Как редактирах и как ме редактираха

Преди десетина дни secret_rose написа: “Много те моля, Красавице, направи тема във форума за редактирането, редакторите, коригирането, жанровете и издателствата. И на мен, и на много други ще ни бъде от полза.”

Но тъй като Красавица не бърза да я разкрива, реших да я отворя аз.
Очаквам, че мнозина хулитери, които са били и редактори, ще разкажат как са работили, какво ги е вълнувало, от какво са се ръководели, какво и как се е получавало и т.н.
А аз, понеже не съм бил редактор, мога да разкажа само как мен са ме редактирали.
В онези години, преди появата на литературните сайтове, съм написвал най-много по 5-6 стихотворения на година. И някои от тях съм предлагал в армейския печат, и тогава съм се сблъсквал с редакторската намеса.
Примерно в стихотворението “Дежурни машини”, в което дежурните изтребители са вдигнати за контролен полет, има такъв куплет:

“Източен вятър, западен старт.
Бойно дежурство. Наряд.
С чаша айран да полеем “победата”,
и да застъпваме пак!”

Този куплет редакторът никак не можеше да приеме.
- Несериозен е този айран - казваше той. - Трябва някакво по-сериозно питие.
- Но за хората от авиацията това е толкова понятно – възразявах аз. - Когато след въздушен бой летецът кацне, дрехите на гърба му са залепнали от пот. И по Наставлението за полетите в палатката на старта винаги трябва да има и има айран.
Но от този редактор стихотворението беше отхвърлено.
В поемата ми “Пред олтара на свободата”, посветена на 100 годишнината от Руско-турската война, има такива редове:

”Скача от коня си Скобелев!
От ярост – гризе земята:
- Още два щика ни трябваха,
за да спечелим войната!
Завист? Или тъпота
проявиха във щаба?
Не проумяха това,
дето за всички бе ясно! ...”

- Не мога да го пусна така - казваше редакторът. - Не може генерал да гризе земята. И не може щаб и тъпота. Преработи го някак.
- Както и да го преработвам, по-хубаво няма да стане, само ще го разваля – възразявах аз.
Поемата беше отпечатана, но две думички бяха сменени:

”Скача от коня си Скобелев!
От ярост – потръпва земята!
Още два щика ни трябваха,
за да спечелим войната!
Завист? Или неразбиране,
проявиха във щаба? ...”

“Не е възможно момиче, до 19 години, до първата си брачна нощ, да е останало девствено! – говореше ми един редактор по повод “Карнобатска повест”. – Ти в кой век живееш? Пълно непознаване на живота!” (За сведение, поемата е написана през миналия век, през 1984 година, а действието се развива през 60-те години).
И други подобни случаи.
Нищо против редакторите. Те бяха такива, каквито и ние щяхме да бъдем на тяхно място. Пазели са вестника си, мястото си, изразявали са мнение съобразно личния си житейски опит и възгледите си. Както и аз сега изразявам подобни мнения в коментарите си. Разликата е, че те имаха право да пускат или да спират това, което на тях харесва или не харесва. И авторът нямаше никаква възможност да ги заобиколи. А когато не ставаше въпрос за пълно отхвърляне, а за коригиране, се съгласяваше. Защото по-добре осакатено дете, отколкото мъртво. А най-често, понеже стиховете се изпращаха по пощата, редакторите ги променяха и без да те уведомят. И като си видеше стихотворението отпечатано, вместо да се радва, авторът оставаше разочарован. В такъв един момент написах стихотворението “Кастриране”:

“От жребеца отрязаха нещо -
почти нищо, в сравнение с ръста му!

Като кон си е същият - гърбът му прелива,
а косъмът
свети на слънце и в дъжд!

Не загуби - дори е по-хубав!
Но вече не е жребец!

Не ставай тъжен - аз лъжа.
Просто премахнаха
една дума от моя стих.”

А когато по-късно, след началото на демокрацията, отидох в едно издателство за да издам със собствени средства първата си книжка, запитаха ме имам ли нужда от редактор.
- Не - казах, - не виждам смисъл.
- Работим с много добър редактор - казаха. - Много добър поет, препоръчваме ти го. Хонорарът му е ...
- Не го познавам. Може ли да прочета нещо от него?
- Да, ето негова стихосбирка.
- Стиховете му ми харесват - казах. - Наистина е много добър поет. Съгласен съм, но помолете го нищо да не пипа. Всичко в стиховете ми е преживяно, изстрадано, и ги зная наизуст, и толкова пъти съм ги превъртал в ума си, че не виждам какво би могло да се промени.
След това отидох в издателството едва за получаване на готовата книжка. Редакторът естествено, за да оправдае хонорара си, беше променил няколко думички в нея. От това стихотворенията ми може и да са станали по-хубави, но на мене ми стана неприятно и болно – защото моите думички ми си бяха много по-скъпи.

Вместо да ни пробутваш казармените си римушки за айрян и потни ризи, я по-добре разкажи как окраде и "изредактира" Александър С. Пушкин?
Е, няма друг такъв ЕПОХАЛЕН редактор като теб, Ангаре! Very Happy

Обичам те

Обичам те! В мен този жар любовен
за миг дори не спира да пламти.
Но нека повече не те тревожи -
на моя зов не ще откликнеш ти!
Обичам те -и бледен, и безумен,
от ревност и от щастие раним.
Ах, дай Бог в теб така да бъде влюбен
и този, който е от теб любим!

Ангел Чортов

* * *

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

Александър Пушкин

За "редакторските "акъли", които щедро сипеш под стиховете на ХуЛитерите, изобщо няма да споменавам. Very Happy

Туй то.
Алби

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Ех, таз красайца, пак нещо не е направила кат хората, бе... Laughing

Но така, както я отваряш, темата е по-интересна, Ангар, затова ще захапя.
Ще разкажа една история, която е показателна за това как хора, които нямат никаква представа от книгоиздаване, могат така да оплетат конците, че да няма излизане от положението.
И така: професор и доцент предлагат на издателство да издаде книга, която те ще преведат. Книгата е в тясна научна област и по тази тема в България нямало издадено нищо. Моя милост е езиков редактор. Който не е наясно – проверявам верността на превода. Установявам с ужас, че две страници от книгата са напълно подменени. Обаждам им се и те ми обясняват, че науката междувременно е задълбала повече в изучаването на този въпрос и те са описали сегашните достижения. Казвам им, че нямат право да променят авторския текст. Те ми отговарят, че не могат да си позволят да сложат имената си там, професионалната общност щяла да сметне, че не знаят. И изобщо – коя съм аз, та да им казвам? Отговорът беше много лесен, но щеше да е неуважителен – къде са гледали, когато са предлагали книгата за издаване? И понеже бях външен сътрудник, пратих ги при редактора на издателството, при това с ужас, защото знаех какво щеше да стане – това беше една много серт дама, която хич не си поплюваше. Те бяха толкова възмутени от мен, че настояваха да отида с тях. Аз се дърпах, защото не ми се присъстваше на скандал, но с това явно засилих още повече подозренията им, че нещо в моите твърдения не е наред и гледам да се измъкна. Няма как, отидох. Скандалът беше величествен. От висотата на положението си те заявиха, че са готови да хвърлят труда си на вятъра и ще откажат издаването на книгата в този й вид. Само че не бяха предвидили, че машината се беше завъртяла - издателството вече беше похарчило свои средства за закупуване на авторското право, за хартия, за корици, за художник – пък предстоеше да платят и на мен.
Сещате се какво стана – книгата излезе както си требе. Laughing

Който знае как се чете научна литература (пък и художествена), най-напред ще погледне годината на издаване на оригинала и ще подмине остарелите твърдения.
И те така с автори, преводачи и “излишни” редактори. Да не говорим, че въпреки уместните поправки, авторът имаше пълното право да осъди издателството като стой, та гледай.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Повечето от авторите са племе свръхчувствително на тема лично творчество - особено когато страстта им към писане надвишава собствената им интелигентност. И за добро да е редакцията, не я приемат. Но не само заради тази реакция редакторът е длъжен да представи на автора работата си и да получи одобрението му - просто това е нормалната практика. Така че, Ангаре, ако твоят човек е действал през главата ти, имаш право да си недоволен.
Стара мъдрост казва, че всяко стадо си има мърша. Та и с редакторите е така, с коректорите - също, и ако не са на ниво, най-добре да не мъчат занаята.
Няма какво да говоря за ползата от добрите редактори и коректори (последните пък отдавна престанаха да ги броят за хора, защото почти всеки пишещ смята, че му е достатъчна коригиращата програма, без да му проблесне в мозъка, че тя всъщност не мисли и няма как да оправи пунктуацията например и не само нея - не може да хване ни логически, ни фактологически грешки). Ако някога издам книга, няма да си позволя да го направя без редактор и коректор: независимо от това какво мога, защото човек трудно вижда гредите в очите си за разлика от треските в очите на другите.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Ангар, ти говориш за редактори от тоталитарно време. Не забравяй, че тогава те са имали и важната задача да не допускат отклонения от правилната линия на компартията и са носили отговорност, по-голяма от авторската.
Всеизвестно е, че след публикуването на книгата на Жельо Желев "Фашизмът" редакторът й Кирил Гончев е бил уволнен и три години е стоял без работа, а самият Желев е бил само преместен в друга секция на института като обикновен, а не научен сътрудник.
Освен това е непочтено да казваш, че твоят редактор бил пипнал нещо, та да си заслужи хонорара. Авторско самочувствие, брех! Ако всичко в текста е наред, дори и да не пипне нищо, редакторът пак си получава хонорара - нали е чел текста и носи отговорността?

Albatros написа:

Вместо да ни пробутваш казармените си римушки за айрян и потни ризи, я по-добре разкажи как окраде и "изредактира" Александър С. Пушкин?...
Алби

На три пъти, и на три места съм го разказвал това, Алби. Сигурно много съжаляваш, че те е нямало и не си могъл и ти да се включиш в обсъжданията. Но на едно място все още можеш да видиш, да прочетеш и да се насладиш на това какви думи са се издумали по мой адрес - нали форумите не се изтриват:

http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=5786&postdays=0&postorder=asc&start=0

Че съм откраднал от Пушкин - да, може да се каже! Стига да може - кой не би откраднал от него! Но да съм го редактирал е клевета - Пушкин не се нуждае от редактор. Да редактира гения, да ръководи гения - би могъл да направи само по-голям гений от него.
Аз затова на едно място казах, че да искат да му наложат редактор за поета би трябвало да е обидно - защото отношенията "редактор-автор" ми изглеждат като на "учител-ученик", на "ръководител-ръководен", на "доцент-студент".

Но, като споменахме плагиатство, на мене друго ми е интересно - нали наближава краят на календарната година, а ти се беше заклел, че ще съдиш до дупка и че до края на годината непременно ще осъдиш една дама, която била изплагиатствала нещо твое. Как се развиват нещата?

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

angar написа:

Да редактира гения, да ръководи гения - би могъл да направи само по-голям гений от него.
Аз затова на едно място казах, че да искат да му наложат редактор за поета би трябвало да е обидно - защото отношенията "редактор-автор" ми изглеждат като на "учител-ученик", на "ръководител-ръководен", на "доцент-студент".

Ей на това му викат "едно си баба знае, едно си бае". Laughing

Колко пъти да ти обяснявам, че едно е поетичен гений или талант, а съвсем друго - знанията му?
Няколко пъти в този сайт имах случаи да го покажа - няма да цитирам имена, защото прекалено много уважавам хората, на които направих забележки. Ама някои ги били приели като самоизтъкване или липса на уважение... Ами нали като се публикуват с фактологична грешка, тези автори се излагат? Пък има и хорица, които от уважение към поета земат, че му и повярват - щото големият поет го бил казал... а той пък си докарвал римата, чиляка, и го домързяло да провери какво точно значеше тази дума. Laughing

Чудя се кой идиот е измислил глупостта, че "авторът винаги има право". Изглежда заради нея толкоз народ се завтурна да авторствува.

ХуЛитер Записан(а): Feb 17, 2010 Мнения: 62

Издателство, което ще издаде Вашата книга без да платите нито стотинка при това сами можете да си бъдете редактор и художник-оформител на корицата, сами да си изберете формата на книгата, шрифта и дори печалбата от всяка продадена книга.

Отворете този линк и сами ще се убедите:

http://pechatnaknigi.com/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE.html

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Е сега вече, Никол Рус, вероятно ще оглушееш от възторжените аплодисменти и благодарствените възгласи на всички графомани, а те не са малко. Сам си си редактор, сам си си художник, сам си образуваш цената, а за коректор и дума не е отворена. Не е отбелязана и черешката на тортата - че сам ще си си горд притежател на единствения екземпляр, щото народът едва ли ще се юрне да те купува и чете.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

anonimapokrifoff написа:

Е сега вече, Никол Рус, вероятно ще оглушееш от възторжените аплодисменти и благодарствените възгласи на всички графомани, а те не са малко. Сам си си редактор, сам си си художник, сам си образуваш цената, а за коректор и дума не е отворена. Не е отбелязана и черешката на тортата - че сам ще си си горд притежател на единствения екземпляр, щото народът едва ли ще се юрне да те купува и чете.

Може би щеше да те разбере по-добре, ако й беше посочила колко грешки е направила само в постинга си. А в цяла книга - колко ли са? После се вайкаме, че децата били неграмотни.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Сайтовете почнаха да ме учат на търпимост към неграмотността, вестниците - също, а и голяма част от книгите, които се издават. Действащи преподаватели по български език и литература пишат с грешки - няма да дам примери, защото е неетично. Истински грамотните хора в тази държава скоро ще се броят на пръсти.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

anonimapokrifoff написа:

Сайтовете почнаха да ме учат на търпимост към неграмотността, вестниците - също, а и голяма част от книгите, които се издават. Действащи преподаватели по български език и литература пишат с грешки - няма да дам примери, защото е неетично. Истински грамотните хора в тази държава скоро ще се броят на пръсти.

Това ще бъде резултат от въпросната търпимост.
Но нека говорим за назе си, тук, където се изявяваме. Вярно, че на човек му писва, когато автор в литературен сайт пита кой си бил ти и за какво се мислиш, вместо да провери сгрешил ли е или не. Аз си създавам много неприятели, когато посочвам грешки, но все пак има хора, които оценяват, че съм се потрудила за тяхно добро. Въпрос на интелигентност е.
До самоиздаване се прибягва, когато има политическа цензура. Оправданието сега е, че било скъпо - а къде високото качество е евтино? И защо се смята, че всяка логорея трябва да се издаде на хартия? "Времето" щяло да я оцени... как не!
А да се обявява професионализмът за нещо излишно и ненужно - ей, това никъде по света го няма.

Ангаре, благодаря за темата. Още не съм я изчела но се захващам и съм сигурна, че ще е интересна.
Само да вметна... аз се интересувам конкретно от редакция на художествена литература. Стиховете не ме интересуват... Никога няма да издам стихосбирка, понеже съм на мнение, че редактирания стих не е същия, а мен си ме знаете как пиша с грешки и без редакция е немислимо. Мога да се съглася само на корекция на стихове, но тя, макар и важна, не стига.
Това обаче не пречи да ценя и уважавам редакторите на поезия. Тяхната задача сякаш е най - трудна...

Другото, което мисля е, че емоциите на всеки срещнат не бива да се издават на хартия. Всеки автор, написал два реда се счита за поет или писател. Ама не всеки знае български. Very Happy

Аз ако напечатам романа си ще е с цел, например (една от идеите) - запознаване с Турция. Примерно. Пък тръгна ли да печатам стихове каква ще ми е целта? Да се покажа колко съм добра ли? Very Happy

И да измъча купища редактори и коректори с капризите си. Не, не искам.

По темата - редактират ми прозата със знания, търпение и старание, които аз не притежавам. И съм дълбоко благодарна, защото виждам как се променя книгата ми, към по-добро четиво. Без редакция и корекция не е литература.

ХуЛитер Записан(а): Feb 17, 2010 Мнения: 62

Горния коментар написах не да правя реклама на издателството или на моята книга (реклама на моите книги правят тези, които са ги прочели), а за да информирам пишещите за възможността, която им се предоставя...
И никъде не е казано, че не може да се обърнете към редактор, за да редактирате книгата си, преди да я изпратите във въпросното издателство, което също предлага такава услуга...
Искрено ще се зарадвам, ако в книжарницата на издателството се появят книги на пишещи в този сайт, а читателите сами ще определят кой има талант и кой няма такъв...

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

NikolRus написа:

Горния коментар написах не да правя реклама на издателството или на моята книга (реклама на моите книги правят тези, които са ги прочели), а за да информирам пишещите за възможността, която им се предоставя...
И никъде не е казано, че не може да се обърнете към редактор, за да редактирате книгата си, преди да я изпратите във въпросното издателство, което също предлага такава услуга...
Искрено ще се зарадвам, ако в книжарницата на издателството се появят книги на пишещи в този сайт, а читателите сами ще определят кой има талант и кой няма такъв...

Не те упреквам в саморекламиране. Че дава възможност това издателство, дава, но доколко тя е и добра? Не ми харесва криворазбраната свобода, според която можеш да имаш редактор и коректор (впрочем за него нищо не се споменава), но можеш и да нямаш и с чиста съвест да си изтипосаш простотиите на хартия само защото си си платил. Трагедията на самоиздаващия се е най-вече във факта, че тиражът си остава вечно негов. За да се продава една книга (както който и да е продукт), не е достатъчно да е талантливо написана - трябват й разпространител, реклама и пр. Знаеш ли колко книги продава това издателство за месец например?

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите