:
25 Дек 2013 20:44:44 » Проглас за възкресението
Проглас за възкресението
Костадин Боянов
...И когато положиха Исуса Христа в плащеницата,
цялата Небесна вис ридаеше.
Нажалени ангелите плачеха
и закриваха с крило лицата си.
И рече им Господ: Не скърбете!
То е, за да се изпълни!
Тогава Отец прати двамина серафими
и отвалиха гробовния камък.
Те съгледаха една малка искрица,
дето ставаше все по-ярка и по-ярка
в сърцето на Помазаника.
И горещо се молеха,
положили длани върху Светлината.
Тогава се яви Духа Свети
като ослепителна колона,
що отиде право в малката светлинка.
И силата Господня бе толкова тежка,
че серафимите коленичиха
и едвам я поддържаха...
И засвети цялото тяло,
изпълнено с Духа Свети.
Тогава Сина Божи отвори очи
и рече: Сбъдна се!
Алилуйя, алилуйя, Господи, сбъдна се!
Алилуйя, алилуйя, Господи, сбъдна се!
- тъй славеха серафимите.
Името на единия беше Офир,
който засвидетелства написаното,
в името на Отца,Сина и Светия Дух!
Амин.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 833
ХуЛитери: 3
Всичко: 836
Онлайн сега:
Не знам къде ми е главата... Извинявай.
Но щом е в състояние лично в мен все още да предизвиква спомен за емоция, може и да ти хареса (за твоята цел). Ако не, значи съм те черпила един стих. 
