Натали

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Наближаваше деветия Рожден ден на моята голяма дъщеря. У нас започнаха да се появяват картончета с надпис „далматинец, тамагочи” къде ли не- намирах картонче върху възглавницата до лицето ми сутрин, в обувките ми, закачено с щипка на простора в банята зедно с бельото, дори в крема ми за лице беше сложила картонче за подсещане- какво очакваше за подарък! Тамагочито беше лесно- отидох до търговиите на едро и купих едно, торта направих, посрещнахме нейната деветгодишнина, но без далматинец... Дъщеря ми се радваше на тамагочито и останалите подаръци, но имаше и сянка от недоволство в нея- раничката и баретата с далматинска шарка, които бях купила, не заместиха нейната мечта да има куче-далматинец, но ги носеше с удоволствие всеки ден на училище и най-вече в школата по рисуване.
Зимата свърши скоро след нейния рожден ден, а после и пролетта, училището, и така неусетно дойде лятото... Един ден моя колежка ме попита:
- Ти като живееш в къща с двор искаш ли куче? Давам го евтино.
- Аз не, но дъщерята иска куче-далматинец, а не намерих за нейния Рождения ден...
- Това не е далматинец, а кокер-шпаньол, бебе на моя Томи, който бях дала на едни хора с женско куче, а те ми дадоха сега едно пале от новородените, защото такава е практиката. Родителите на кутрето са медалисти- моят Томи е софиянец, има награди от Републиканска киноложка изложба, а майката-Джесика е с много международни отличия...
- Добре звучи, но сега не мога да дам отговор- довечера ще попитам дъщерята дали го иска и ще ти се обадя по телефона, за да знаеш.
Показах на дъщерята снимки на породата кокер-шпаньол в няколкото книжки за отглеждане на кучета, които имах, а тя ги хареса и се съгласи вместо далматинец да си има шпаньол.
На следващия ден кутрето подксачаше сред лехата с моркови в нашия двор, която в неговите очи изглеждаше джунгла. Дори запечатах с фотоапарата един негов подскок, как се веят сладките му ушенца над зеленината. Кръстихме го Натали. Имаше светло бежава, леко вълниста козинка, която блестеше на слънцето като коприна. Личеше си класата и това, че ще е красавица, когато порасне. Докато се любувахме на новия член на семейството, телефонът извъня. Изтичах вътре в къщата- моя колежка, с която бяхме добри приятелки, се обаждаше да ме покани с децата на басейн. Беше почивен ден. Приготвихме се с децата и след около половичн час колежката мина с такси да ни вземе. Взехме и кученцето. Времето беше слънчево и басейнът беше пълен с деца. Моята колежка влезе в басейна с моите момичета, а аз се отправих към открития бар да купя разхладителни напитки. Купих швепс и една малка водка. Изпих част от водката и легнах да се припичам на шарена сянка, която оформяха каваците над кокетния плаж, покрит с циментова настилка, затоплена от отминалите горещи дни. По едно време дочух бурен смях от двойката- момче и момиче, на които бях обърнала гръб. Но смехът им продължи и дочух как момичето каза:
- Гледай го, гледай, опразни цялата чаша...
В този момент рязко се обърнах и що да видя- кутрето лочеше моята водка, вкарало муцунка в пластмасовата чашка. Към смехът на момчето и момичето се беше добавил смехът на останалите наоколо. А аз останах безмълвна.
Измина повече от година и малкото кутре беше станало прекрасно куче. На децата предстоеше да започнат училище и един ден, заедно с тях и кучето, отидохме до близка книжарница, в която се продаваха учебници втора употреба. Докато проследявах в една тетрадка, дали са продадени на моите деца учебниците от изминалата година, собствениците на книжарницата попитаха:
- На кого е кучето отвън?
- На моята голяма дъщеря- отвърнах.
- А от кого сте го купили, понеже ние имаме такова женско и почти всички кучета в града, от тази порода, са нейни. Взехме я от Русия нашата Джесика, когато работехме там преди време. Има много награди и сега я стягаме за киноложка изложба в Унгaрия.
- Така ли?! Майката Джесика била рускиня...Това обяснява всичко!- казах в заключение и после разказах случката от басейна, когато кучето, все още пале, изпи моята водка. Всички се смяхме до премала, а Натали играеше навън пред входа на книжарницата, заобиколена от моите и други деца.

Автентично, разказано с усмивка Smile

Петичка!
Успех!!!

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2010 Мнения: 23

. 5.

Гост

Не особено

Гост

От любов към кучетата- пет (на релси)! Razz

ХуЛитер Записан(а): Apr 13, 2008 Мнения: 36

Представих си как бедното животинче след изпитата водка съвсем по руски тръгва да търси краставичка - за мезе преди следващата доза...
Успех на автора и на Натали! Very Happy

нашата много обича да си играе с бирени пласмасови бутилки. На едно шише явно не сме доизпили бирата и я сварихме как си беше отворила капачката и кротко си я цока! Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите