Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Кучето
През онова лято слънцето не си играеше: така яростно напичаше, че всичко живо търсеше спасение към морските курорти. За мое нещастие, отрано изразходвах почивката си и сега тъпчех из столицата като камила. Вместо в гърбицата си, носех вода в пластмасово шише и оглеждах с тъга оределите улици. Градът се опразваше, а такива като мен служеха за фон: скитахме се сутрин, докато напече, а вечер - след осем, плахо пристъпвахме навън с надеждата за разхлада. Тогава срещнах Дани - верен другар от предишна компания. Камионът му от „Озеленяване”, спря на крачки зад мен и чух бодрия глас:
- Куче? Ти ли си?
Така си е. Едно време ме отъждествяваха с най-добрия приятел на човека, защото безпогрешно можех да открия купона. Прозирах през пелената от лъжи и недомлъвки, схващах припряното разместване на групичките около „Попа” и винаги надушвах следата. След час отцепниците биваха разкрити и цялата дружина се изтърсваше на празненството, макар и неканена.
Махнах на Дани и докато наближаваше се зачудих на съвпадението: преди ден бях срещнал неговия брат - Стефчо, с когото тъжно се разговорихме за приключилата и за двама ни ваканция. След пикантериите около крайбрежните лудории, Стефан сподели:
- Да знаеш, какъв късмет извадихме? Още на първия ден морето ни донесе дарове; три чифта италиански плавници - от ония - зелените, два неопренови костюма и страхотен харпун. Избихме си морето, братко! Откъде ще си купиш тук такива чудесии, пък и откъде толкова пари…
Нещо прещрака в главата ми и докато се здрависвахме, идеята избуя: придадох си трагичен вид и започнах пръв с дежурните приказки за морските приключения; описах му мястото, където са летували самите те, наблегнах, че сме си тръгнали ден, преди тяхната група да пристигне, а за десерт оставих сполетелите ни нещастия.
- Ама как? - смутено ме слушаше, Дани. - Беше дребен младеж, симпатичен и изпълнен с чест. - Значи дни преди да заминете, се оборудвахте от „Кореком” с екипи за подводно гмуркане, но в крайна сметка ги изгубихте?
- Алкохолът не прощава! - констатирах всеизвестната истина. - Така се почерпихме последната вечер, че една мощна върна ни отвлече всичко. Нямахме сили да търсим, беше тъмно, а да не говорим и за бурята дето се изви…
Последва стриктно описание на похитените атрибути.
- Точно така! - допълни ме с нетърпение. - Ние пристигнахме на другия ден.
Видях очите му, долових напрежението отвътре и ме загложди съвестта: „Какво правиш, куче? Ще умориш човека с нелепия си хумор.” Тъкмо отворих уста - да си призная и той ме изпревари.
- Не се ядосвай, куче! Намерихме всичко!
Тук вече занемях и го оставих да разказва. Дани бе в стихията си и окрилен от благородна еуфория ми описа всичко в подробности; как ги намерили, как им се радвали и накрая - колко е доволен, че щели да ни ги върнат. Аз пък въодушевено размахвах с ръце, прегръщах го и цъках с език.
И все пак, по този мой език все повече усещах горчилката. Обещах си за в бъдеще да внимавам и макар след време, да се смеехме много на този случай, избягвам повече да правя така. Изглежда, че вече не съм куче, защото гледам на света, но най-вече на себе си с други - човешки очи!
Valens ХуЛитер
Записан(а): Feb 22, 2011
Мнения: 168
Въведено на:
02 Фев 2013 17:49:07 »
Много реален, жив, самоироничен разказ. Успех!
tanitani ХуЛитер
Записан(а): Mar 07, 2010
Мнения: 13
Въведено на:
15 Фев 2013 13:23:13 »
Хареса ми! Успех!
val6ebnica ХуЛитер
Записан(а): Feb 13, 2010
Мнения: 47
Място: град Стара Загора
Въведено на:
15 Фев 2013 15:39:51 »
Хубав, пропит със самоирония разказ. Успех!
syzane ХуЛитер
Записан(а): Feb 19, 2013
Мнения: 3
Въведено на:
19 Фев 2013 18:26:14 »
Хареса ми, успех!
solecito Гост
Въведено на:
08 Мар 2013 13:42:30 »
Мен пък ме кръсти един съученик в 1-ви клас "Коте" и така си останах за съучениците до завършването на 8-ми клас... Дори наскоро един съученик ме разпозна в кварталния супер и отдалеко се провикна:
"Здрасти, Коте!"
Озеленяване, брат Стефчо, Дани да не е Тишо?!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
09 Мар 2013 17:35:23 » Браво
Чудесен разказ и най-вече в темата!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
emonik ХуЛитер
Записан(а): May 21, 2012
Мнения: 2
Въведено на:
16 Мар 2013 15:17:58 »
Хареса ми .
zinka ХуЛитер
Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 589
Въведено на:
16 Мар 2013 17:37:08 »
Слънчево куче - направо хот-дог! )
Всичко е до време, но написаното остава да топли, да усмихва, или да нагарча...
Привет + 5!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума