Днес...

... е ден, който отбелязвам по специален начин – за себе си. Прочитам една приказка...
Преди година ви оставих точно тези думи тук. Сега ще направя същото.
_________________

Категорично не съм по ‘празнуване’ на конкретен ден само един път в годината - имам предвид в останалите да си караме, както си знаем. И затова си мислех...
Днес е ден за Прошки. Без значение дали сте вярващи или атеисти, дали го почитате или не. За друго иде реч...

Тук е царството на думите. Всъщност не само тук, а навсякъде. Дано не ви отегчавам, но много ми се иска да припомня на всички една стара, стара приказка, която прекрасно знаете. Включително и на себе си да я припомня!
Може би няма да е лошо по-често да си я препрочитаме. Ако е възможно, всеки ден. Вътрешно. И може би ще станем малко по-добри. Може би малко по-малко ще нараняваме. Може би...

Защото прошка лесно се иска, ама много лесно! Трудното е да преодолееш себе си и да не се налага да попълваш впоследствие зейнали дупки от причинени страдания, и да попиваш сълзите, които сам си причинил. Особено на хора, които нямат вътрешна стена спрямо нас, и сме директно там, отвътре. И пораженията са... Понякога цял живот отнема възстановяването.

И си мисля още...
Прошка не е нужно да се иска. На думи.
Тя трябва да се “предотвратява”. Всеки ден. Всеки Божи ден.
Без думи...
_________________

Лоша дума не се забравя

В една гора имало пещера и в нея малки мечета. Край пещерата дървар сечал дърва и видял, че едно меченце излязло из един храст и се закачило в шипките. Мъчило се горкото мече да се откачи от острите бодили на шипката, ала не могло. Дърварят го видял, домиляло му, оставил брадвата и отишъл, та помогнал на мечето и го откачил от шипката. После го прегърнал и отнесъл до пещерата, оставил го само да се оправя и се върнал, та грабнал брадвата и започнал работа. Близо някъде била мечката, майката на меченцето, тя видяла какво направил човекът и отишла да му се отблагодари:
— Човече, ти ми стори голямо добро — рекла тя. — Искаш ли да станем приятели?
Човекът се съгласил и двамата се сприятелили. Отначало човекът се боял от мечката, но полека лека свиквал с нея и станали големи приятели. Всякога, когато идвал в гората за дърва, мечката излизала и му помагала, докато натовари колата, а после дълго го изпращала и се уговаряли за нови срещи там, близо до пещерата, където той спасил меченцето й. И човекът, колкото пъти идвал в гората за дърва, все отсядал близо до пещерата, мечката му помагала и се разговаряли като добри другари.
Те станали толкова близки и обичани приятели, че веднъж, когато се разделяли, целунали се по устата, а човекът казал на мечката:
— Ех, добри приятелю, много си добър приятел, всичко ти е хубаво, ама едно ти не струва: мирише ти душата на лошо!
Човекът дори и не помислил добре какво е казал, та не се и досетил, че тази дума може да обиди мечката. А мечката клюмнала. Тежка, като камък, паднала човешката дума в сърцето й и силно я заболяло, ала нищо не му казала, само си протегнала врата и се примолила:
— Човече, я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно, ако не, ще те изям!
Човекът се позабъркал и мъчил всякак да измоли мечката да не я ударя. Ала тя не отстъпвала от речената дума: удари ме силно и толкова! Не ме ли удариш, ще те изям! И най-сетне, тя като не отстъпила, той замахнал с брадвата и я ударил силно, та й направил голяма рана. Разделили се посърнали, но пак се уговорили да се търсят на същото място край пещерата.
Много пъти ходил след това дърварят в гората, обикалял около пещерата, ала никога не се срещнали с мечката. Той си мислел, че тя е умряла от тежката рана, и не можел да се начуди защо така й хрумнало да иска да я посече, когато били толкова добри приятели. Минали много години и човекът забравил за мечката. Но веднъж случайно връхлетял на нея в гората. Познали се, здрависали се, разговорили се като стари познайници. Когато човекът натоварил колата с дърва и се приготвил да подкара воловете, мечката му рекла:
— Я огледай добре главата ми, приятелю, дали ще видиш раната, гдето някога ме удари с брадвата.
Човекът разгърнал вълната на врата й — раната била зараснала и дори белег нямало, та рекъл на мечката:
— А бре, приятелю, то дори не се познава да е имало рана. А аз, спомням си много хубаво, като че вчера беше, ударих те доста силно тогава и дори мислех, че си умряла от дълбоката рана.
Мечката рекла:
— Видиш ли, добри ми приятелю, че раната зарасна, и аз забравих за нея, но оная дума, дето ми каза тогава, няма да забравя, докато съм жива. От мен да знаеш: дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.

Избрах си тук да я пусна... Smile

Галактическа приказка
от Майкъл Лайтуивър

Много, много отдавна, в една галактика далеч, далеч от тук живеели всички онези малки светли същества и те просто си стояли там и се наслаждавали на живота в това радостно и безвремево измерение. Но ето че един ден, един много голям и величествен ангел дошъл при тях. Той имал много сериозно изражение на лицето си. Търсел доброволци за изключително важна мисия.
“В самия край на галактиката Алсион се намира една много малка, но в същото време много специална планета, наречена Гея”, започнал той. “Тя е уникална - като прекрасна градина и гъмжи от стотици хиляди различни форми на живот. Тя е нещо като експериментална станция в галактиката и е населена с особено интересна хуманоидна форма на живот, която съдържа в себе си едновременно и най-висшите, и най-нисшите честоти, познати в космоса. Всъщност тя е самия връх на дуалността. От една страна това е една от най-красивите форми на живот и е в състояние да носи най-висшите честоти на любовта, светлината и радостта, познати в цялата Вселена. От друга страна обаче, тя е в състояние да носи и най-плътните и тъмни честоти, които космоса някога е изпитвал – честоти, които останалите същества са преодолели преди еони.
В момента ситуацията е следната. С течение на времето планетата преминава през периодични космически цикли и сега тя е стигнала до края на два основни цикъла – 2 000 годишния цикъл на Рибите и 25 000 годишния цикъл на космическата година, за който планетата обикаля около Алсион, централното слънце на галактиката Млечен път.
Със завършването на този цикъл много неща приключват и много нови тепърва започват. Но най-важното е, че към планетата се излива много светлина, която драматично повишава нейната честота. Както се случва по време на всеки голям преход, така и сега ще има известна турбулентност. Част от нея ще е геологическа, тъй като самата Гея е жива планета и също еволюира. Но основна част включва хуманоидния вид, който доминира на планетата.
Това няма да е лесно време, особено за онези, които все още спят, както и за онези, които вибрират на най-ниските честоти. Смяната на честотата ще предизвика несигурност, която на свой ред ще породи страх.
Първата ера от еволюцията на тази планета е била физическата ера и ключовата дума е била “оцеляване”. Втората ера, която сега завършва е ерата на ума и ключовата дума е “логика”. Третата ера, която започва сега е ерата на сърцето и ключовата дума е “любов”. Това е най-високата честота.
Тези, у които сега е властта на планетата принадлежат към стария ред на физическото и умственото. В зависимост от степента, до която могат да направят плавен преход към живот, в чийто център е сърцето и който се направлява от божественото, това ще е лесен преход. Но ако не са в състояние да го сторят, те ще изпитат много сътресения.
Такава е ситуацията сега на Гея. Причината, поради която съм тук е да потърся доброволци, които биха пожелали да се преродят в хуманоидната форма на планетата, за да помогнат за по-лесния и гладък преход. Вече сме изпращали пророци и учители в миналото. Много често те са били брутално преследвани или убивани. В други случаи са били смятани за богове и хуманоидите са изграждали сложни религии и ритуали около тях, а после са използвали тези религии, за да се контролират взаимно. Правили са всичко друго, само не и да следват простите учения, които са им били предлагани.
Така че този път ние ще опитаме друг подход. Няма да има повече пророци, спасители и аватари около които да могат да създават религии. Този път ще изпратим хиляди, всъщност стотици хиляди обикновени светлинни същества, които ще имат само две задачи:
1) Да останат в сърцата си
2) Да помнят кои са, защо са там и за какво е всичко това
Изглежда много лесно, нали ? За съжаление не е така ! Както вече казах дуалността е достигнала своя връх на тази планета. Този вид е довел до съвършенство илюзията за “добро” и “зло”. Най-голямото предизвикателство за вас ще бъде да си спомните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. Когато си спомните, вие ще сте в състояние да останете в сърцата си независимо от външните събития.
А как ще разберете кога забравяте ? Лесно е. Наблюдавайте отношението си към другите. В момента, в който забележите, че съдите ще знаете, че сте забравили Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво е Всичко Това. Това ще бъде вашия сигнал.
И тук е предизвикателството. Животът на тази планета ще изисква голяма способност за различаване и проницателност – мъдра оценка за това, кое е истина, кое е подходящо и кое е за висшето благо, както за вас, така и за планетата. Обаче вие ще можете да разберете че сте в позиция на съдене и сте излезли от сърцата си, когато обвинявате.
Ние знаем какво предизвикателство може да бъде тази планета. Знаем колко реални изглеждат илюзиите там. Разбираме огромната плътност на това измерение и налягането, на което ще сте подложени. Но ако оцелеете в тази мисия – и пак подчертавам, че тя е напълно доброволна – вие ще еволюирате с изключително голяма скорост.
Също така трябва да кажем, че някои от вас, които ще отидат на тази планета като звездни семена, никога няма да покълнат – никога няма да се пробудят за спомнянето за това, кои са наистина. Някои от вас пък ще се пробудят и ще започнат да светят, само за да бъдат задушени от мненията и преобладаващите мислоформи около тях. Други обаче ще се пробудят и ще останат будни и тяхната светлина ще стане извор на вдъхновение и припомняне за много други.
Вие ще се превъплътите из цялата планета, във всяка култура, всяка раса, всяка страна, всяка религия. Но вие ще бъдете различни. Никога няма напълно да паснете. Когато се пробудите (вие) ще осъзнаете, че истинското ви семейство не е това на вашата раса, култура, религия, страна или дори вашето биологично семейство. Това е вашето космическо семейство, тези които са дошли като вас – със задачата да помагат по начини, малки или големи, в извършващия се преход.
Истинското Братство и глобализация в най-висшата си форма ще стане, едва когато си спомните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. То ще стане, когато се завърнете в истинския Храм на Божественото Присъствие – вашето сърце, където става това припомняне и от където сте призовани да служите на света.
И така готови ли сте ? Добре !
О, и между другото има няколко дребни неща, които трябва да спомена ...
Поради плътността, вие не можете да действате в това измерение без подходящ космически костюм. Това е биологичен костюм, който всъщност се изменя с течение на времето. Има много неща, които можем да ви кажем (за това), но нашето време за въвеждане е малко и мисля, че можете просто да “скочите” в него и да го изпробвате. Все пак трябва да бъдете предупредени. Има опасност ако забравите кои сте в действителност, да помислите че вие СТЕ вашия космически костюм вместо факта, че той просто е вашето превозно средство в това измерение. Веднъж след като сте там ще забележите, че има невероятно разнообразие от космически костюми и на тях се обръща доста внимание. Все пак, въпреки безкрайното разнообразие, тъй като това е планета на дуалността, те спадат към две основни категории, наречени “полове”. Отново ви казваме, че сега нямаме време да се впускаме в подробности. Но вие ще откриете, че вашите отношения със собствения ви космически костюм са изключително интригуващи и интересни.
Другото малко нещо, което трябва спомена е следното. За да можете да оперирате в това измерение, вие ще получите също така по един микрочип, наречен “персоналност”. Той е като впечатана самоличност и заедно с космическия ви костюм ще ви направи съществено различни от всеки друг. Това ще ви даде възможност да участвате в холограмата там – нещо което наричат “съгласувана реалност”. Още веднъж казвам, че съществува реална опасност дотолкова да се вживеете в холографските личноостни драми, че (може) да забравите кои сте в действителност и да помислите, че СТЕ вашата персоналност. Знам че звучи доста невероятно сега, но веднъж щом попаднете там ...
Има още толкова много неща, които можем да ви кажем за вашата ориентация там, но смятаме че ще можете да научите останалото експериментално на място. Единственото важно нещо е да помните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. Ако можете да направите това всичко останало ще върви добре. Но внимавайте – толкова малко наистина си СПОМНЯТ. Те (се) изпъкват като “различни” и другите ги наричат “Просветлени”, “Пробудени” или с други подобни имена. Странно, нали ?

Е, добре! Kъсмет и приятно пътуване.

ХуЛитер Записан(а): Jan 08, 2013 Мнения: 5

Здравейте! Не съм убеден дали ме познавате, но аз съм Иван от София и съм собственик на интернет магазин за говорители. Мисля, че го бях писал в някой от предните ми коментари, но не съм сигурен. Това лято правих значителен ремонт на вилата ми в село Лозен, но както се досещате ползвах строителни фирми за ремонт, защото не можех да направя всичко сам. Разбира се, моите роднини също се притекоха на помощ, за което съм им много благодарен. Къщата просто стана като нова. Момчетата бяха абсолютни професионалисти и бяха взели всичко необходимо със себе си. Това беше чудесно, защото у нас имах само резачки. Остана единствено да подменим остарелите улуци, защото времето се развали и нямаше как това да се случи сега.

ХуЛитер Записан(а): May 09, 2019 Мнения: 5

Търсих много време да си намеря някакви красиви бижута с кристали, обаче държах да бъдат в комбинация със сребро. Най-накрая намерих точно каквото ми трябваше и не мога да им се нарадвам.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите