Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: puplek
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13882

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 3
Всичко: 420

Онлайн сега:
:: CheGuevara
:: Korabniplatna
:: apostola

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Как не станах тръбач
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Този форум е заключен: не може да се пускат или редактират теми.Тази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
65%
 65%  [ 13 ]
4
10%
 10%  [ 2 ]
3
5%
 5%  [ 1 ]
2
15%
 15%  [ 3 ]
1
5%
 5%  [ 1 ]
Всичко гласували : 20


Автор Съобщение
konkurs
Модератор
Модератор


Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152

МнениеВъведено на: 17 Фев 2013 19:17:14 » Как не станах тръбач Отговори с цитат върни се горе

1974-а година. Войнишки лагер до брега на морето, близо до гр. Шабла. Току-що е минал разводът, задачите са разпределени, а аз, в качеството си на стар войник, се отдавам на сладка сутрешна дрямка в сянката на палатката.
- Ефрейторе, батарейният те вика. – долавям злорадство в тона на застаналия пред мен старшина.
Влизам в „командирската” палатка. Върху зеленото сукно на масата святка със златната си повърхност една войнишка тръба. Батарейният командир се е опънал на леглото и очевидно се готви да се отдаде на същото занимание, от което ме е откъснал преди минути.
- Другарю старши лейтенант, явявам се по ваша заповед!
Офицерът сънено ме поглежда:
– Значи, взимаш тръбата от масата и до обед ми докладваш, че си се научил да свириш!
Очите ми стават големи, кръгли, и сигурно, много изразителни.
- Полковникът заповяда всяка батарея да си има тръбач – добавя командирът.
- Другарю старши лейтенант, разрешете да попитам – ама, защо точно аз?
Батарейният явно е учуден от въпроса ми: - Ти нали свириш на китара?
- Тъй вярно!
- Ми, действай тогава – казва той и дълбоко се прозява, очевидно в знак, че разговорът е приключил.
Излизам от палатката, разглеждайки тръбата. Знам със сигурност е от коя страна се духа. Сядам на една закътана пейка, вдигам инструмента и духвам лекичко - никакъв ефект. Духвам по-силно – също. Духам с всички сили и постигам нещо като предсмъртна въздишка. Май, сам няма да се оправя. Сещам се, че в лагера има военен духов оркестър.
Мургавият ръководител и тромпетист номер едно на оркестъра търпеливо ми обяснява:
- Първо започваш без тръба, стискаш устни така и правиш така...
От прилепените устни на музиканта се разнася звук като от пчела в полет. Стискам и аз устни. Да! Има звук! Само, че той по-скоро наподобява едно физиологично действие, обикновено съпровождане от характерна миризма.
- А, така, браво! Една седмица тренираш така „на сухо”, после хващаш тръбата.
Не го посвещавам в детайлите на заповедта.
Прибирам се в палатката. Спускам входното платнище и започвам да прилагам новопридобитото умение към инструмента. На петата минута чувам сумтене пред входа. Отмятам платнището. Един новобранец от нашите пристъпва от крак на крак и ме гледа силно притеснено.
- Разрешете да доложа! Младши сержант Бозаков ми каза да ви кажа какво точно е казал да направите.
Охо, вече има поръчки за музикални изпълнения. Малко е раничко, но е трогателно насърчително.
- Той каза: – продължава новобранецът – „кажи му да изчезва оттук, защото ще дойда и ще му набутам инструмента там, където най-много ще го е срам.”
С Пешо Бозаков сме приятели и някак си усещам, че от нещо е силно раздразнен. Хващам тръбата под мишница и се отправям към плажа.
Седнал съм на един камък. Пред мен се е ширнало морето, горе се реят чайки, вълните създават чудесен фон за истинска творческа изява. Вдигам тръбата и надувам. Две от най-близките чайки падат като застреляни надолу. Сигурно са видели рибен пасаж. При
следващите ми опити чайки вече няма, а вълните, май, позатихват. Продължавам и скоро установявам, че от тръбата мога да изкарам цели два различни тона. Като за начало това ми стига. Най-приятният сигнал в казармата - сигналът за храна „Чорба - каша“ е двутонов: татитити татитити таатаатии. След доста време неравна борба с инструмента успявам да докарам нещо наподобяващо.
Отново съм в палатката на батарейния:
- Другарю старши лейтенант, разрешете да доложа, разучих един от сигналите.
- Давай! – офицерът сънено трие очите си.
Вдигам тръбата: татитити, татитити, таатаатии.
Батарейният стреснато се дърпа назад:
- Какво е това, бе, ефрейторе?
- Как, какво - сигнал за храна – „Чорба – каша”
- Оф! – с болезнена гримаса той опипва ухото си. - Е, сега какво правим – ти свириш, а аз ходя след теб да обяснявам по палатките какво си изсвирил, така ли? Я, остави тръбата! Свободен си!
Излизам навън и дълбоко поемам въздух. Явно музикалната ми кариера в областта на духовата музика се оказа изключително кратка.
- Китарист бил! – дочувам от командирската палатка.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
rajsun
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 953

МнениеВъведено на: 17 Фев 2013 19:56:20 » !:))) Отговори с цитат върни се горе

Йес, сър)))
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Jenia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 320
Място: Германия

МнениеВъведено на: 17 Фев 2013 20:14:40 » Отговори с цитат върни се горе

много искрено се смях!!! Прекрасен разказ! Very Happy Very Happy Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
kasiana
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 28, 2009
Мнения: 236
Място: Козлодуй - Русе

МнениеВъведено на: 17 Фев 2013 23:27:29 » Отговори с цитат върни се горе

Smile Smile Smile

Петичка!!!
Успех!!!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2494
Място: Варна

МнениеВъведено на: 18 Фев 2013 01:41:53 » Ама и ти Отговори с цитат върни се горе

Една тръба - да не са струни? Яко!

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
GalinaBlanka
Гост





МнениеВъведено на: 18 Фев 2013 11:26:37 » Отговори с цитат върни се горе

Петица и от мен. Щото няма шест. Very Happy
lubara
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 29, 2009
Мнения: 109
Място: Велико Търново и София

МнениеВъведено на: 18 Фев 2013 13:47:42 » Отговори с цитат върни се горе

Казармена история, не мисля, че е актуална и подходяща за конкурса.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Този форум е заключен: не може да се пускат или редактират теми.Тази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com