Ут нашто селу по-крадливо нема

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Лесицата

Публикувано в : Летература и други заебавки,

Зима. Небето над селото е прихлупено като сайван и е погребало разградените дворове и изтърбушените от циганските набези къщи. Снег. Но стар и извехтял като дрехите на хората. По неразчистените улици - замръзнали заледени коловози, по които е опасно да се върви. Като в минно поле. На късмет... Не минава зима без сакътлък. А дъртите кокали не зарастват и... у гробищата. На "Гладна поляна". Гладна, защото колкото и да я храниш - все иска. Гробовете отворили едни уста - нямат насита. И така от векове. Но скоро и те няма да има какво да ядат. Довършва се селото.
В селското кафене е топло и задимено. Печката бумти с крадени дърва, за Бойковата забрана за тютюнопушенето - никой го не бръсне за слива. Тютюневият дим е смрадлив и лют. От гръцката контрабанда. Много жени от селото слугуват на "бедстващите" гръцки пенсионери и като си идват носят калпав качак. Все за икономия. А те после лекарствата по скъпо излизат. Де е сметката? Сиромашия...

Десетина старци са насядали с ватенките си и гумените си цървули, а крачолите на панталоните им пъхнати във вълнени калци. И те избелели, разбридани и проядени от молците, като стопаните си. Нови не се плетат. Няма кой да преде вече. Всичко е на доизносване и доизживяване. От хората - та до дрехите, къщите, дворовете, оградите и сушините.

Седят си старците. От скука бистрят политиката, а очите им все в "Сарандовица" кафеджийката. "Човешкото око не остарява", както казва един от тях - полусляп, с перде и на двете очи. "Сарандовица" е около 55 годишна позапазила се парясница, с набито тяло и пъргави крака. И тя "взела - дала", но в кьоравите очи на старците е секс символ. А може би я виждат такава, каквато е била преди 30-на години. Тогава те са си можели и навярно не веднъж е присъствала в мокрите им сънища.

Ненадейно в спокойната, задимена атмосфера нахлува кмета. Той все бърза, все припрян. "Бизнесмен" човек. Не спи и яде "на крак". Очите му шарят. Живее с постоянното неприятно чувство, че все нещо му се изплъзва, все още нещо има за крадене в това многократно претръсквано, опоскано от други управници село. Нали и за това е дошъл на власт. И неговата не е лесна. Де да беше в София...

Пак бърза. За къде? И той не знае. Те за това и хората му викат "Сприята". Но няма как. Трябва да обърне внимание на старците. Избиратели все пак. То я доживеят до следващите избори - я не, но кой знае? Това го дразни още повече. А старците не бързат за никъде. Тяхната е ясна и уредена. От пенсия до пенсия и до.... "Гладна поляна".

- А бе Василе, къде си са разбръзал? Седни малко тука да ти са оплача нещо - дума му Петко Алата.

- Се ядове, бе бай Петко, се разправий. Къде са фанах и я вазе да ви упраам? Вазе ни турци, ни цара и фашистете, ни куманистете са можле да ви упраат, та язе ли? Ама а де де! Да са вода я по женски акъл - в скоропоговорка отговаря кмета, но сяда.

- Седи, седи! Я не бръзам за никъде - знае си неговото Пеци Алата и придърпва стола в интимна близост до кмета.

- А бе Василе, у дома саа научила да влаза една лесица. През плета - и у курника! Отмъкна ми сите кокошки. Сал три останаа и ребатия петел, ама като гледам и тиа за през плета са са запътиле. Ако не таа нощ, то другата.

Кмета се оглежда и върти на стола. Десният му крак нервно подрипва. Очите му все във вратата. Гледа да се измъкне. Мандата тече, а трябва да се краде. Слуша с половин ухо, но понеже е ловджия отговаря:

- Немам време, бе бае Петко. Немам време... Се по задачи тичам, бора са и се зле! Немате угодия. Коги да ода да я деба таа лесица? Немаш ли неко кюса да сложиш да и претрошиш краката? - и понечва да стане.

- Чакай, чакай - дърпа го обратно за ръката на стола Алата - Ама таа лесица е с човешки дири.

На кмета му просветва.

- Аааа..., я знам кой е! Тава е комшията ти. Я го знам тоа, и семката му знам крадлива мамицата им, ама немам време. Немам време да са разпраам с него, бай Петко. Ти си по як от него. Фани един винкел и го изприбий та да знаа друг път - и се изплъзва ребром към вратата.

- Айде със здраве сичките - втурва се навън в студа кмета и залита по коловозите.

Афтур: Тодар Галишки /severozapad.org/

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите