Докато си развявам песъчинките, ти натрупваш пирамиди - евала!
Радвам ти се от сърце!
(.)
joy_angels ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900
Въведено на:
26 Авг 2013 06:14:02 »
Благодаря ти от сърце, Рейни! Аз пък надлежно съм инвестирала в твоята книга и щом успеем да се засечем с редактора ти, ще си я взема. Забавление ли? От толкова тичане дори и това май вече правя по график
Благодаря ти за подкрепата, Док!
Честита кирилица, Кристи! Да, новината е на квадрат – хем усмихваща, хем притеснителна. Но ще послушам Рейни и ще гледам да се забавлявам. Благодаря ти!
Миа, благодаря ти, слънце! Софийската премиера ще е в края на октомври – ще си кажа, когато всичко се уточни.
Уфич, когато през пролетта имах премиера в Будапеща, в малкия салон на Българското училище пред мен застана усмихната жена и каза – аз те знам от Хулите. Все едно видях член на семейството си – толкова силна беше емоцията и за двете. Така че – благодаря ти дори само за възможността да си там!
Даро, благодаря ти за думите, но по повод песъчинките се изкушавам да ти отговоря с края на „Имаго”:
Хосе, който в този момент влезе, каза: „Всяка прашинка е началото на планина”. И добави: „Не аз, дядо ми казваше това.”
joy_angels ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900
Въведено на:
02 Сеп 2013 17:30:53 » Промяна на часа
Вдигам темата, за да уточня новина от последната минута: представянето на "Имаго" ще бъде от 18.00ч.
Програмата на "Аполония" непрекъснато се променя, но се надявам това да е за последно.
Представяне на "Виенски апартамент" и "Имаго", Созопол, Градска художествена галерия, 4 септември 2013, 18.00 часа.
С участието на Божана Апостолова и Силвия Чолева.
Ще ви очаквам, приятели от Хулите
Ufff ХуЛитер
Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108
Въведено на:
03 Сеп 2013 09:36:43 »
Уви, на работа ще съм, но казах на приятели; ако са наблизо, ще дойдат. Ще ги предупредя за смяната на часа.
Огрооомен успех ти желая (не че се съмнявам)!
alfa_c Модератор
Записан(а): Oct 03, 2004
Мнения: 1073
Въведено на:
03 Сеп 2013 23:24:27 »
Честита нова книжка, Джой!
И е крайно време да се донесеш до Варна, мдам
anonimapokrifoff Модератор
Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068
Въведено на:
03 Сеп 2013 23:35:51 »
Радост, това си е събитие - представянето и на двата ти романа. Тези, които ще могат да присъстват, са щастливци.
daro ХуЛитер
Записан(а): Sep 16, 2010
Мнения: 346
Въведено на:
04 Сеп 2013 16:08:56 »
На тоя дядка само му е минала младостта - и нищо друго.
Песъчинките са края на планината. Виж, за пирамидите може и да са началото.
А внучето, по-добре, и по-често да се вслушва в планината. Нали така, адаш - за да се възрадва, да му се усмихне на Радостта! ))
Тази вечер... с теб!
mamasha ХуЛитер
Записан(а): Oct 29, 2008
Мнения: 465
Място: Бургас
Въведено на:
07 Сеп 2013 19:48:24 »
Да си на една ръка разстояние, а аз да съм на работа и да не мога да дойда. Честно ли е?
Но... да се надяваме на някоя следваща среща, Ангелче! Поздрави за двете ти книги!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Най-после завърших "Имаго". Изкриви ми се езикът с тези испански коктейли , но не можех да ги прескоча, защото никога не прескачам дума, дори и буква написани от теб. Е, по трудно и бавно го четох, не е като Виенския апартамент. Вероятно, защото там героинята по лесно ми влезе под кожата, а тук са много и настана голяма бъркотия, докато ги оправя и свържа събитията. Просто нямах възможност да чета последователно и в промеждутъците губех връзката. Днес обаче имах време да завърша и свържа нещата, дори да си подчертая онези твои неповторими и разпознаващи те разсъждения, които са истински бисери. "Неочакваните събития са двойка свраки, които се движат винаги заедно: дойде ли едното, човек трябва да се оглежда за второто - то е съвсем наблизо. Могат да подскачат насам - натам, но със сигурност се движат към една определена цел: била тя орех, който да засити стомаха, или въгленче, което да подпали гнездото и цялата къща с него. Неочакваните събития имат бели коремчета и черни перца- никога не могат да бъдат само хубави или само лоши. Въпрос на избор е кое от тях ще запомни човекът - катрана или ангелския пух. А най-хубавото от всичко е, че сред цялата сврача прелест на неочакваните събития стои чифт любопитни очи, които се запомнят. За добро или за зло." Тук следват аплодисменти!
А да не ти казвам колко си мечтая за една почивка в Коста дел Сол или Коста Брава. С Жоро се шегуваме всяка година, в която става ясна, че няма да си осъществя и този път мечтата, че поне имаме приятел Коста Малев, който живее с жена си в село Китка / на 20 км от Варна/ и винаги можем поне там да отидем!
Беше удоволствие да се потопя в твоя свят Джой, в интересните ти и пълнокръвни образи. Много дозирано, без никакво преиграване и фалш разказваш тази история. Жива, интересна, тя сменя посоки и се връща в кръга, тихо притихва в сянката на загадъчното и отново избухва във всички нюанси на любовта - естествена, красива, боляща и приласкаваща, щедра и раняваща...Със сигурност е книга, която бих прочела отново.
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
joy_angels ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900
Въведено на:
09 Сеп 2013 04:10:21 »
Благодаря от сърце на zebaitel и nichi-ja, че се вдигнаха специално до Аполонията и ме стоплиха с присъствието на някой от Хулите! Много ме изненадахте, ей!
Уфче – благодаря ти! Вечерта беше незабравима за мен
Алфичка – работя по въпроса. Благодаря ти за поздравлението!
Аноним – все пак организаторите се запънаха при „Виенски апартамент”, но аз – каквото можах, си казах и за двете. Така де Благодаря ти за подкрепата!
Даро – благодаря ти!
Мамаша – що е време, все пред нас е. Благодаря ти за добрите думи!
Маркони – къде ги видя тези коктейли? Една орчата има там и толкоз… Била си жадна май И много си права, дръж се за Коста Милев, този бряг поне е сигурен (как ме разсмя, ей!). А за книгата – каквото е станало, това. Другият път – повече, ама няма гаранция. Благодаря ти за добрите думи и оценката, много ме зарадва! Ще те помоля за разрешение да ги използвам за представянето на книгата, ще ли позволиш?
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
09 Сеп 2013 17:48:45 » Ехеееееееее!
Ще се фукам яко! Аз съм поривист човек и все бързам, особено ако нещо хубаво ме е разтърсило. Може би като ми отлежи ще споделя и по смислени думи. Всъщност е важно усещането за баланс, което има в книгите ти. Не са просто едни истории и едни образи. Има едно цяло, което разкриваш с този коктейл от събития и характери, което може да претендира за "представителна извадка" на съвремието ни в плюс-минус две-три години. А това си е сериозно достижение. Някога един знаменит приятел ми казваше, че от моята любовна лирика никога няма да стане ясно в кой век съм живяла. Не мисля, че това е толкова важно, но виж прозата някак го постига - ти също. Сега ходи ти да се фукаш, ако и да не ти е било цел!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Layla ХуЛитер
Записан(а): Aug 03, 2004
Мнения: 186
Въведено на:
18 Сеп 2013 20:26:33 »
Честито, честито, ма шери, радвам ти се много иии ще имам още нещо за четене и за вземане на автограф )))))
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 862
ХуЛитери: 2
Всичко: 864
Онлайн сега:
, но не можех да ги прескоча, защото никога не прескачам дума, дори и буква написани от теб. Е, по трудно и бавно го четох, не е като Виенския апартамент. Вероятно, защото там героинята по лесно ми влезе под кожата, а тук са много и настана голяма бъркотия, докато ги оправя и свържа събитията. Просто нямах възможност да чета последователно и в промеждутъците губех връзката. Днес обаче имах време да завърша и свържа нещата, дори да си подчертая онези твои неповторими и разпознаващи те разсъждения, които са истински бисери. "Неочакваните събития са двойка свраки, които се движат винаги заедно: дойде ли едното, човек трябва да се оглежда за второто - то е съвсем наблизо. Могат да подскачат насам - натам, но със сигурност се движат към една определена цел: била тя орех, който да засити стомаха, или въгленче, което да подпали гнездото и цялата къща с него. Неочакваните събития имат бели коремчета и черни перца- никога не могат да бъдат само хубави или само лоши. Въпрос на избор е кое от тях ще запомни човекът - катрана или ангелския пух. А най-хубавото от всичко е, че сред цялата сврача прелест на неочакваните събития стои чифт любопитни очи, които се запомнят. За добро или за зло." Тук следват аплодисменти!
