Брачно ръкопляскане

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Не зная колко дълго продължават браковете. Има дълги, има кратки, има и още по-кратки. Всъщност най-хубавото на всеки брак е началото. Тогава когато в делвата на живота има много сладък мед, а хората са щастливи, доволни и умеят да се смеят.
Моят брак беше сравнително ранен. Едва завършили училище, студенти в първи курс, вече бяхме бракувани. Нещата бяха наистина хубави и всичко би било чудесно докрай, ако не слушахме упреците и подигравките на нашите неженени колеги в университета.
- Ти как се реши да встъпиш в брак?
- Ама наистина ли вече си женен?... Ужас!
- И какво сега? Цял живот само с един мъж?
В хода на тези събития решихме, че можем да дадем на всички наши неженени приятели един добър урок, малко да се посмеем и да пресечем опитите, брачното щастие да бъде съсипано по този начин.
Речено сторено. Скроихме весел план и започнахме да каним най-върлите брачни противници у дома.
Първият гост се отзова на поканата още същия ден. Съпругът ми го прие в гостната, сериозен като женен мъж, а аз се скрих зад врата в пълна бойна готовност, наострила уши. Разговорът беше малко общ, докато той не плясна с ръце. Тогава според плана, аз внесох чинно в стаята леген с топла вода, коленичих, събух чорапите му и накиснах краката му във водата, под смаяния поглед на колегата. След известно време той отново плясна с ръце, а аз запъхтяна внесох едно подносче с изстудена биричка и мезе. На следващото пляскане, влетях в стаята, носейки чехли, а колегата ме гледаше все така изумено. На четвъртото донесох нови бутилки с изстудена бира. На петото - ново мезе и така нататък.
Този номер изиграхме няколко пъти пред неговите и моите колеги като сменяхме само ролите си.
Да ви призная имаше моменти, когато сериозният вид на лицето ми беше върха на артистичните ми умения. Затова всъщност беше ужасно приятно и в двете роли.
Освен всичко останало получавах овациите на своите колежки и явно, и тайно. Особено, когато съпругът ми внасяше подноса с кафе или пък ми носеше чехлите. Но най-хубавото беше, че щом се зашушукаше зад гърбовете ни, вече знаехме за какво иде реч.
Скоро никой не плюеше срещу факта, че сме бракувани, а за около година нашите неженени приятели смениха семейния си статус.

п.с. След време говорейки си с една колега, получих следното откровение:
- Хубаво нещо е брачният живот! Аз случих с добър, умен и интелигентен мъж. Само когато започне да пляска с ръце, настават скандали...

Човек и добре да живее, идва момент да се ожени...Има и по-лоши неща в живота Laughing

Забавен текст, успех!

Пляскането с ръце се понася. Много по-гадно е тропането с токче по паркета, с ръце на буквата Ф...
Very Happy

Аз затова като избирах жилище - взех го без паркет - да нямам феминистки кошмари.
Very Happy

Успех!
5

ХуЛитер Записан(а): Jun 19, 2009 Мнения: 101

от школата Smile

кой какво е научен, че следва след пляскането Smile

Хубава историйка, успех!

ХуЛитер Записан(а): Nov 04, 2011 Мнения: 3

Опитах номера с кучето си. Изгледа ме с укор и замъкна един от пантофите ми в неизвестна посока.

Хубава история! Laughing

Гост

Хм! Нагласена работа. Как пък не се усетиха неженените приятели? И не знам защо не ми стана смешно, но пък се сетих аз като се омъжих точно на първи април в първи курс, никой не повярва, та трябваше с бутилката и бонбоните да показваме в общежитието и брачното свидетелство... Успех в конкурса! Добре е поднесена историята

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите