Дръж волана, все едно държиш тенджерата за дръжките

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Той си замина. Всъщност в момента си заминаваше с един малък сак и тридесет и шест хиляди евра от банковата ни сметка. Последното не беше толкова важно. Парите нямат никаква стойност, когато обичаш. Любовта е феята на щедростта.
Този момент, за съжаление, не бе никак смешен, а ужасно тежък. Празен апартамент, празно легло и празна банкова сметка. Чудех се какво да правя с този празен живот. Купих си палто, ходих на фризьор, после с местните разведени дами в „Густоза”. Въобще смених си социалния статус на почти разведена и аз. Обаче празното си е празно. И леглото, и къщата, и портмонето.
Взех да си викам, че пред любовта парите имат някакво значение, но стигат ей тъй, поне страданието си да утешиш. Затова дръннах един телефон на вече бившия и си изпросих 700 кинта за шофьорски курс. Беше щедър. Какво са седемстотин кинта пред хилядите му евра.
Шофирането е най-големият ми кошмар от детските години. След десетина съня зад волана имах няколко катастрофи, но криво-ляво научих къде са педалите на газта и спирачките. Нямах обаче очи да погледна шофьорското място, защото като пътник ми ставаше зле,още щом влезех в купето. Направо се бях прежалила, когато седнах зад волана. Викам си, как ще карам ако сега ме стисне за гушата оня стар астматичен пристъп?
Почти като в просъница изпълнявах нещата, които инструкторката ми задаваше.
„Закопчай колана! Натисни амбриажа, завърти ключа, освободи скоростния лост! Пак завърти ключа… Дръж волана все едно държиш тенджерата в кухнята!”
Леле като го хванах! Все едно цял живот само това съм правила. Празно ли? Сякаш ми биха доза адреналин. Колата се движеше с 20 км в час, но за мен все едно летеше. За пръв път държах живота си здраво в ръце. И не ми стана зле. И кой идиот е решил, че ролята на крайпътните дърветата е да се катастрофира в тях?
Да, ама как ще си купя сега кола, когато той отнесе мангизите от банковата сметка? Нищо че за любовта парите нямат значение.
Звъня, така и така викам, искам кола. Не нова, втора ръка. Тука съм си харесала един Форд за три хиляди евро. И той се съгласи. Ела, вика, да ти дам парите утре. Леле! Друго си е като хванеш кормилото здраво с двете си ръце.
Взех парите, купих колата – лъскава, хубава, зелен металик. Да ама пак за него мисля. За него, не за парите. Пари не ми трябват. Животът ми е празен без него.
Може би трябва да се разкрася. Гледам се в огледалото, нямам бюст и дупето ми пораснало. Трябват ми спешно липосукция и нови цици, че тези са яйца на очи. И му звъня по телефона. Така и така, цената е пак толкова за това и това. Какво да правя – празно ми е. А той – щедър. Плаща всички мои приумици.
Нищо, поне сега съм хубава. Малко дупе, стегнат среден бюст. Трябва някъде да покажа новите си подробности. Що не ида на една почивка я в Тунис, я на Малдивите. Звъня му, така и така, имам нужда от почивка, че нервите ми са опънати. Трябват ми още три хиляди евро. Наконтих се, този път май повечко, като отидох за парите. А той ме гледа с интерес, нищо, че съм вече бивша. Усмихнах се, така и така, няма да ти развалям настоящия живот, да изневеряваш на любовта си. А и отивам сама. Той замрънка нещо, но както и да е, получих пари за Малдивите.
Взе да става някак интересно, викам му.
Я преди да си тръгна да се забавляваме малко. Тука има едно казино, какво ще кажеш. Той се ухили доволно и двамата бум на игралната маса. Гледам го, как залага с размах и печели, нищо че му върви в любовта. Удвои залога, после утрои.
Трябва да празнуваме. Шампанско, черен хайвер. Излязохме на пазар да купим това онова. И на пияна глава пак се върнахме в казиното. Е, рулетката е програмирана първо да даде, после да вземе всичко. За няколко часа проиграхме десет бона, после още толкова. Но какво са парите пред любовта?
На сутринта си тръгнах към празния апартамент, нещастна, а той се върна при новата си любов. И после едни кошмари. Чак на сутринта ми щукна как да държа кормилото на живота си със здрави ръце. Натъпках един малък сак с дрехи и хукнах да гоня Михаля. Тук-там, цъфнах на главата на бившия пак и викам:
„Искам си живота обратно! Каквото било-било, идвай си.”
„ Да ама в банковата сметка няма никой. Как ще живеем с теб без пукната пара?”
„Какво са парите пред любовта ни! Нима не сме живели на две минимални заплати цял живот?” – викам му аз.
А той се смее.
„Поне циците да беше направила по-големи”…

Усмихна ме доволно Smile

Петица!!!
Успех!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите