Да порасъждаваме, приятели...

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2011 Мнения: 49

Предпочитам анонимността, виртуалното общуване е по- различно от общуването на живо.Хубаво е, че се обменят творчески идеи.За мен бих казала, че съм средностатистическа българка- семейна с деца.Името ми едва ли е от значение.При желание бих дала и- мейл., скайп на ЛС.Не бих ползвала друг ник. За мен това не подлежи на коментар, намирам го за недостойно от моя страна.Макар, че не знам кое подбужда подобна постъпка.Не бих съдила друг, защото не знам действителните причини на конкретен човек.
На много колеги от сайта творчеството е своеобразна визитка, която говори повече от името.Но това е литературно общуване! Smile

ХуЛитер Записан(а): Nov 25, 2007 Мнения: 62

Ракурсите, в които разглеждаш виртуалното пространство и още по-обхватно - етиката и естетиката в отношенията, Док, са от една страна
твърде нови, предвид, че дигиталните аудитории са съвсем съвременно явление, а от друга - тематиката предполага досег с едни извечни екзистенциални философски вълнения за взаимовръзките "аз-ние", свободата и ограниченията (ни), маската/ролята и същността.

Виждам, че все пак темата провокира потребителски активности, което донякъде е показател за нейната актуалност. Тъй като се познаваме и лично, е безпредметно да коментирам достъпността си в сайтовете и изобщо виртуалното пространство, но в момента пиша дипломна работа за сайтовете за изкуство и култура в България и ролята на платформите за изява на лично творчество, така че в тази посока съм признателна за още една посока за разглеждане на темата.

И макар да не толерирам анонимността в тази си форма, говорили сме си с приятели, а вероятно и с теб, че в ежедневието си човек трябва да редуцира изявите си, щадейки и физичното, и психичното си здраве, да се предпазва от безспорно негативното медийно облъчване, да спазва информационна и комуникационна хигиена и то не воден от препоръките на някой гуру по приложна психология, а по съвсем разбираеми причини.

Колкото до шизофреничните проявления на видно болното его, преживяващо своите профилни метаморфози, няма какво да се фокусираме. Повечето, в това число и аз, сме потърпевши от подобни
замърсители на пространството, но ще се въздържа от злословие.
Радвам се, че познавам някои прекрасни редки птици, гравитиращи наоколо и че техните словесни (и не само )изяви са благотворни и усмихващи сами по себе си.

Хубавонощие от мен! Smile

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Би било прекрасно, ако тук можехме да коментираме само написаното от нас, без да изпитваме влияние от това кой какъв е, но явно няма как да се случи. Когато чета нещо, изобщо не ме интересува какво представлява авторът като човек и дали ме харесва, или не, обаче за много хора нещата не стоят така. Анонимността осигурява възможността за точна (макар и субективна, няма как да е иначе) оценка, но не изключва формирането на лоби.

ХуЛитер Записан(а): Aug 19, 2010 Мнения: 67

ще взема и аз да отговоря. Не познавам никой, никой не ме познава лично /трима-четирима човеци от това виртуално пространство/. Името ми е точно толкова анонимно, колкото и ника, и смятам, че то няма никакво значение, защото съм тук да споделя това, което съм написала. Ако исках да коментирам биографията си, щях да ида другаде във виртуалното пространство. Относно лобитата - очаквано е, не знам доколко е правилно спрямо хора като мен, които рядко ходят по четения, представяния и никога не се явяват по конкурси, но е закономерно. Мисля, че въпросът е странен - какво значение има това, че знаете името ми? Това не прави нито стиховете ми по- зелени, нито името ми по - Дианесто. Поздрав!

[quote="DY"]ще взема и аз да отговоря. Не познавам никой, никой не ме познава лично /трима-четирима човеци от това виртуално пространство/. Името ми е точно толкова анонимно, колкото и ника, и смятам, че то няма никакво значение, защото съм тук да споделя това, което съм написала. Ако исках да коментирам биографията си, щях да ида другаде във виртуалното пространство. Относно лобитата - очаквано е, не знам доколко е правилно спрямо хора като мен, които рядко ходят по четения, представяния и никога не се явяват по конкурси, но е закономерно. Мисля, че въпросът е странен - какво значение има това, че знаете името ми? Това не прави нито стиховете ми по- зелени, нито името ми по - Дианесто. Поздрав![/quote]

И ти си права, Диана... въпрос на избор. Rolling Eyes

Тук обаче не става дума за зеленина ... просто има и недобронамеревни персони, които... тяхна си работа, аз съм тук от 5 години и подобни "изяви" бяха парирани. Да живеят Админите, те ни обичат и пазят като деца. Ненакърнимо е правото ни на изява, била тя анонимна или изявена. колкото до лобитата...вкеки си има фенове и фенки, няма лошо, нали... Razz

Нали трябва и да се разсъждава... Twisted Evil

И, е ли е Его-то ни накърнено, ако някой разбере кои сме... Embarassed

Да, независимо от писанията ни... Rolling Eyes

А аз когато се запознавам, казвам:
Razz

Приятно ми е, Никола, а не...Драган, например. Laughing

Керванът си върви, приятели...към Оазис и миражи. Razz

Защо е необходимо темата да се затваря – ако няма желаещи да поразсъждават, тя ще си отиде в архив, и може след година-две пак да се възобнови.
Но да поразсъждавам и аз.
Първо – защо въобще е нужно да пишем под псевдоним. Защо вместо да използваме собственото си име, използваме някакъв запомнящ се ник?
Защото името е много важно нещо.
„За детето, което иска да се отличи, е важно да го познават. Това, за което другите трябва да полагат усилия, на детето със запомнящо се име или фамилия се отдава от само себе си."
Затова и творците, хората на изкуството, използват псевдоними - за да бъдат по-лесно запомняни.
Нещо повече:
"Характерът на хората прилича
на думите, с които ги наричат.
Така жребче със името Вискяр,
когато порасте, ще стане звяр,
а другото, с гальовно име Льоня,
жребец ще стане доверчив, спокоен."

„Като дадеш име – ще създадеш характер; като създадеш характер, ще създадеш съдба!“ – гласи пословицата.

Но името не си го избираме ние; затова пък можем сами да си изберем ник – име, под което да се представяме и под което да ни познават.
Някои мисли по този въпрос съм изказал и в шеговитото си стихотворение „Избирайте прецизно своя ник“.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=109840

Но въпросът е: добре, използваме ник, но трябва ли да крием истинското си име?
Според мене за това - да не желаем да се разчува и истинското ни име, си има причини.
Първата е, че на пишещите се гледа с подозрение и презрение. Да си припомним афоризмите: „Защо този или онзи пише – защото му липсва характер, за да не пише.“ И: „Направи поне малко за своите прадеди – пиши под псевдоним.“
И началствата винаги са гледали на поетите като на хора, от които нищо не може да се очаква; или като на хора, от които всичко може да се очаква; като на хора, на които не може да се разчита.
Нещо повече – „разумните хора“ гледат на поетите със страх и омраза:
„Както покрития с краста и болния от жълтеница,
тъй и поета безумен разумните хора отбягват.
Никой освен туй не знае защо стихове съчинява:
бащин ли прах осквернил, или място от гръм поразено. „ (Хораций).

Друга причина може да бъде, за да се избягнат подигравките.
Да допуснем че има ник „Василиса Прекрасна“. И по произведенията (които са отражение а на душата на човека), си я представяме като царствена и прекрасна особа. Но някой от колегите й по перо научава истинското й име и пише във форума: „Хахаха - Василиса Прекрасна била Гана Дебеланова от Чорбаланово!“ Просташко, но кой може да затвори устата на простаците. Устата на хората не са чувал, да ги завържеш.
Трета причина може да бъде, че в творчеството ни освен ние самите, присъстват и други, близки ни хора. И ако авторът бъде разконспириран, често не е трудно да се разпознаят и някои от героите му.
Освен тези общи, всеки може да има и свои лични причини, за да иска (поне за известно време) да остане анонимен.

Но да останеш завинаги и за всички анонимен е невъзможно. А и ако нямаш причина да се срамуваш от това, което си написал и пишеш, няма и защо.

"Но да останеш завинаги и за всички анонимен е невъзможно. А и ако нямаш причина да се срамуваш от това, което си написал и пишеш, няма и защо."
Благодаря за споделеното...
Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Oct 21, 2007 Мнения: 476

Привет, Никос и Приятели! Smile

Мисля почти като теб, Никос, но с една добавка - след като съществува, то значи анонимността е и право на Избор, изявление на свободната воля на конкретния човек, а ние пък просто остава да Приемем това (оказва се, че *Приемането* на различното е особено трудна работа май) - това обаче, мисля, е най-доброто, което може да се направи. Very Happy

[quote="Hulia"]Привет, Никос и Приятели! Smile

Мисля почти като теб, Никос, но с една добавка - след като съществува, то значи анонимността е и право на Избор, изявление на свободната воля на конкретния човек, а ние пък просто остава да Приемем това (оказва се, че *Приемането* на различното е особено трудна работа май) - това обаче, мисля, е най-доброто, което може да се направи. Very Happy

[/quote]

Ще приемем, къде ще ходим...НО, Уле... има нещо гнило в Дания, мисля че не аз съм го казал. Wink

)

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

doktora написа:

Да, винаги ми е било интересно да чуя мнения за това, Idea

защо някои хулитери (повечето...) са анонимни в сайта любим, а някои са с два ник-а. Wink

Аз, лично, до ден днешен съм открит, и с един несменяем ник -нейм. Very Happy

Надявам се, Razz

да не сте маранясали в жегите и да си направите труда Laughing

Никос Варналис,
наречен още доктора Embarassed

Ето тук ме настъпи по творческия мазол. Ако съм аноним и с още един ник то не е от чувство за ранимост или заради самозащита. Също най-малкото искам да се величая, или опази боже да се правя на интересен.

Не!

Когато преди девет години станах член на тоя сайт исках да избягам от условностите и ограниченията на личното си битие и да се втурна в свободата и радостта от безимието, разбирай неизвестността. Мился, че това ми даде възможност да се оголя и предложа на всеослушание своя есхибиционизъм, без да натрапвам и да пооказвам совето АЗ. Не, че в реала съм многозначителен и важен. Просто искам да съм друг, различен, освободен и независим от всички граници, условности, притиснения, утеснения, истории и бъдеща, които носи личното име.

Да оставиш думите и творчеството ти да говорят вместо теб и да съдят само за тях, вместо за името, потеклото, раждането ти, местоживеенето ти, родителите ти, приятелите ти, БИТИЕТО ТИ. Това бе една чудна переспектива и аз искам да се възползвам от нея.

Отначалото мислех да се кръстя NONAME, но реших, че и това е име, кактио и атеиста също вярва, ама в липсата на бог. Затова приех едно условно и напълно измислено арменско Лео Бедросян с намигване и закачка към многострадалния народ.

Какво беше учудването ми, да разберя, че човек с това име е живял в средата на миналия век в Щатите, ха! Дали това не е някаква ирония на съдбата не знам...

Та това са моите разсъждения, Док. Приятелю!

"Да оставиш думите и творчеството ти да говорят вместо теб и да съдят само за тях, вместо за името, потеклото, раждането ти, местоживеенето ти, родителите ти, приятелите ти, БИТИЕТО ТИ. Това бе една чудна переспектива и аз искам да се възползвам от нея."

Very Happy

И прохладна вечер под синия Балкан ти желая, приятелю!

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

doktora написа:

...

И прохладна вечер под синия Балкан ти желая, приятелю!

С всичките тези облаци над балкана изглежда вечерта ще бъде наистина прохладна, Док. И какво да правя, като виното не е преврело, а ланшното попи, като змийска сълза в пустиня?

Има причина за анонимност, която аз ползвах известно време.
Интересуваше ме мнението на познатите и приятелите ми за написаното от моя ник.
Човек обикновено е твърде толерантен към себе си и връща неверни образи за качествата на делата си. Анонимността е начин да се огледа в очите на другите. И да преценява.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите