Въведено на:
17 Фев 2013 19:17:14 » Как не станах тръбач
1974-а година. Войнишки лагер до брега на морето, близо до гр. Шабла. Току-що е минал разводът, задачите са разпределени, а аз, в качеството си на стар войник, се отдавам на сладка сутрешна дрямка в сянката на палатката.
- Ефрейторе, батарейният те вика. – долавям злорадство в тона на застаналия пред мен старшина.
Влизам в „командирската” палатка. Върху зеленото сукно на масата святка със златната си повърхност една войнишка тръба. Батарейният командир се е опънал на леглото и очевидно се готви да се отдаде на същото занимание, от което ме е откъснал преди минути.
- Другарю старши лейтенант, явявам се по ваша заповед!
Офицерът сънено ме поглежда:
– Значи, взимаш тръбата от масата и до обед ми докладваш, че си се научил да свириш!
Очите ми стават големи, кръгли, и сигурно, много изразителни.
- Полковникът заповяда всяка батарея да си има тръбач – добавя командирът.
- Другарю старши лейтенант, разрешете да попитам – ама, защо точно аз?
Батарейният явно е учуден от въпроса ми: - Ти нали свириш на китара?
- Тъй вярно!
- Ми, действай тогава – казва той и дълбоко се прозява, очевидно в знак, че разговорът е приключил.
Излизам от палатката, разглеждайки тръбата. Знам със сигурност е от коя страна се духа. Сядам на една закътана пейка, вдигам инструмента и духвам лекичко - никакъв ефект. Духвам по-силно – също. Духам с всички сили и постигам нещо като предсмъртна въздишка. Май, сам няма да се оправя. Сещам се, че в лагера има военен духов оркестър.
Мургавият ръководител и тромпетист номер едно на оркестъра търпеливо ми обяснява:
- Първо започваш без тръба, стискаш устни така и правиш така...
От прилепените устни на музиканта се разнася звук като от пчела в полет. Стискам и аз устни. Да! Има звук! Само, че той по-скоро наподобява едно физиологично действие, обикновено съпровождане от характерна миризма.
- А, така, браво! Една седмица тренираш така „на сухо”, после хващаш тръбата.
Не го посвещавам в детайлите на заповедта.
Прибирам се в палатката. Спускам входното платнище и започвам да прилагам новопридобитото умение към инструмента. На петата минута чувам сумтене пред входа. Отмятам платнището. Един новобранец от нашите пристъпва от крак на крак и ме гледа силно притеснено.
- Разрешете да доложа! Младши сержант Бозаков ми каза да ви кажа какво точно е казал да направите.
Охо, вече има поръчки за музикални изпълнения. Малко е раничко, но е трогателно насърчително.
- Той каза: – продължава новобранецът – „кажи му да изчезва оттук, защото ще дойда и ще му набутам инструмента там, където най-много ще го е срам.”
С Пешо Бозаков сме приятели и някак си усещам, че от нещо е силно раздразнен. Хващам тръбата под мишница и се отправям към плажа.
Седнал съм на един камък. Пред мен се е ширнало морето, горе се реят чайки, вълните създават чудесен фон за истинска творческа изява. Вдигам тръбата и надувам. Две от най-близките чайки падат като застреляни надолу. Сигурно са видели рибен пасаж. При
следващите ми опити чайки вече няма, а вълните, май, позатихват. Продължавам и скоро установявам, че от тръбата мога да изкарам цели два различни тона. Като за начало това ми стига. Най-приятният сигнал в казармата - сигналът за храна „Чорба - каша“ е двутонов: татитити татитити таатаатии. След доста време неравна борба с инструмента успявам да докарам нещо наподобяващо.
Отново съм в палатката на батарейния:
- Другарю старши лейтенант, разрешете да доложа, разучих един от сигналите.
- Давай! – офицерът сънено трие очите си.
Вдигам тръбата: татитити, татитити, таатаатии.
Батарейният стреснато се дърпа назад:
- Какво е това, бе, ефрейторе?
- Как, какво - сигнал за храна – „Чорба – каша”
- Оф! – с болезнена гримаса той опипва ухото си. - Е, сега какво правим – ти свириш, а аз ходя след теб да обяснявам по палатките какво си изсвирил, така ли? Я, остави тръбата! Свободен си!
Излизам навън и дълбоко поемам въздух. Явно музикалната ми кариера в областта на духовата музика се оказа изключително кратка.
- Китарист бил! – дочувам от командирската палатка.
rajsun ХуЛитер
Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 1015
Въведено на:
17 Фев 2013 19:56:20 » !:)))
Йес, сър)))
Jenia ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
Въведено на:
17 Фев 2013 20:14:40 »
много искрено се смях!!! Прекрасен разказ!
kasiana ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2009
Мнения: 236
Място: Козлодуй - Русе
Въведено на:
17 Фев 2013 23:27:29 »
Петичка!!!
Успех!!!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
18 Фев 2013 01:41:53 » Ама и ти
Една тръба - да не са струни? Яко!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
GalinaBlanka Гост
Въведено на:
18 Фев 2013 11:26:37 »
Петица и от мен. Щото няма шест.
lubara ХуЛитер
Записан(а): Apr 29, 2009
Мнения: 121
Място: Велико Търново и София
Въведено на:
18 Фев 2013 13:47:42 »
Казармена история, не мисля, че е актуална и подходяща за конкурса.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума