Как станах рибарка

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Обичам да ходя на риболов. Ще каже някой – това не е занимание за жени. Мога веднага да го опровергая. Точно за жени е. Само за жени. И то – по бански.
Как започна всичко и дали много са ме агитирали, не помня точно. Но традицията да риболовствам съществува вече от доста години. Всяка зима черпим съседи и приятели с наловена през лятото рибка от нежната ми женска ръка. А моят мъж не пропуска да се похвали: „От моята рибарка по-добра няма. Щом се съблече по бански, всички рибари забравят защо са там. Не че е грозна, ама риба само на нейната въдица се хваща, а останалите само се опитват с поглед да свалят банския й.”
Прав е. Но за моя успешен риболов има три железни правила, които задължително спазвам като свещен ритуал.
Първото е да не ходя за риба на река. Само язовир! Кой ще ти чака с часове да клъвне някоя случайно преминала покрай червейчето кльощавелка. Виж, в застоялата вода е друго. За 2-3 часа всички 250-300 гладни таранки наоколо ще са изловени. След още 2-3 часа – изчистени. После идва времето за най-голямото гастрономическо удоволствие – хапване на препържена рибка с ледена бирка. Който иска, да мърмори до реката като Кумчо Вълчо в народната приказка „Болен здрав носи”: „Хващайте се рибки, малки и големи....” Аз съм нетърпелива и искам бърз улов.!
Второто правило е да си нося бански. Моят мъж се облича с дългоръкавни ризи и гащеризони. Аз помня болезненото си бойно кръщение. Реших по неговия пример и аз да си облека клин и риза с дълги ръкави. Ама беше една жега..... За всеки случай от вечерта си приготвих шорти, потник и джапанки. А пък в случай, че не потръгне риболовът и само ще се къпя, снабдих се и с бански.
Рано-рано на сутринта вече бяхме застанали край водата и след сериозна захранка отпочнахме ловенето. И двамата с по две кукички на въдиците. Той дърпа, аз дърпам. Той хваща, аз хващам. Ама на мен като че ли повече налитат. Наближи обяд, слънцето взе да прижуря. Реших да се поразсъблека. Около нас разни старчета и момчетии уж риба ловят, а мен гледат. Къде са виждали полугола жена с шорти и потник на селски язовир.
Омръзна му на моя мъж, но мен вече ме беше грабнала риболовната краста и като забих крака в брега: Не, та не! Боса, гола, хвърлям, броя до 3 и дърпам. Как ще си тръгваме и толкова риба да остане неуловена в язовира...
Още по-горещо стана, превали обеда, слънцето тръгна на залез. Изведнъж се сетих, че имам и бански. Що не се разхладя малко?! Съблякох всичко и останах по бански. Сега вече очите на дядковците не само станаха на понички, ами и плувките забравиха да гледат. Бива ли хем жена, хем гола, хем мълчешката - риба да лови! А на техните въдици само по едно удавено червейче се мъдри. Позяпаха, позяпаха, па си тръгнаха. Така ми излезе приказката, че щом се съблека по бански, риболовът за всички останали свършва.
Жалко, че за мен това е лош спомен, ама много лош! След онзи прословут първи улов не стига, че цяла нощ чистихме риба, ами накрая като реших да се изкъпя, поглеждам огледалото в банята и не мога да повярвам. Уж съм аз, а не съм. Срещу мен се пули гола раирана зебра – мое копие, облечено в клин, шорти, потник, бански и джапанки. Както съм се събличала последователно, така последователно съм изгоряла. После цяло лято се наложи да ходя като бедуините с дълги поли и ризи.... Две години си стоя тоя раиран тен, много упорит излезе. Та от тогава тръгна ли за риба, директно обличам банските и .... аз ловя риба, старчетата гледат.
Третото правило е най-важно. Него най-стриктно спазвам. Винаги заставам от лявата страна на друг рибар. И то на две жилки разстояние. Най-малко на две!
Първият път като замахнах с въдицата, реших, че съм уцелила водата. Търсих плувката да я видя, няма я. Докато се взирах издирвателно, с периферното си зрение видях как моят мъж прави някакви магични движения край главата си. Аха, мисля си, сигурно е специален ритуал за викане на риби... Доста време мина, а той не спира да ръкомаха. Подръпвам си въдицата с желание и аз да почна да правя магични движения, а той още по-ожесточено започва да ръкомаха. Изведнъж ми стана ясно, че се бори с плувката и кукичките ми. Вместо във водата, съм ги хвърлила към него и съм уловила ... носа му. Оттогава на него му остана белег, а на мен – железен закон - да заставам поне на 2 дължини от всяко нещо, което не е риба!
Не вярвате ли? Заповядайте да ви почерпим с пържена риба.
Пък може, ако решите, лятос и на риболов да ви заведем. Няма страшно! Ще застана от лявата ви страна на две дължини разстояние! По бански.