В памет на Христо Ботев

ХуЛитер Записан(а): Oct 18, 2011 Мнения: 8

Уважаеми читателю, по-долу са спомени от краткия живот на Ботев, споделени от негови съратници и близки.

Публикувам ги, защото мисля, че ние, днешните му наследници, бихме могли да почерпим поука и наука от тях.

Ще съм благодарна, ако има коментарии, те да са в рамките на цивилизованото, за да не се блокира този форум.

БРАКЪТ
Бракът между Христо Ботев и Венета е законен от гледна точка на румънските закони по това време.
/Въвеждането на закона за гражданският брак в Румъния става през 1864 година. Той идва в резултат на т.н. French Civil Code on 21 March 1804, дело на Наполеон I. След тази година, кодът постепенно се възприема от останалите европейски държави. Във Австро-Унгарската империя, например, той влиза в сила през 1811 година. В резултат на този код, семейните въпроси постепенно стават предмет на държавни а не на църковни институции.
В България, след 1944 г до 1990г., вички бракове са граждански и много малко църковни след това.

ОБИЧАЛ ЛИ Е БОТЕВ ВЕНЕТА?
Сестрата на Венета, Мариола, разказва, че Ботев бил луд по Венета.
«Запознанството им е станало, на един празник, когато владиката, вуйчото на Венета, по обичай след църковната служба приемал гости от българската колония в Букурещ. В този ден Венета, поднасяла сладко и кафе на гостите. В един момент погледите им се срещнали и пламенният поглед на Ботев към нея решил съдбата им. Според други, когато тя минавала край печатницата на Каравелов, Ботев, който седял с другари пред нея, се заглеждал у владишката сестриница и че един ден я настигнал, обяснил й се и оттогава започнала сърдечната им връзка. «

По това време Венета има син от първия си брак, Димитър. «Още преди да се съберат, Ботев често е запитвал майката как е момчето й, как върви в училище. С майчина гордост тя му казвала, че е добро и умно момче, Ботев споделял радостта й. След като у нея се било разсеяло съмнението дали той, ерген, ще се съгласи да приеме детето и след като разбрала, че Ботев е чужд на всякакви предразсъдъци, тя била напълно спокойна за истинския сговор в малкото тричленно семейство, който действително съществувал в него.»
Според Венета, тя сложила „в едно сандъче само най-необходимото; всички копринени дрехи, кадифета, фистани и гиздила, оставих. Защото знаех къде отивам и нямах нужда от такива разкоши”.
Каква е била обстановката в жилището на Ботевото семейство най-точно е описал Иван Андонов: „ ... влязохме в къщата му, която се състоеше от една стая с едно малко килерче до нея. В стаята имаше само един креват, до него един шкаф, пълен с книги, и една малка масичка ... Грубата сиромашия беше ударила своя отпечатък в жилището на безсмъртния поет, публицист и велик революционер; всичко около нас беше потънало в най-голяма мизерия.”

ПРОЩАЛНОТО ПИСМО НА БОТЕВ ДО ВЕНЕТА
(На гърба на писмото Ботев саморъчно е написал: „Това писмо да се предаде на жена ми Венета X. Ботйова, в Букурещ).

Внучката на Венета: «Колко пъти ще й бъде четено това писмо! Колко пъти, когато бях ученичка, ме е карала да й го чета. Тя го знаеше наизуст, знаех го и аз и понякога едва ли не съм проявявала отегчение, че трябва много и много пъти да го повтарям. А тя ще седне привечер в един кът на стаята, ще ме повика, ще извади писмото, което винаги носеше със себе си, ще ми го подаде и ще ме подкани: „Чети, прочети ми го още веднъж”. Аз чета бавно, а тя следи всяка дума и като че я попива. Понякога ще ме спре за малко, ще се замисли, а погледът й плува нейде в далечината. И пак ще продължа до края. Когато отекнат последните му думи „и помни любящият те Христа”, тя ще въздъхне и изпълнена с умиление, мълчалива, ще остане неподвижна, вдадена в мислите си.

Милата ми баба! Сега добре разбирам какво е било за нея това писмо. Че „любящият” я Христо, който в най-напрегнати минути е мислил за нея, за семейството си, с писмото си е влял нови сили, за да я крепят в по-нататъшния й път. «

"А тя знае, че и във второто писмо, писано от „Радецки” той завършва, като им напомня за семейството си: „Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва” се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако зна-ех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло!

Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество. Странски! Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз ще бъда най-признателният твой приятел"

БЪЛГАРКАТА И СЕМЕЙСТВОТО ОКОЛО ВРЕМЕТО НА БОТЕВ.
През април 1915 г. National Geographic публикува обширна статия за България, посветена на нейните ЖЕНИ. След поражението в

Междусъюзническата война г-жа Хестър Дженкинс представя България в друг образ, различен от воинската доблест. Тя поднася на читателите портрет на българската жена от село и от града. Ето какво казва тя: От всички ориенталски момичета, сред които живях по време на деветгодишния ми престой в Близкия изток, българките в най-голяма степен събудиха интереса ми. Те вероятно са най-малко ориенталските от осемте или повече националности, които можете да срещнете в Цариградския колеж, където преподавах. По-светли са и с по-бяла кожа от арменките, гъркините и персийките, значително по-високи и по-едри са и имат повече енергия и по-малко от унесеността на туркините. Очите им те гледат право в лицето, с повече искреност и по-малко съблазън от останалите.»,

“ Едно от най-красивите момичета, които някога съм виждала беше българка. Това ме накара да дойда в тази малка държава …“.

"Историята на България, се различава от историята на нейните посестрими на Балканите – ВСИЧКИ ГЛАВИ СА НАПИСАНИ В КРЪВ. Българският войник е воювал на много фронтове и винаги е печели, но неговата съпруга, приятелка, любима, майка, сестра или посестрима никога не го е оставяла. Дори през турското робство има много случай на български дами, които не са прекланяли глава пред поробителя. "

"Тук думи като „чест“, „достойнство“ и „лоялност“ са имали изключително актуално значение, а тези слова са били „религията“ на българската жена. Невероятен, изключителен, феноменален характер, само с тези думи можем да опишем българската жена.»

Целият живот на Венета е пример за това:
«Нищо не е могло да смути живота на семейството. Венета се оказала не само добра съпруга и домакиня, но всякак се стараела да не пречи на мъжа си в работата му. Тя никога не му държала сметка къде ходи, защо понякога се губи дни и нощи или пътува по народните работи. Доколкото той й е поверявал или е слушала от разговорите му у тях с негови сподвижници, тя е съчувствувала на делото им, защото е знаела за какво те работят и какво подготвят. Но големите и конкретните планове не са й били известни. И Венета мъдро не е настоявала мъжът й да я посвещава във всичко. Достатъчно било тя с всяко свое действие да спомага да има сговор в семейството й, изградено на взаимна обич и крепено с доверие и пълно разбирателство

ВЕНЕТА и ДЯДО ВЛАДИКА
«Вуйчото на Венета, Панарет Рашев, е роден в Търново през 1808 г. Баща му бил заможен кожухар и дълго време градски бирник. През Кримската война (1854 г.) , Панарет бил ръкоположен за митрополит на Погонянската епархия в Букурещ. Управлявал имотите на епархията до 1863 г., когато по заповед на принц Куза, заместник на Гика, били отнети всички манастирски имоти в полза на държавата. По това време той се обявил за българин и останал да живее в Букурещ. Това раздразнило Цариградската патриаршия и тя поискала от румънското правителство да й предаде Панарет. Но с помощта на Христо Георгиев той останал в Румъния, а и с ред ловкости да запази около 20 000 дуката. Като останал без епархия, Панарет дал 1200 жълтици, а останалите българи — 800 жълтици, за да купят къщата, в която дотогава живял Панарет. Заради дадената помощ, една част от къщата била проспособена за параклис на българската колония в Букурещ, където на долния етаж се помещавало и българското училище там. До смъртта си Панарет служил на българската колония в Букурещ, без да поддържа каквито и да било връзки с Патриаршията.

„Дядо Панарет, не обичал Ботев защото го осмивал в статийте си. «Когато дядо Панарет получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова, три пъти хвърлял вестника и пак го земал. Вечерта, каквито добри ястия и да имало, той не харесвал нищо”.

„Когато Венета, разбира теглото на хъшовете, започва скрито от владиката да носи за тях нещо за ядене или чорапи, ризи и други дрехи. Грижела се е да поддържа чисти и спретнати и дрехите на Ботев. А това нейно отношение към хъшовете още повече засилва обичта на Ботев към Венета. Да си припомним тук думите на Зах. Стоянов: „... Ботйов обикнал тая жена заради нейния добър характер, за симпатията й към него и към голите му другари хъшлаци”.

"Не остават обаче тайна за владиката и помощта, която е оказвала на хъшовете, и срещите й с Ботев, с когото вече се разбрала, че ще се задоми. Когато Ботев напуснал училището през ноември 1874 г., тя не прекъсва връзката с него и не спира да дава на хъшовете храна и дрехи. Водена от родолюбие и изпълнена с жал за обреклите се на лишения хъшове, когато при мисъл за тях залците започнали да й присядат, тя, без да му мисли какво би станало, ако владиката научи, започнала да отделя от храната, която се приготвяла в дома, и тайно да я праща по доверен човек, слуга в митрополията. "

"Но станало така, че тъкмо този „доверен” човек престанал да изпълнява нарежданията, които били негови задължения, „вирнал глава”, защото знаел тайната й, и тя се скарала с него. Озлобен, по-късно той издава всичко на владиката. Намесили се и външни „доброжелатели”, които били много „загрижени” за доброто на владиката. Единият от тях е Маринчо Бенли, който също имал апетити къй богатството на дядо владика. «

"Митрополит Панарет Рашев се поминал на 21 март 1887 г. в Букурещ. Тялото му било пренесено в Търново, където бил погребан в църквата „Св. Константин”.

"За Венета и децата й било отредено наследство от владиката по завещание. Но освен това тя получила и пари в наличност (наполеони) и ценни книжа от австрийски заеми.
Изпълнението на завещанието се забавило доста дълго. Тъй като разноските по издръжката и образованието на децата й се увеличавали, тя настоявала пред изпълнителите на завещанието, между които бил и Евлоги Георгиев, по-скоро да се отвори завещанието на вуйчо й, за да може да види на какво гради плановете си. Ето едно от нейните писма до Евлоги Георгиев:
Уреждането на завещанието станало едва през 1898 г. (по постановление на Министерския съвет № 23 от 31 март) и всичко било предадено за изпълнение от Синода на Българската православна църква.

Така че завещанието на Панарет Рашев се уредило 11 години след смъртта му. Според него на Венета Ботева и децата й се определяло следното:

„Да дадат шест хиляди лева на внучката ми Венета. Да дадат на същата тая внучка Венета други шест хиляди лева, от които да взема лихвите, догдето е жива, и които да се разделят на двете й деца, Димитър и Иванка, след като умре. Да дадат на същата Иванка, дъщеря на Венета, три хиляди лева, когато се ожени. Да дадат три хиляди лева на гореказания мой внук Димитър, син на Венета, щом свърши богословските науки и се подстриже в свещенически чин.”
В края на завещанието, подписано на 21 юли 1886 г., е писано:
„Прибавка. На внучката ми Венета вместо шест хиляди лева, както по-горе е казано, да й се дава лихва на двадесет и шест хиляди лева, додето живее, а подир смъртта й този капитал двадесет и шест хиляди лева да се разподели между децата й Димитра и Иванка.”

Единственото което дядо Владика не е можел да прости на Венета е това, че не е минала под венчило. Звещанието на Владиката най-добре говори за отношенията между него и племенницата му.""

ОТНОШЕНИЯТА В БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО на тези посветили живота си в името на Свободна България:

От гледна точка на робството и българските революционери за освобождението от него, с кого да споделиш освободителни дела е било въпрос на живот и смърт и затова въпрос на Устав. При ВМРО например, са наказвали с незабавна смърт другаря си, само за това че е споделил нещо с друг другар, противно на Устава.. Жената на един революционер, НЕ питала. Тя само слушала как да помогне на мъжа си, за да не уязви делото с дума или деяние. Един от най-добрите съратници на Левски, бай Иван, веднъж попитал Левски дали да не убие жена си, която е дочула нещо от техните тайни работи.

Освобождението на България, за тези българи е била най-важната работа, служба, в живота им.

Според Библията са: В църквата мъжете и жените, стоят отделно. Мъжът говори с жената и и казва САМО това което реши. Жената му е подчинена.

ЛИЧНИТЕ ВРЪЗКИ НА БОТЕВ ПРЕДИ БРАКЪТ МУ С ВЕНЕТА.
В младежките си години, той до други не е доживял, се смята че Ботев е бил увлечен по Парашкева Шушулова, «Обаче за близост голяма и усамотени с нея разходки и дума не може да става. Бил е увлечен и по Мария Горанова (Мина). За която се смята, че е била първото либе на Ботев." Казват очевидците.

Но и двете са били втори братовчедки на Ботев. Църковен брак с тях е бил невъзможен, дори и Ботев да бе помислил за семейство с тях. Този българин от кръв и огън, пленителен и завладяващ насвякъде, да е нямал либе, трудна работа. Гиганското, неразбираемото, за нас обикновените е, че всичко туй се захвърля. „Младежките увлечения и скритите сърдечни трепети на Ботев са изместени, от изцяло завладялата го революционна дейност, на която с още по-голяма сила е посветил живота и перото си. «

БЪЛГАРСКОТО ЧЕТМО И ПИСМО И ВЕНЕТА
По официални данни, през 1880 година, грамотното население в България е 3.3 процента. От които 5% при мъжете и 1,5% сред жените. През Осободителната Руско-Турска война, на сто български войници десет са били грамотни.

По-важното е, че за това време че процентът на грамотните в Англия и Франция е бил като този в България.

Но за разлика от останалата Европа, по българските поробени земи почти няма българско село без училище. «Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се възползват от него.» казва МакГахан.

По това време обаче, в цяла Европа образованието е приоритет на мъжката челяд. Едно момиче прави впечатление ако ходи на училище, а не ако не ходи.

По българските земи, на българчетата от женски пол, които са ходели на школо, често са и казвали «момчарковца». Това над което се е внимавало най-напред за момичето е да бъде добра къщовница и чистница. НЕ САМО в дома а и в думите си.

ИВАНКА БОТЕВА, ДЪЩЕРЯТА НА БОТЕВ.
Иванка е имала е огнените очи на Ботева. Била стройна, напета, умна и все весела. За нея казват, че „Ботевият плам излъчвала. Но и когато се смееше сълзи и имаше в очите и, и когато плачеше, усмивка имаше на лицето и. „

Кръщелното на Иванка.
В него тя е записана като „румънка“, а Ботев е записан като „свидетел“, а не за родител.
Ботев не е знаел кога България ще се освободи от турско робство. Най-вероятно и затова е поискал документът за раждане на единственото му дете, да не става причина за рискуване на живота му от турските власти по българските земи. Известно е каква бе била съдбата на децата на раята в поробена България. А Иванка е дъщеря на хайдутин, тръгнал да събаря Османската империя с чета.

Мятал се е този бунтовник гитант в тези си решения. Затуй до кръщелното, което е да я защити едно, на другия ден отива съда и декларира, че той е бащата на единственото си чедо, което след часове ще остави заради изстрадал народ.

Каквото и спомени да се четът, нищо са пред подвига и поезията на Ботев.

Най добре го е казала неграмотната баба Венета:
„Всички тези временни хора ще измрат и ще се забравят, но моят Христю ще бъде винаги жив и песни ще се пеят за него”.

ХуЛитер Записан(а): Oct 18, 2011 Мнения: 8

Още веднъж отправям молба. Който желае да остави коментар, нека той да бъде цивилизован. СРАМНО БИ БИЛО, форум на тема Ботев, да се блокира на литературна страница, заради това, че ние участниците му, не знаем как да се отнасяме по между си. И НАЙ-ВАЖНОТО относно Ботев. Благодаря.

Браво, Горска пастирке! Възхитен съм от постинга ти!
Ей такива неща да се пускат и да се четат!

В мелницата

Ще отида при старата вятърна мелница,
ще похлопам, ще скръцне вратата, ще вляза,
вън ще вие безкрайната снежна виелица
и бясно ще блъска на двора желязо.

- Чуй - ще кажа - оня звън, сякаш в гробища,
вият псета и край пътя висеше обесен...
- Не - ще каже - вече мина се лошото
и другарят ми всяка сутрин ме събужда със песен!

- Аз видях - ще му кажа - как търкулна се слънцето,
чу се изстрел и там, на Балкана...
- Не - ще каже - погледни, вече съмва се
и другарят ми всяка сутрин ще ме буди да стана!

- Виж - ще кажа - вече всичко се свърши,
нито хляб, ни дърва, ето, огънят тлее...
- Не - ще каже - ето, той се завръща,
студ - и камък се пука, а той пее ли, пее!

ХуЛитер Записан(а): Oct 18, 2011 Мнения: 8

„По-скоро се прибирайте, домну Ботев, докато не се е вдигнала врявата” — шепнеше на ухото му гюргевският симпатичен полицмейстер Йонеско. Параходът потегли нагоре по Дунава. Същия ден надвечер Ботев поздрави тия последните върху кувертата на парахода със сабля в ръка и със син-зелен шарф през рамо — знакове, които го отличаваха за войвода. „Да живей България! Да живей Ботев войвода!” — извикаха 180 гърла и смъкнаха от гърба си скъсаните градинарски абички, под които блесна хъшовската форма и препасаните револвери…

И се подигна тогава цяла революция в неприкосновената ограда на австро-маджарския параход. Смелата команда на войводата и неговото тържествено излизание при публиката смути всичко малодушно и страхливо. Надутите турски бинбашии — пътници в парахода — коленичиха пред хероя и позорно подаваха своите златни часовници и брилянтни пръстени, като го молеха за пощада; техните белолики ханъмки се намериха под масите; няколкото български търговци, малодушни базиргяни, хора от комерческия свят, стиснаха своите чанти, да не се досегне някоя до златните им наполеони, а те същите изгубиха и ума, и дума, като се бояха, че и тях ще вземат за ратници; най-после гордият немски капитан, над главата на който се развяваше бяло-червената маджарска корона, не преклони глава от един път. Той поиска да се възпротиви, понеже не знаеше какво нещо е български хъш.

„Предай командата на парахода си на моя другар поп Катрафилова, ако искаш да не търсим сметка за вашата немска подлост на парахода „Германия” в 1867 година” — каза Ботев на капитанина. „Кажи на тяхна милост (на турските офицери) да си скрият часовниците, защото ние не сме хайдути” -каза той на офицерина си Войновски, който разпореждаше с тишината в парахода.

После малко Ботев беше господар на „Радецки”. Зеленото атлазено знаме с българския лев се развяваше заедно с австрийското. Четата излезе на Козлодуй и се упъти към Балкана. Той ден имаше твърде малки сбивания с черкезите. На 18 май, вторник, стана голяма битка при Баниска, в която падна убит и байрактарят Куруто, родом от Ески Джумая. На 19-и четата застана във врачанските лозя на мястото Веслец. Врачани, които бяха писали писмо до момчетата в Румъния, че ако преминат Дунава, ще ги посрещнат с кола, ни един не се подаде да даде поне капка водица на изнурените момчета: На 20 май— цял ден битка, от сутринта до вечерта, не само с черкези и башибозуци, но и с редовна войска. Четата беше заградена от четиритe страни, гладна и жедна. Поразително отчаяние владееше измежду всичките момчета, защото в разстояние на четири деня само двама души българи се присъединиха с ратниците. Войводата стоеше в една овчарска колиба, умислен и обезкуражен, а няколко овчари надничаха из вратата и си искаха парите за закланите ягнета, като наричаха дружината хайдушка. Късно вечерта, часа по 12, Ботев се съветваше с няколко души от дружината при една скала какво трябва да се прави. В долината стана някакъв си шум и пъргавият войвода се надигна да види що е. В това време пукна пушка от другата страна на усоето и той се залови с двете си ръце за гърдите, гдето го беше ударил куршумът. И рухна тогава на земята нашият войвода с очите нагоре. Той поиска да каже нещо, но язикът му не можа да се преобърне, очите му се наляха със сълзи и така си останаха отворени, а кръвта бликна вече навън. Офицеринът Войновски и Георги Апостолов се приближиха до него да му вземат кореспонденцията, шарфа и оръжието. Никой други от дружината не можа да го види.

Така умря редакторът на в. „Знаме”, героят от „Радецки”. Гордото и непокорно онова чело, което беше в борба с тираните по всичкия свят, скоро се покри със студен пот и остави само тук-там няколко бръчки, които показваха, че борбата е още в начало! …

Нека всеки българин, който прочете настоящите редовце, каже вечна му памят! В разстояние на осем години за нашия народен херой не са ставали ни панахиди, ни пък какво-годе друго възпоминание, като че народът, за който се е той борил, не съществува вече!… "

ХуЛитер Записан(а): Oct 18, 2011 Мнения: 8

Иван Вазов за Христо Ботйов и Левски:

"Тогава всекиму в сърцето
се крийше герой ил светец,
и Левски мреше на въжето,
и Ботев мреше на Вислец...
А днес?"

"О, Левски! Ботев! Вий
не бяхте политици."
"И Левски беше прост. Черковният канон
бе всичкият му курс. А вижте как грей он!
И Ботев, тоз герой, тоз мрачния невец,
и без диплом умря в Балкана кат борец."
"Тогава България цяла,
България на Крума, горският юнак,
и на Симеона и на цял рояк
борци венценосни, и на Самуила,
левент македонски - отчаяна сила;
на Бенковски, Левски - нашия светец,
на Ботева, паднал в борбата певец... "

""Умря!" "Умря!" - се таз вървеше реч
наоколо, а някаква си лира
изпращаше на мене отдалеч
друг вик: "Той не умира!" "

Оказва се, че факти могат да се поднасят и без тенденциозност, без омерзяване.

Поздравления, Горска пастирке! Чудесен материал!

gorskapastirka написа:

Най добре го е казала неграмотната баба Венета:
„Всички тези временни хора ще измрат и ще се забравят, но моят Христю ще бъде винаги жив и песни ще се пеят за него”.

ДА!!!

Венета, освен любяща съпрута, тя е и велика жена, защото се е погрижила за стиховете на гениалния поет Ботев, те да бъдат разпространени!...

http://www.supernova.bg/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B0.html

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Пастирке, и каква я свърши ти сега?
Това дори аз го спестих, че ми дойде много:

„Дядо Панарет, не обичал Ботев защото го осмивал в статийте си. «Когато дядо Панарет получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова, три пъти хвърлял вестника и пак го земал. Вечерта, каквито добри ястия и да имало, той не харесвал нищо”.

Значи - чрез Венета Ботев яде парите на владиката и в същото време пише пасквили срещу него?
За инфо-то за въвеждането на гражданския брак ти благодаря.

krasavitsa написа:

Пастирке, и каква я свърши ти сега?
Това дори аз го спестих, че ми дойде много:
„Дядо Панарет, не обичал Ботев защото го осмивал в статийте си. «Когато дядо Панарет получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова, три пъти хвърлял вестника и пак го земал. Вечерта, каквито добри ястия и да имало, той не харесвал нищо”.
Значи - чрез Венета Ботев яде парите на владиката и в същото време пише пасквили срещу него?
За инфо-то за въвеждането на гражданския брак ти благодаря.

За това ли сега се разплака, Красавице - за парите на дядо Панарет? За това ли ти е толкова омразен Ботев? Легнали са ти на сърцето тези пари!

Но не ти ли минава през ума, че Венета авансово е финансирала хъшовете със своите пари? Нали ако не ги е харчила предварително, щеше да ги получи като по-голямо наследство?

И откъде ги е имал владиката тези пари - да не би да е орал и копал за тях? Ето откъде:

ПРОСЛАВИЛО СЕ ТЪРНОВО

Прославило се Търново
със славни гърци владици,
най си се много прослави
със Панарета делия,
делия, дели башия,
лудия гръцки владика.
Като гидия ходеше,
враня си коня яздеше,
окачен топуз носеше,
селата обикаляше,
сякак народа дереше
и грешни пари береше;
попове си яздеше,
груби им думи думаше:
- Де гиди, старци, магарци!
А кметовете псуваше,
псуваше и ги биеше,
калпаците им хвърляше
и "толуми" им думаше.
А йощ се повеч прослави
наше Велико Търново
със Неофита мъдрия,
мъдрия и лукавия...

(Петко Славейков)

Може този Панарет да не е същият, не съм компетентен в църковните борби, но всеки владика е получавал богатството си както и този: "сякак народа дереше / и грешни пари береше." Нали се знае как владиците са ограбили църквите и манастирите ни и са отнесли богатствата им, за да си строят конаци в Цариград или другаде.

Ботев разобличава и осмива духовенството въобще, а не на лична основа да се е заяждал с роднината си.

ХуЛитер Записан(а): Oct 18, 2011 Мнения: 8

“През 1856 г. Руски войски навлизат в Румъния и обявяват война на Турция. Започва Кримската война. Русия включва „петата колона“ — на българите в Румъния. Съставят комитет, наречен „Благотворително дружество“, който записва доброволци.

За целта, от Русия са преведени 100 000 златни рубли. От българска страна Константин Чокан дарява 7000 австрийски жълтици, последват го и други членове на комитета. Събрана е значителна сума от средства,

чийто касиер е (от братята Евлоги и) Христо Георгиев.

В това дело не се включва българският владика в Букурещ, Панарет Рашев, който по това време се гърчеел.

Дружеството сбира 2500 доброволци. Формирана е чета, която тръгва към Калафат, но турски аскер ги очаква на българския бряг и до въстание не се стига.

След поражението 100 000-те златни рубли са останали непокътнати и се предполага, че Христо Георгиев ги е вложил в своята фирма.

Цели 12 години 100 000-те рубли не дават мира на вехтите войводи. Филип Тотю, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър отчаяно се молят за пари за четите си, които минават в България, на членовете на Добродетелната дружина, БИВШЕ „Благотворително дружество“, НО НЕ ИМ ДАВАТ. Като капак Христо и Евлоги Георгиеви протестират с официална нота пред руския консул в Букурещ.

През 1867 г. Филип Тотю предложил на Раковски да отвлекът Христо Георгиев и го прекарат през Дунав с четата му, да участва в бой с турците. Раковски приел идеята и отделил трима души, но те не успели да го отвлекат. В битката за парите се включил и Васил Левски. Любен Каравелов едвам го склонил да се откаже.

Истината е, че хъшовете не са вдъхвали доверие на братята Евлоги и Христо Георгиеви и те са си представяли освобождението на България с руска помощ. Както и става. В кантората на Христо Георгиев се правят срещи с руски дипломати. Събират се сведения за намеренията на Турция и балканските държави, които се предават на руснаците.

През 1898 г. в списание „Поборник — опълченец Филип Симидов пита по повод на 100 000-те рубли и на 8000-минца похарчени ли са за народни работи. Имаме Народно събрание, нека да избере една специална комисия, която да се яви, където трябва, и да разузнай какъ стоятъ тези суми оттогазъ.“ Гласът му остава в пустиня.

Митрополит Панарет се включва по сърце и с пари в делата на „Благотворителното дружество“ през 1863г.: Това става когато румънската държава национализира имотите на Цариградската патриаршия в румънско. В отговор, митрополит Панарет се обявява за българин. Това раздразнило Цариградската патриаршия и тя поискала митрополит Панарет да им бъде предаден. До тогава цариградският патриарх го е мислел за грък. Митрополит Панарет за да остане в румънско, да продължи църковните си дела и да управлява църковните средства там, го дължи на Христо Георгиев.

Тъй че, редно е да се изясни произходът на богатствата които е управлявал митрополит Панарет. Повечето от тях, по закон са принадлежали на Цариградската патриаршия. А цариградската патриаршия ги има от дарения както от гръцки тъй и от български християни. Но на гръцкият цариградски патриарх, по това време, какво е ставало с християните по българските земи, както изглежда, не му е била от първите задачи. Самият митрополит Панарет е бил щедър и по сърце и с пари както към църковните си дела за българските Християни, така и към всяко от делата на „Благотворителното дружество.“ Но спрямо българските бунтовници, той се е придържал към политиката на Христо Георгиев.

Различно е гледала на тази политика неговата племенница, Венета. За нея, ако дядо владика е можел с църковните пари да посреща и храни българи след църковна служба, да поддържа българското училище, или да посреща богати българи, то туй е трябвало да прави и към гладуващите хъшове. Ние дори не можем да си представим за какъв глад е идело реч.

Моята цел в този постинг е не да броя Ботевите залци и тези на хъшовете му. Считам себе си напълно неграмотна към такова „статистика“. А по-скоро да отговоря на това как други са ги брояли, че и до ден днешен.

В сайта има "пастирка", чиито стихове са доста добри. Моят псевдоним е "горска пастирка" и стихове не умея да пиша.

Но затова пък, имах щастието да израстна в такова българско семейство, където обида спрямо Левски, Ботев и безбройните знайни и незнайни български воеводи и хъшове се счита като обида на фамилно име.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Ангар, не се опитвай да представяш поезия за доказателство на факти, ако обичаш. Ако това е възможно, най-много поезия щеше да се чете по съдилищата.
Ако Венета е имала свои пари тогава, то са били съвсем малко. Нали е храненица на вуйчо си? Хранила е хъшовете с парите на владиката, а откъде ги е имал той и дали са били негови или на митрополията, е дълга и за мен неясна история. След смъртта му неслучайно изпълнението на завещанието му се забавя толкова.
А Захари Стоянов казва, че Панарет, след като прочетял писанията на Ботев срещу българските църковници, питал – тоя да не е грък? Сещаш ли се защо? Защото само преди 4-5 години (мисля, че беше около 1869 г.) българската църква се е отделила от гръцката патриаршия и е придобила независимост – което е било голям дипломатически успех и за което нито капка българска кръв не се е проляла.
Да се пише срещу българското духовенство, както е правил Ботев, тогава е било равно на родоотстъпничество.

Добавям и един цитат от книгата на внучката:
"Младата жена нямала причина да ненавижда вуйчо си; към нея той бил винаги внимателен и щедър. А проявявал милосърдие и към други. В нейните очи той бил благ човек, не викал, не хокал, винаги изслушвал оплакванията на хората и намирал думи да ги утеши, давал и пари на сиромаси.”

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Gorskapastirka, извинявам се за грешката си.

Ето и от мен цитати от книгата на внучката - от тях се вижда, че по това време в Румъния всеки българин спокойно е можел да работи, за да не гладува:

“Някой от хъшовете направил „беля”, с друг се случили някои неприятности или някого затворили — всички тичали при Ботев. И той бягал по учреждения при различни лица, за да ги оправя, и успявал да уреди работите им. Случвало се, идвал някой с по-сериозно оплакване, Ботев обличал редингота, налагал корава шапка и право при Брътиану в министерството, където винаги бил добре приет, и сполучвал да оправи работата. Той почти винаги успявал да защити сънародниците си пред румънските власти и да ги спаси, но отпосле така ги хокал, че страх обземал жена му, като слушала „гръмовния” му глас.”
“Белята”, естествено, е обир.

И още един документ:

„Долуподписаната за издължение, що бях дала взаимообразно г-ну Хр. Ботеву днес приех от Бълг. Цент. Благотворително общество чрез г-на Ив. Кавалджиев франка 521 и с[антима] 10, или петстотин и двадесет и един и сант. 10 и за знание давам това. Венета Ботева, 11 септември 1876 г. Букурещ.” За самоличността на Венета Ботева като свидетел се подписал Стати И. Станков. Разписката е писана от Ив. Кавалджиев, който е подписал името на Венета Ботева.”

Тук Венета нарича мъжа си г-н Ботев. Била му дала заем и след смъртта му изисква тези пари да й се върнат от Българското централно благотворително общество.

Аз пък имах щастието да израсна в семейство, което ме научи да мисля.

Не ми се искаше пак да влизам в спорове с Красавица, но ме провокира финалното изречение в коментара и към казаното от Ангар.

Горска пастирка достатъчно ясно и подробно е обяснила ситуацията с парите на митрополит Панарет. Ще добавя само, че в бележките към едно от изданията на Ботевото творчество е написано буквално следното: " През него време, както загатва Ботев в "Китайска комедия", а много по-късно и Иречек в "Български дневник", т. II, стр. 202, Панарет е изиграл и румънското правителство, и патриаршията, като на правителството казал, че събраните от него суми от имотите на епархията бил изпратил на патриаршията, а пред последната поддържал, че парите са конфискувани от румънските власти. По този начин у него останали около 20 000 дуката...". Хр. Ботев, Събрани съчинения, изд. Български писател, 1971 г. т. 1, стр. 584

Сава Велев пише в "Златна книга на дарителите за народна просвета" : " До 1863-1864 година митрополит Панарет Рашев и като ученик, и като учител, и като дякон, и като митрополит минавал за грък. Произхождението и симпатиите му към българите са били известни само на неговите роднини и близки приятели, но всичко това било държано в голяма тайна". (цитирано по горепосоченото издание на Ботевите съчинения).

В творбите си Ботев критикува не само Панарет, но и редица други известни личности, все членове на Добродетелната дружина - Христо Георгиев, с когото впрочем са сродници по бащина линия, д-р Протич, д-р Атанасович, Михаил Колони, Иван Грудов. При това без лични нападки ( както прави Красавица). Ботев като член на революционното крило на българската емиграция води журналистическа борба с друго политическо течение, критикува УБЕЖДЕНИЯТА на представителите му, прекомерните им надежди и вяра в руската дипломацие, настроенията да чакат освобождението да дойде отвън. Нищо повече. Нормална политическо-словесна битка. Нима сегашните вестници и журналисти не го правят? Какво, да ги наричаме родоотстъпници само защото осъждат една политическа кауза и защитават друга? По-полека с думите. Като боравещи с тях трябва да внимаваме със силата им, уважаеми пишещи.

Не бива да се забравя, че Ботев не прощава идейните колебания и на своите съмишленици. Нерядко е критикувал и Каравелов, когато след смъртта на Левски той напуска БРЦК и започва да проповядва идеята за освобождение чрез просвещение на народа.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Иване, на теб ти пиша, понеже ти беше затворил тази тема. Както и предишната.
Това е сайт за литература.
Този сайт не е вестник "Шок", нито вестник "Шоу", нито, ако щеш, "Уикенд".
Поне аз не искам да е такъв.
Моля и другите администратори - спрете това.
Мога да си псувам анонимната "красавица", мога и да не се обаждам...
Но ако някой точно тук иска да дегероизира поети, нека го прави чрез "разсъждения" върху стиховете им, а не чрез произволни интерпретации на личния им живот и на моралния им облик.
Иване, аз не харесам твоя адаш Вазов като поет. Но, ако някой, както ти бе споменал, доказва тук, че той бил "курвар", това няма да ме накара нито повече да го харесвам, нито по-малко.
Или ако аз самият кажа, че докато съвременникът му Ботев си е слагал главата в торбата, Вазов е гонил комшийските девойки.
Или да питам защо Вазов после се е набутал във властта...
Не е тук мястото.
Опитах да обясня защо не е тук. Далеч съм от идеята за каквато и да било цензура.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите