Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Кучето

Форуми на ХуЛите » Конкурс "Очи към себе си" - 2013

Анкета :: Вашата оценка:
5  45%  [ 11 ] 4  33%  [ 8 ] 3  4%  [ 1 ] 2  8%  [ 2 ] 1  8%  [ 2 ] Всичко гласували : 24

Автор	Съобщение
konkurs Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152	Въведено на: 02 Фев 2013 15:56:26 » Кучето През онова лято слънцето не си играеше: така яростно напичаше, че всичко живо търсеше спасение към морските курорти. За мое нещастие, отрано изразходвах почивката си и сега тъпчех из столицата като камила. Вместо в гърбицата си, носех вода в пластмасово шише и оглеждах с тъга оределите улици. Градът се опразваше, а такива като мен служеха за фон: скитахме се сутрин, докато напече, а вечер - след осем, плахо пристъпвахме навън с надеждата за разхлада. Тогава срещнах Дани - верен другар от предишна компания. Камионът му от „Озеленяване”, спря на крачки зад мен и чух бодрия глас: - Куче? Ти ли си? Така си е. Едно време ме отъждествяваха с най-добрия приятел на човека, защото безпогрешно можех да открия купона. Прозирах през пелената от лъжи и недомлъвки, схващах припряното разместване на групичките около „Попа” и винаги надушвах следата. След час отцепниците биваха разкрити и цялата дружина се изтърсваше на празненството, макар и неканена. Махнах на Дани и докато наближаваше се зачудих на съвпадението: преди ден бях срещнал неговия брат - Стефчо, с когото тъжно се разговорихме за приключилата и за двама ни ваканция. След пикантериите около крайбрежните лудории, Стефан сподели: - Да знаеш, какъв късмет извадихме? Още на първия ден морето ни донесе дарове; три чифта италиански плавници - от ония - зелените, два неопренови костюма и страхотен харпун. Избихме си морето, братко! Откъде ще си купиш тук такива чудесии, пък и откъде толкова пари… Нещо прещрака в главата ми и докато се здрависвахме, идеята избуя: придадох си трагичен вид и започнах пръв с дежурните приказки за морските приключения; описах му мястото, където са летували самите те, наблегнах, че сме си тръгнали ден, преди тяхната група да пристигне, а за десерт оставих сполетелите ни нещастия. - Ама как? - смутено ме слушаше, Дани. - Беше дребен младеж, симпатичен и изпълнен с чест. - Значи дни преди да заминете, се оборудвахте от „Кореком” с екипи за подводно гмуркане, но в крайна сметка ги изгубихте? - Алкохолът не прощава! - констатирах всеизвестната истина. - Така се почерпихме последната вечер, че една мощна върна ни отвлече всичко. Нямахме сили да търсим, беше тъмно, а да не говорим и за бурята дето се изви… Последва стриктно описание на похитените атрибути. - Точно така! - допълни ме с нетърпение. - Ние пристигнахме на другия ден. Видях очите му, долових напрежението отвътре и ме загложди съвестта: „Какво правиш, куче? Ще умориш човека с нелепия си хумор.” Тъкмо отворих уста - да си призная и той ме изпревари. - Не се ядосвай, куче! Намерихме всичко! Тук вече занемях и го оставих да разказва. Дани бе в стихията си и окрилен от благородна еуфория ми описа всичко в подробности; как ги намерили, как им се радвали и накрая - колко е доволен, че щели да ни ги върнат. Аз пък въодушевено размахвах с ръце, прегръщах го и цъках с език. И все пак, по този мой език все повече усещах горчилката. Обещах си за в бъдеще да внимавам и макар след време, да се смеехме много на този случай, избягвам повече да правя така. Изглежда, че вече не съм куче, защото гледам на света, но най-вече на себе си с други - човешки очи!
Valens ХуЛитер Записан(а): Feb 22, 2011 Мнения: 168	Въведено на: 02 Фев 2013 17:49:07 » Много реален, жив, самоироничен разказ. Успех!
tanitani ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2010 Мнения: 13	Въведено на: 15 Фев 2013 13:23:13 » Хареса ми! Успех!
val6ebnica ХуЛитер Записан(а): Feb 13, 2010 Мнения: 47 Място: град Стара Загора	Въведено на: 15 Фев 2013 15:39:51 » Хубав, пропит със самоирония разказ. Успех!
syzane ХуЛитер Записан(а): Feb 19, 2013 Мнения: 3	Въведено на: 19 Фев 2013 18:26:14 » Хареса ми, успех!
solecito Гост	Въведено на: 08 Мар 2013 13:42:30 » Мен пък ме кръсти един съученик в 1-ви клас "Коте" и така си останах за съучениците до завършването на 8-ми клас... Дори наскоро един съученик ме разпозна в кварталния супер и отдалеко се провикна: "Здрасти, Коте!" Озеленяване, брат Стефчо, Дани да не е Тишо?!
Markoni55 ХуЛитер Записан(а): Dec 13, 2003 Мнения: 2983 Място: Варна	Въведено на: 09 Мар 2013 17:35:23 » Браво Чудесен разказ и най-вече в темата! _________________ За съдбата на песен мечтая, като надежда в нечия душа да се вселя...
emonik ХуЛитер Записан(а): May 21, 2012 Мнения: 2	Въведено на: 16 Мар 2013 15:17:58 » Хареса ми .
zinka ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589	Въведено на: 16 Мар 2013 17:37:08 » Слънчево куче - направо хот-дог! ) Всичко е до време, но написаното остава да топли, да усмихва, или да нагарча... Привет + 5!
nellnokia ХуЛитер Записан(а): Mar 03, 2010 Мнения: 125	Въведено на: 19 Мар 2013 22:21:42 » Друго е да си "Куче"...
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Конкурс "Очи към себе си" - 2013

Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума