Поезията на Тома Троев във Варна

"На 8 май от 18 часа в Арт салон, малка зала на Радио Варна ще се проведе среща и литературно четене с поета Тома Троев.
Колеги, приятели и съмишленици от Хулите, заповядайте на събитието!
За тези, които няма да могат да дойдат, следващото представяне ще бъде в София, на 16 юни, от 18. 30 часа в "Галерия-музей "Класика"

***
От много време не съм писал стихове.
А уж съм край морето…
За риба ходя,
която после (такава ми е работата)
до късно през нощта почиствам.
Понякога забравям
отпадъците да изхвърля
и уморен заспивам.
Тогава като бели привидения
над кофите с боклук
се спускат гларуси.
И сякаш изстрели – плющят крилата им,
когато с рибешка глава във човката
нагоре се издигат
и се изгубват в мрака.
На сутринта старателно почиствам,
а те кръжат над мене
и още дълго
наоколо се носи
кресливият им плач.
Понякога, но много рядко,
на земята,
върху засъхналата черна кръв
намирам, оставено от тях,
перо.

Тома Троев
Ако Тома Троев покаже най-доброто от себе, наистина ще бъде хубава поетична вечер.
Успех! Very Happy

Алби

АЗ НИКОГА НЕ КАЗАХ

Каквото е било, било.
Изпрани до една са вече ризите му.
Наричаха го най-голямо зло.
Но аз не го нарекох комунизъм.

От него най-далече сме били,
когато казваха ни, че сме близо.
И от небето манна трябваше да завали...
Но аз не я нарекох комунизъм.

От тези, дето всичко им е дал,
от тях сега да имал съм да взимам...
И Бог ли, Дявол ли го е създал?
Не зная, ала не е комунизъм.

В Русия бил, в Китай и в Бангладеш.
Аз търсих го и в глобуса се взирах.
Империи, държави колко щеш.
Но никъде не виждах комунизъм.

Европа, вдигнала ръце, се отърва.
А после ей така ни го хариза...
Ни рак, ни риба бе - и затова
кажи ми, как да кажа - комунизъм?!

И ти си бил идейно подкован,
мирисал си го, даже си го близвал...
Ала за разлика от тебе, на това
аз никога не казах комунизъм.

Макар да беше недоносче той -
от кофиоза дето не излизат,
те дадоха му гръмко име: "Строй"!
Но аз не казах, че е комунизъм.

А други казваха: "На Мавъра е син!"
Но философите със всяка не излизат,
а пък идеите им - техните жени,
не са родили още комунизъм...

И оттогава все накриво ни върви:
червени първо, после - сини,
ала червен е синоним на син, уви,
а комунист е омоним на комунизъм!

Невиждан, чакан като някакъв Годо,
уж тука е, а все не влиза и не влиза -
защото Господ в своето гнездо
седи и още мъти комунизма.

Но някой ден Земята ни, като яйце,
ще се разпука... Приказна и близка,
о, Господи, каква велика цел -
и нея ти наричай комунизъм!

Роден си от Земята - да твориш!
Ти, острие на копие, смъртта пронизал...
Отдавна вече огъня открил -
сега остана да откриеш комунизма.

Тома Троев Exclamation

ЗА ЛЮБОВТА

А не се беше още мръкнало, когато отидох в Гетсиманската градина, где напоследък обичаше да идва Иисус. Бе ден петъчен.
Той, както винаги, щеше да беседва с нас и да ни поучава, и аз, прекалено нетърпелив, оставих делата си, що имах, и тръгнах малко по-рано, да чуя Словото Му.
И като влязох в градината, видях Учителя, беше седнал, а другите мои другари още не бяха дошли, и само Мария Магдалена беше там, и седеше отляво на Спасителя, а Той и говореше.
И като приближих иззад лавровия храст, чух Господаря да я пита: „Сигурна ли си?”, а Мария Магдалена отвърна: „Да!...”, А после по-тихо: „... защото не не ще разкажа тайните на Твоите врагове, нито целувка предателска ще ти дам, нито ще ти изменя чрез греховен живот, но сега, като разбойника, ще ти изповядам: помени ме...”
А Спасителят нищо не каза, ала се наведе бавно към нея и я целуна по устата.
Що значеше тази целувка?
Седнах при тях, ала все не смеех да попитам Учителя, а Той, като ме видя, тъй умълчан, разбра, че нещо измъчва душата ми, и ме попита: „Виждам, Тома, че искаш нещо да ми кажеш, а не смееш...”
„Вярно е, Господарю!”, отвърнах аз, „Ето, ние всички сме се обрекли на делото и знам, мъжете така се целуват един друг само когато отиват на бой и на смърт, ала за жените нищо не знам!... Не съм целувал аз жена никога досега така... А и Ти малко си ни казвал и поучавал, та затова сега съм замислен...”
А в това време, докато говорехме, дойдоха и другите негови ученици да слушат и Той стана: „Така е, рече Иисус, малко съм ви говорил аз, ала ето: колко от вас вече са женени, а и даже имат деца? Ето,ти, Натанаиле, кажи, как си се оженил?
А Натанаил отвърна: „Нали знаеш, Господарю, както е обичая при нас от край време: когато навърших двадесет години, моите родители ми избраха жена от добър род и тя ми роди две деца...”
„А обичаш ли я?” – попита Иисус.
„Обичам я, отвърна Натанаил, и почитам и уважавам я, Учителю, защото тя ме е дарила с двама сина, що ще продължат бащиния ми род!”
„Така е, каза Иисус, ала друга е оная обич, за която днес ще ви говоря...”
„Да не е за оная, Учителю, към бедните и слабите, на които сме се посветили да служим като апостоли?” – попита друг.
„Да, рече Иисус, свято е делото ни, и добре съм ви учил да обичате ближния си и да помагате на бедните от състрадание, защото тяхно ще е Царството небесно, ала и това не е, не е това Любовта, за която ви питам и не тя ще спаси света, а друга! Учил съм ви, каза Иисус, ала сега за друго иде реч...”
И рекохме тогава всички: „Не можем да я видим ние тази Любов, Господарю, научи ни! Или сме слепи за нея, или тя е толкова малка, че не можем да я забележим...”
„Ще ви я покажа и ще я откриете, каза Спасителя. Ето, ние сме в Гетсиманската градина, какво виждате, прочее около вас?”
„Виждаме дървета и храсти всякакви, казахме ние, що носят прохлада и са радост за окото.”
„А познавате ли ги? – попита Иисус. Ето ти Симоне и ти Андрея, баща ви е ловец, а и вие, заедно с него, често ходите в горите на лов:, можете ли да ги назовете?
„Можем, Господарю!”, рече Симон, що наричахме още Петър, ето, това е кипарис, това е маслина, виждам още лаврово дърво, акация и митра... друго няма.”
Разгъна тогава Иисус тревата пред Себе Си и рече: „Право каза, Симоне, изброи всички, ала ето, това тук забрави!...”
Беше то малка, тънка фиданка, що едва се забелязваше сред високата трева, и аз рекох: „Това ли е, Учителю, Любовта, като тази малка фиданка?!”
А рече бързо Андрея, другия брат: „Право казва Учителя, защото тази фиданка, макар и малка, е кедър!”
И Господарят само рече: „Продължи, Андрея!...”
„Такова едно дърво е кедърът, продължи Андрей, че ако падне негово семенце на плодородна почва, най-късно от всички други пониква, а и най-бавно нараства, и ако другите за година са наддали лакът, то кедровото стебло е нараснало само със стотна и много малко се е издължило нагоре...
И пак погледна Учителя, а той пак му рече: „Продължавай, Андрея...”
„...Ала ако никой не го отскубне, докато е слабо, продължи Андрей, след десет или петнадесет години вече то ще е задминало другите по ръст, защото те ще са спрели да растат, а то ще продължи – и така, още петдесет или сто години ще расте, докато накрая закрие небето!
Защото знайно е, че кедърът може да живее и да расте не до хиляда, а до три хиляди години...”
„Истина е това, рече тогава Учителя, ето, вижте това място и кажете: „Какво ще има тук след сто години?” „Няма да има нищо по-високо от този кедър, Господарю, казаха двамата братя, и от другите дървета ще останат само ония, що могат да живеят единствено в сянката му и по негова милост! Така става в гората, където израсте кедър!”
„Така е и с туй, за което ви говоря, рече Иисус. Защото, ако Божият свят е като тази градина, любовта е като тази фиданка!
От четири стихии, дадени ни от Бога, е направен този свят: Огън, Вода, Въздух и Земя. Но има още една, пета и тя се нарича Любов. Толкова е силно чувството, което изпитва влюбения мъж към една жена, а още по-силно е чувството, което изпитва влюбената жена към един мъж!
Тази е любовта, за която ви говоря!
Ала и трябва време...
И когато изминат сто пъти по сто години, няма да има друга по-голяма творяща сила на света от любовта, не само на Земята, ами и в целия Космос!
Истина ви казвам: нищо няма да може да се сравни по мощ със силата на любовта!”

На 8 май / вторник / от 18. 00 ч. в Арт салон, малка зала на Радио Варна ще се проведе среща и литературно четене с поета Тома Троев.
Колеги, приятели и съмишленици, заповядайте на събитието!

Жалко,че старата столица е толкова далече от морето!...Успех, Тома!!!Мислено ще присъствам,за съжаление!!!Ружа Велчева/ЧЕ

Успех, Тома! Smile

LATINKA-ZLATNA

УСПЕХ, ТОМА!!!!!!!

ЩАСТИЕ И КЪСМЕТ В ЖИВОТА И ТВОРЧЕСТВОТО!!!!!

ХуЛитер Записан(а): Jan 30, 2010 Мнения: 34

О, Тома

"Тука огънят угасна,
вън е бездната ужасна -
край не чакам на тъма...
/ Помогни ни, о Тома! / "
П. К. Яворов

Бе космосът като пустинята широк.
Къде на оня свят да търся Бог?
Аз мислех, че е някъде далече,
ала веднъж Исус така ми рече:

"О, Тома, след още двайсет века
ще бъде силен като бог човека!
И не от първото до седмото небе -
потърсиш ли, ще го откриеш в теб."

Така на най-неразрешимия въпрос
бе отговорът му безкрайно прост.
И сигурен, че той ми е награда,
попитах пак Исус къде е Ада.

Показа ми градът, забулен в дим
и аз видях, че този град е Рим.
И входът кървав в него като рана -
към Адът отвор беше Ватикана.

Треперех като ром от страх и глад.
Бе по-ужасно и от Дантевия Ад.
И Господ се смили над мен накрая,
усмихна се, и ми показа Рая.

Като вълшебен остров бе на четири морета.
Къде ли не го търсих, Господи, а ето...
И изведнъж прогледнах, и познах го аз.
И вече знам, че Раят е в Бургас.

Желая ти успех, Тома! Чакаме те в София.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Ако Бог е в теб, без съмнение Раят е наоколо... Smile

УСПЕХ, ТОМА!
И след репетицията във Варна, чакаме те за представлението в София!

Very Happy

Благодаря, Алби, трогнат съм, че си избрал тези стихотворения, ще се постарая!

Чест е за мене, Никос, благодаря за споделеното евангелие... Поет, не знам, но за моряк, по-скоро съм Рибар Smile

Е, вярно, служих преди много години във Варна моряк - ама бреговак Smile

Благодаря, Ружа / Че! Живот и здраве, може да се видим и в Бургас, София... или пък във Велико Търново...

Благодаря, Златна, морето и аз те чакаме! Smile

Благодаря, Каси, за вдъхновението и подкрепата, които си ни дала, на мен, както и на много други тук!

Благодаря, Наде, вярна Музо моя! Smile

Благодаря, Зинка, направо изби рибата с това - и в бургаския, и във варненския залив! Smile

Благодаря ти, Лили! Дай боже, да хвана оня, хубавия влак, дето си композира за София! Smile

Черен влак се композира

Нека да е черен влака
от Бургас за София.
Две любими да ме чакат:
и Бургас, и София.

Мене ще ме вземат мътните
и в Бургас, и в София.
Че и аз съм вече пътник,
и в Бургас, и в София.

Нека да не питат кой е
и в Бургас, и в София.
И какво ни носи Троев
от Бургас до София.

Нека да е влакът нощен
от Бургас за София.
Носи живите ми мощи
от Бургас до София.

Носи бавно, без да спре
черните ми строфи.
Носи той едно море
от Бургас. На София.

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Успех, Тома! Варненските приятели те чакат, а ние от Бургас ще бъдем с теб духом! Smile

Успех, Тома! На добър час в северните ширини. Прегръдка!

Гост

Приятелю, желая ти успех! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Тома, успех във Варна! Smile

А в София ще направя всичко възможно, за да се запознаем Smile

Да не забравя - и стихото ти за Варна и София мнооооого ми хареса!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите