Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: puplek
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13882

Онлайн са:
Анонимни: 391
ХуЛитери: 5
Всичко: 396

Онлайн сега:
:: verysmallanimal
:: ZAGORA
:: ivliter
:: mitkoeapostolov
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Кучето
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Този форум е заключен: не може да се пускат или редактират теми.Тази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
45%
 45%  [ 11 ]
4
33%
 33%  [ 8 ]
3
4%
 4%  [ 1 ]
2
8%
 8%  [ 2 ]
1
8%
 8%  [ 2 ]
Всичко гласували : 24


Автор Съобщение
konkurs
Модератор
Модератор


Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152

МнениеВъведено на: 02 Фев 2013 15:56:26 » Кучето Отговори с цитат върни се горе

През онова лято слънцето не си играеше: така яростно напичаше, че всичко живо търсеше спасение към морските курорти. За мое нещастие, отрано изразходвах почивката си и сега тъпчех из столицата като камила. Вместо в гърбицата си, носех вода в пластмасово шише и оглеждах с тъга оределите улици. Градът се опразваше, а такива като мен служеха за фон: скитахме се сутрин, докато напече, а вечер - след осем, плахо пристъпвахме навън с надеждата за разхлада. Тогава срещнах Дани - верен другар от предишна компания. Камионът му от „Озеленяване”, спря на крачки зад мен и чух бодрия глас:
- Куче? Ти ли си?
Така си е. Едно време ме отъждествяваха с най-добрия приятел на човека, защото безпогрешно можех да открия купона. Прозирах през пелената от лъжи и недомлъвки, схващах припряното разместване на групичките около „Попа” и винаги надушвах следата. След час отцепниците биваха разкрити и цялата дружина се изтърсваше на празненството, макар и неканена.
Махнах на Дани и докато наближаваше се зачудих на съвпадението: преди ден бях срещнал неговия брат - Стефчо, с когото тъжно се разговорихме за приключилата и за двама ни ваканция. След пикантериите около крайбрежните лудории, Стефан сподели:
- Да знаеш, какъв късмет извадихме? Още на първия ден морето ни донесе дарове; три чифта италиански плавници - от ония - зелените, два неопренови костюма и страхотен харпун. Избихме си морето, братко! Откъде ще си купиш тук такива чудесии, пък и откъде толкова пари…
Нещо прещрака в главата ми и докато се здрависвахме, идеята избуя: придадох си трагичен вид и започнах пръв с дежурните приказки за морските приключения; описах му мястото, където са летували самите те, наблегнах, че сме си тръгнали ден, преди тяхната група да пристигне, а за десерт оставих сполетелите ни нещастия.
- Ама как? - смутено ме слушаше, Дани. - Беше дребен младеж, симпатичен и изпълнен с чест. - Значи дни преди да заминете, се оборудвахте от „Кореком” с екипи за подводно гмуркане, но в крайна сметка ги изгубихте?
- Алкохолът не прощава! - констатирах всеизвестната истина. - Така се почерпихме последната вечер, че една мощна върна ни отвлече всичко. Нямахме сили да търсим, беше тъмно, а да не говорим и за бурята дето се изви…
Последва стриктно описание на похитените атрибути.
- Точно така! - допълни ме с нетърпение. - Ние пристигнахме на другия ден.
Видях очите му, долових напрежението отвътре и ме загложди съвестта: „Какво правиш, куче? Ще умориш човека с нелепия си хумор.” Тъкмо отворих уста - да си призная и той ме изпревари.
- Не се ядосвай, куче! Намерихме всичко!
Тук вече занемях и го оставих да разказва. Дани бе в стихията си и окрилен от благородна еуфория ми описа всичко в подробности; как ги намерили, как им се радвали и накрая - колко е доволен, че щели да ни ги върнат. Аз пък въодушевено размахвах с ръце, прегръщах го и цъках с език.
И все пак, по този мой език все повече усещах горчилката. Обещах си за в бъдеще да внимавам и макар след време, да се смеехме много на този случай, избягвам повече да правя така. Изглежда, че вече не съм куче, защото гледам на света, но най-вече на себе си с други - човешки очи!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Valens
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 22, 2011
Мнения: 168

МнениеВъведено на: 02 Фев 2013 17:49:07 » Отговори с цитат върни се горе

Много реален, жив, самоироничен разказ. Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
tanitani
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 07, 2010
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 15 Фев 2013 13:23:13 » Отговори с цитат върни се горе

Хареса ми! Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
val6ebnica
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 13, 2010
Мнения: 36
Място: град Стара Загора

МнениеВъведено на: 15 Фев 2013 15:39:51 » Отговори с цитат върни се горе

Хубав, пропит със самоирония разказ. Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
syzane
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 19, 2013
Мнения: 3

МнениеВъведено на: 19 Фев 2013 18:26:14 » Отговори с цитат върни се горе

Хареса ми, успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
solecito
Гост





МнениеВъведено на: 08 Мар 2013 13:42:30 » Отговори с цитат върни се горе

Мен пък ме кръсти един съученик в 1-ви клас "Коте" и така си останах за съучениците до завършването на 8-ми клас... Дори наскоро един съученик ме разпозна в кварталния супер и отдалеко се провикна:
"Здрасти, Коте!" Laughing
Озеленяване, брат Стефчо, Дани да не е Тишо?! Razz
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2494
Място: Варна

МнениеВъведено на: 09 Мар 2013 17:35:23 » Браво Отговори с цитат върни се горе

Чудесен разказ и най-вече в темата! Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
emonik
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 21, 2012
Мнения: 2

МнениеВъведено на: 16 Мар 2013 15:17:58 » Отговори с цитат върни се горе

Хареса ми .
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
zinka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 383

МнениеВъведено на: 16 Мар 2013 17:37:08 » Отговори с цитат върни се горе

Слънчево куче - направо хот-дог! Smile)
Всичко е до време, но написаното остава да топли, да усмихва, или да нагарча...
Привет + 5! Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
nellnokia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 03, 2010
Мнения: 125

МнениеВъведено на: 19 Мар 2013 22:21:42 » Отговори с цитат върни се горе

Друго е да си "Куче"...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Този форум е заключен: не може да се пускат или редактират теми.Тази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com