Вера и самообладаване

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Нема песимис’, нема оптимис’: секи у нещо си верва! Я пръво вервах, че ше съ науча да готва. Ама к’ ви съ тиа фокусти, бе? Туря тестото у тъвътъ, а то съ надига, надига, та я напълни, па после падне та го никакво нема и останат само съдове за миенье. И съ чукнах у глъвътъ – сетих съ, демек : таа работа не е за мене.
Я и на Еван си му рекох – ‘ич да съ не нада кaтo куче за кривак - мо’а манджа нема да еде. А он ми вика: „Ти си неуправна у куфнята, ама си управна у кревата. Ше съ зимаме, та ше съ зимаме. Па отглади нема да умрем!”
И съ зе’еме. Он съ ‘фана на един стол да влачи торбите да ни ‘рани - кaтo попски деца на задушница - и мене, и свиньете, и кучето на комшиите.
Ами майкя ми мъ еде на леп: „ Ше ти гледам я чудото на тебе, ше ми ревнеш ти неко’ ден! Една водъ не можеш да увариш!” И я па’ немаше да я вара, ама нали спират жешката водъ ‘секи август и турих големата тенджера на кутлоня – да я грея. И отидох у комшийката и доде съ наприказва’аме, водътъ изврела, тенджерата пуши, а Еван видел дим отдалече и рекъл: „Т’ва у назе!!!” И си ‘фана пъкя, та си отиде.
Ама 'секо зло за добро! Насо от нашето село ‘зе да прескача по никое време да ми пра’и некои мъжки работи, едно по едно, та сичките накраа. Заобича мъ и т’ва си е! А он бая по-млад от Еван. И по-убав, и по-мераклия! Комшиите под назе много го 'ареса'а коги им сменува ‘сичко. Що нали спира'а водътъ, а я не затварам крановете кък требва. Ама я нищо не пра'а като 'ората!!
Душица беше Насо, но нещо съ поболе! Сън го не 'фаща и ‘се тича на чешмътъ. И един ден майкя му до'де та си го отведе с багажеца!
Сеги барем знам к'ъв мъж си дира! Да съ не плаши от пушек и от водъ. Пожарникар - за по-сигурно, що они съ самообладават при ‘секакви обстоятелства.
Е, с такъв човек можем да уварим водътъ! Я това го вервам.
Ами секи у нещо си верва!.