Двоен гимлет

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

или как си върнах любовта към българската литература

В дните на ранната ми младост, когато го нямаше чичко Гугъл да ти каже всичко за всичко, цялото ми познание и култура идваха от книгите. Включително и алкохолната такава. За съжаление в българската литература тази тема не беше добре застъпена. Вярно, в „Мамино детенце” имаше един Николчо, син на Нено и Неновица, който попийваше ракийца, но той беше заклеймен като изключително отрицателен персонаж и лош пример. Е, и Ботев възкликваше „Вино дайте, ще да пия!”, но с тези редки изключения в цялата българска литература от училище цареше въпиюща трезвеност.
Затова се налагаше да се самообразовам. И аз четях много. В рускоезичните автори масово се жулеше водка, която умилително се наричаше „водчица”, така щото ти носеше уют и безбрежни степи; в „И изгрява слънце” на Хемингуей на почти всяка страница се пиеше дайкири, което навяваше изисканост и романтика; при Ремарк калвадосът се лееше като вода, напомняйки хълмовете на Южна Франция; в „Улица Консервна” на почит беше някакво уиски, наречено „Стари кецове за тенис”, а Филип Марлоу – детективът на Чандлър – пиеше гимлет след гимлет и нищо му нямаше. Особено впечатляваща беше сцената, в която Марлоу влиза в любимия си бар и си поръчва двоен гимлет - в памет на убития си приятел. Беше толкова трогателно, че човек просто закопняваше да има убит приятел и да подхвърли небрежно на бармана ” Дай един гимлет, мой човек – двоен!”
Но всичко си оставаше само на теория, а емпиризъм – почти никакъв. Е, бях опитвала от винцето на дядо ми, което той разреждаше с лимонада и странно защо го наричаше”мечка”, а също и един ликьор – вишновка, който майка ми наливаше в напръстници и черпеше приятелките си.
Ето защо, още на първото море, на което ме пуснаха сама с приятели, реших, че е време за действия. И една вечер, нагримирани и нахъсени, с моята приятелка се отправихме към коктейл- бара на Шведския. /гранд-хотел Варна/
- Две дайкирита, моля! – поръчах аз на бармана – оплешивяващ чичко с коремче.
Когато напитките дойдоха, ахнахме – стълптворение от розов и син лед, в разкошни чаши, имаше и някакви чадърчета, сламки, плодчета – просто да стоиш и да ахкаш. Размечтахме се как стоим тераса, чакаме мъжете ни да се върнат от лов, преборвайки разни хищници, а ние бъбрим светски. На вкус си беше силно и парещо, но така хемингуей- ски се чувствахме, че си го изпихме за нула време.
- Ще искат ли дамите по още едно? – попита барманът.
- О, не – дай по един калвадос! – наредих аз, като не знам защо бях започнала да говоря на чичкото на „ти”. Барманът ме изгледа странно, но донесе напитките, които не бяха така красиви, а и бяха много остри, парещи и лютиви – нищо, нека видим как са се чувствали героите на Ремарк.
- Да ви нося ли сметката? – загрижено попита барманът, когато поприключихме и с калвадоса.
- Дай два гимлета, мой човек – единият двоен! – леко провлачено казах аз. – В памет на убития ми приятел!
Очите на бармана станаха като чаени чинийки, но понеже небрежно размахах една банкнота - човекът отиде да забърква напитките, а аз се чувствах като черешката на тортата, маслинката на мартинито или като един литературен критик, пардон –емпирик. Дори се замислих, че следващата ни поръчка трябва да е водка, а към нея ще върви да рецитирам с подходящ мрачен патос :
„И скучно и грустно, и некому руку подать
В минуту душевной невзгоды...
Желанья!.. что пользы напрасно и вечно желать?..
А годы проходят — все лучшие годы!”
Но така и не стигнахме до водката...
За мое огромно разочарование прослувутите гимлети се оказаха джин с лед, но и тях изпихме, а после нещата ми се губят...
Как сме се прибрали, не зная, но три дни реанимирах и се заклевах – никакво повече четене на Чандлър! Вярно, че литературата и емпиризмът искат жертви, но пък тридневно главоболие си е много, откъдето и да го погледнеш. По- добре да си седиш под асмата и да четеш как Краличът въздава справедливост във воденицата...
И ето как си върнах любовта към българската литература – при цялата й въпиюща трезвеност!

ХуЛитер Записан(а): Jan 21, 2007 Мнения: 83

Свежо е, но с доста правописни грешки - затова 4 от мен.

Smile

Голям пропуск си допуснала, като не си изчела криминалетата на Богомил Райнов...
За алкохола е изписано толкова много, че твоят опит е под средната оценка...
Успехи!

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Две правописни грешки видях, има и няколко пропуснати запетаи, изтървана точка. А това съвсем не е "доста правописни грешки". Свеж разказ, написан прекалено грамотно на фона на множеството публикации в сайта.

ХуЛитер Записан(а): Feb 25, 2004 Мнения: 427

и аз мисля, като anonimapokrifoff Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите