Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Примабалерина
Да се науча да шофирам на тази възраст, бе все едно на 35 да запиша балет. Силно вярвах, че ще имам личен шофьор и никога няма да ми се налага да се занимавам с нещо толкова екзотично. Разбира се, не след дълго, личният ми шофьор се роди. Денонощно ме използваше ту за магистрала, ту за окаян стопаджия и ме запознаваше с марката и възможностите на всяка от 127-те си коли. Знаех за Маккуин Светкавицата повече от колкото за мен самата. Заспивах с приказки за ралита и купи, събуждах се ръмжене на най – мощната кола, вървяла върху челото ми...
Не се издържаше!
Заведоха ме при най-опитния, търпелив и спокоен инструктор в града. През първия месец ми крещя два пъти, през втория – вече слизаше от колата, за да диша дълбоко.
Взимането на книжка отбелязах като Деня на благодарността – прегръщах всички хора по улицата и им благодарях, че са останали живи. Въпреки мен.
Понесох се по улиците като една сочна балерина на 35. Бавно и чувствено се носех по нежните трели, а всички около мен ме аплодираха с клаксони. Това ли било то лебедова песен?!
На, задъхващия се от възторг съпруг, обясних, че спирам по средата на платното, за да дам великодушно път на останалите и да се поразсее тази задръстеност на сцената, че да мога да си дотанцувам пиесата. Кога е гледал той балет, че да ме разбере...
На третия месец рязко смених и жанра, и стъпките. Като един истински Майкъл Флетли правих невиждано шоу по тръпнещите булеварди. Вече не само ме аплодираха, но и се спираха да ме погледат. Дори на паркинга до градината на сина ми, не ми взимаха пари. Събираха се няколко почитатели и с истинска възхита ръкопляскаха на всяка моя маневра.
А той - синът ми, незнайно защо замени арсенала от коли с герои, придвижващи се на собствен ход от типа на супер – и спайдър – мени разни.
Един ден, към края на първата година шофиране, бързах за интервю с бъдещия си работодател. Вече бях цял майсторски клас от стилове, стъпки и ритмика на пътя. Даже оперети разигравах, ако се съди по богатия ми речник в патови ситуации. Въпрос на живот и смърт беше да отида във въпросния ден навреме, защото човекът се славеше с безупречна точност, отличен етикет и възпитание. Докато нанасях последни щрихи на грима си, усетих как се спъвам и падам на сцената... Ударът не беше силен, но прожекторът ми драматично се беше впил във фара на един Мерцедес от публиката. „Този като е със скъпа кола какво си мисли?” – беше една от първите реплики, които научих в сценичното си изкуство, затова преминах директно в атака. Шофьорът на премененото във вечерен тоалет возило понечи да каже нещо, но аз извадих целия репертоар от забранени думи, които в присъствието на децата, заменях с термини от флората и фауната: „кокошка”, „метла”, „татул” „надут петел”, „суяк” и т.н. Образованието е на първо място, все пак! Кога, иначе ще се сблъскат с такова изобилие от представители на живата природа в този бетонен град?!
Не спирах – обвиних го в престъпления против личността, собствеността, Републиката и целия световен мир. В липса на възпитание, култура, музикалност, във вандализъм и присвояване на платното като свое. Той успя някак да вметне, че аз съм била виновна, но го заглуших с поредната доза термини от учебника по биология. Накрая махна с ръка, качи се в намигналия ми съзаклятнически черен Мерцедес и отпраши.
Поообееедааа! Ликуваше цялото ми същество. Как беше – аз съм блестяща, успешна, удивителна! Не се дадох на някакъв си баровец! Не провалих и днешното си изпълнение, не разочаровах моята вдъхновяваща публика! И дори няма да закъснея!
Изпълнена с гордост и опиянение от себе си, влетях точно на секундата в кабинета на бъдещия ми шеф – усмихната, успешна, удивителна! Зад бюрото стоеше шофьорът на Мерцедеса, с чаша аспирин в ръка...
hristam ХуЛитер
Записан(а): Jan 05, 2008
Мнения: 2
Въведено на:
12 Мар 2013 20:00:30 »
Забавно! Напомня ми моите шофьорски неволи, а инструкторът ми сигурно също ги помни
Успех!
kasiana ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2009
Мнения: 236
Място: Козлодуй - Русе
Въведено на:
12 Мар 2013 23:41:08 »
Браво!!!Петица!
Успех!
lubara ХуЛитер
Записан(а): Apr 29, 2009
Мнения: 121
Място: Велико Търново и София
Въведено на:
13 Мар 2013 08:59:30 »
Запетайките за нищо ги нямаш! И малко неясни моменти видях, ама може да не съм се взирал достатъчно. Поздрави!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
17 Мар 2013 23:51:40 » Давай!
това не е светофар, а сценичната рампа!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума