Ваня, Радост, благодаря ви, мили, за чудесните пожелания! А на теб, Радост, пожелавам подобна радост)) и безусловен успех на твоите премиери! Прегръщам ви и двете!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
11 Ное 2013 22:42:11 » Успех на представянията!
Много читатели да извървят твоята книга, морска и лотосова Светла!
Rodenavlotos ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2010
Мнения: 142
Въведено на:
11 Ное 2013 23:11:10 » Благодаря ти!
Благодаря ти, мила, за тези чудесни пожелания. Прегръщам те и от сърце ти желая подобни красиви моменти!
Vaterlo ХуЛитер
Записан(а): May 28, 2011
Мнения: 19
Въведено на:
12 Ное 2013 11:09:44 »
Кой знае защо, докато четях "Да извървиш Камино" - една от добрите поетически книги, излезли през тази година, ми хрумна, че към 1800г. човечеството е наброявало около един милиард. Днес сме малко повече от седем милиарда. Питам се дали любовта, надеждата, радостта са се увеличили седем пъти? Инстинктивно усещам, че отговорът е не. И също така инстинктивно усещам, че усещането за самотност се е увеличило многократно. Многократно се е увеличило самотното ходене по Пътя, който отдавна е изгубил своята свещеност и се е превърнал просто в някакъв път. В едно индивидуално, уж, скоростно летене по магистрала, която всъщност не отвежда никъде. Човешката форма на Път и Лутане, която представлява всеки живот, и която в тази си преживяемост ражда своите трудни, но миришещи на истинност ценности, се е механизирала и обезличила. Ценностите са подменени от стойности. Човек, вървейки по житейския си, но и даден от Бога или от Природата Път, върви през верите си и съмненията си. Препъва се в тях. Пада, наранява се. После раните му заздравяват, остава белегът и споменът за болката. И във всичко това има Смисъл. Той е и посоката, и ориентира, и самият Път.
Днес пътят е категория на досадата. Важна е крайната точка, целта на пристигане. Пътят, сам по себе си, е елиминиран в неговата преживяемост. Какво да запомня, вземайки самолета, има ли значение накъде, освен краката на стюардесата и пластмасовия вкус на усмивката й? Пътят, другояче казано, е дехуманизиран.
Поезията, и изобщо литературата, която е литература, разбира се, отдавна е изтикана в зоната на архаичното. Нещо като старите занаяти в Етъра. Има и такива някакви майстори, които се занимават с човешките тъги, /на което съвременността би се присмяла: сантимент/, със стремежа да извървиш Пътя си именно като Път - смислено /ха-ха, гръмогласничи съвремието, нещата са относителни и абсурдни/, с душата /що за метафизика, мръщи се съвремието/.
Светла Гунчева е именно такъв майстор. Вярва, че това което прави, трябва да има смисъл, да е настроено към дълбокото и вечното, а не към еднократното потребление. Затова и аз вярвам на книгата й - "Да извървиш Камино". Така, че софиянци на 15-ти и пловдивчани на 16-ти, заповядайте да се докоснем до частица от нейният майсторлък и смисленост "на живо". И за да намалим седеммилиардната самота поне с няколко единици.
Rodenavlotos ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2010
Мнения: 142
Въведено на:
12 Ное 2013 11:28:13 » Човек и добре да живее, рано или късно издава книга...
Благодаря ти, приятелю, ти толкова много каза за пътя на човешката душа, че моята книга може да се окаже излишна)) Но виждам, също така, че ти само хвърляш емчето, поставяш жалоните, по които всеки сам да трябва да извърви своя път на духовно пречистване. Аз мисля, че съм поживяла достатъчно, за да мога да се обърна назад и да направя равносметка. В тази книга не давам съвети, а само споделям моите криволичения, катерене и слизане, попадане в задънени улици. И досега не мога да твърдя, че съм натрупала планини от житейска мъдрост. Все така съм пълна със съмнения и несигурност. Но въпреки това, моят опит и моите грешки може би ще се окажат от полза за някого.
Надявам се публикуващите тук автори, които живеят в двата града, да ме уважат на този мой малък празник- представянето на нова книга. Защото всеки един, и добре да живее, рано или късно издава книга и иска радостта му да бъде споделена. ))
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
13 Ное 2013 17:32:18 » Ако котка не ми мине път
На раждането ти от лотоса - не бях.
За сватбата ти също не успях.
Но ако котка не ми мине път,
навярно ще присъствам този път!
Rodenavlotos ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2010
Мнения: 142
Въведено на:
13 Ное 2013 17:43:28 » :)))))))))))
Ангар, някой казвал ли ти е, че си много сладък? Е, сега ти го казват. Благодаря ти за чудесното четиристишие. Трогна ме и ще съм щастлива да се видим на живо. Поздрави!
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
28 Ное 2013 19:41:09 » ОТДАДЕНА НА ПОЕЗИЯТА
Така ми се стекоха обстоятелствата, че не ми е възможно да присъствам на представяния на книги, освен понякога, и то само ако събитието е в читалище “Николай Хайтов” в Младост.
На 15 ноември там бях на представянето на книгата на Светла Гунчева “Да извървиш Камино”.
Темата вече слезе от форумите, но не ми се иска това да стане без някой да сподели впечатленията си от представянето.
За поетесата и стихосбирката й говориха Кръстю Раленков (Мускетар) и Мисана. И говориха много добре, рецензиите им са много хубави, и ако те нямат нещо друго предвид, добре би било да постнат рецензиите си и тук.
Но на мене много по-интересно беше това, което самата Светла сподели за себе си – и за живота си, и за това как пише и как се раждат книгите й.
Права е (в един от постингите си) Маркони, че на подобни срещи по-интересно и полезно от рецитирането на стиховете е разговорът с авторите, запознаването с тяхната личност, с епизоди от биографията им, с начина им на работа, с техните разбирания и мисли.
Независимо че Светла не го каза точно така, независимо че животът й е протекъл по друг начин, независимо че образованието й не е литературно, а е инженерно, почувствах, че това, което запълва и осмисля живота й, което я обсебва, е поезията.
Че докато диша, ще пише!
Иначе не би създала и издала такива поетични книги: “Пепел от любов”, “Носталгично за Бургас”, “Родена в Лотос”, “Хилядолетна вода”, “Красотата няма име”, “Хроника на една виртуална любов.” И всички са били явление в бургаската поезия, и са отличени с престижни отличия. Но според нея последната й стихосбирка - ”Да извървиш Камино”, е най-богатата и най-хубавата. (Но към това “последна, най-хубава и обобщаваща”, непременно ще трябва да се добави и думичката “засега”!).
И самата Светла, и Мускетар, и Мисана, и една приятелка от Бургас (никът й в “ХуЛите” е Галина, и е много добра рецитаторка), прочетоха по няколко стихотворения от книгата. Странно ми е обаче случайно ли и четиримата сякаш се бяха спрели на едни и същи стихотворения – защото според мене всички стихотворения в стихосбирката са много хубави.
Поезията на Светла Гунчева е изящна, фина, красива. интелигентна, интелектуална. Поезия за висшисти. Интелигентна поезия за интелигентни хора. В стиховете й често са вмъкнати понятия от историята, от митовете, от науката, от природата - които предполагат и изискват и от читателя висока ерудиция. Поезията й извира от душата и сърцето, но и от ума. Предизвиква размисъл.
Разбира се, когато спра и се замисля над някое от стихотворенията й, понякога не съм съгласен с нея. Но това нищо не значи - просто няма еднакви хора.
Не ми хареса това, че на 2-3 места споменава Бога така, сякаш е вярваща. Мисля че, както Дарвин казва, че на неговата теория Бог не й е нужен, така той не е нужен и на поезията на Светла – спокойно си може и без него.
А след като голяма част от тях са интелектуални, има ли и любов в стихотворенията й? И още как! Сигурно дюните са се слегнали под застланата й зелена рокля, върху която любовта толкова пъти я е разпъвала на кръст. Но и разголването й е някак фино, дискретно, без вулгаризми.
Въобще, докато я гледах и слушах, а после и докато четях книжката й, мислех си: а може би тя наистина е родена в лотос!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 1014
ХуЛитери: 4
Всичко: 1018
Онлайн сега:
