С копита из кривия Космос

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Роден съм си говедо, под секрет.
Държах го в тайна, тъй като мечтаех
във расов бик - фасон и интелект,
да почнат в двора да ме разпознават.

В обора, стилно барнат в плюш бордо,
със лаврови листенца да ме хранят,
а измуча ли звънко - в стойка на чело
в шпалир край мене всички да застават...

Ама не било тъй, говедо бил съм бил!
Да съм си хрупал кротко зоб, тинтява.
А как разстройство в тайна се държи,
на километър от ума им не минава!

Та дегизиран с плащ, мучащ с акцент,
забих веднъж копита насред двора
и ей ме значи - нервен бик левент.
Въпрос на имидж да строша стобора.

Край мен добитък семпъл, аз - ЕСТЕТ,
ЕСТЕсТвено и с нрав чифтокопитен.
Въпрос на чест и тучен интелект -
да стъпя със засилка на мотиката.

И тъкмо сготвих хаос в собствен сос,
нацентрил курника, след туй асмата,
когато някой джафна ми въпрос:
"Звънче с пискюл да ти окичим за отплата?!"

Бе, кучето! Плебеят му с плебей,
погледна плаща под око и рече:
"Говедото си е говедо, ееей!
Със плащ, без плащ - личи си отдалече."

След туй ветеринар и преглед... "Трън отзад"
показа диагнозата. Клиничен случай.
В комплект с обострен зле прикрит инат,
и свръхчувствителност към "Бау!" от куче.

Кастрация на трън, компреси с хрян
и чайче мента, глог, валериана...
Така от бика с тръни овенчан,
остана ми в сърцето (и отзад, де) рана.

Сега пощипвам вяло зоб и щир,
без много да муча, с акцент - изобщо.
Преназначен съм от "говедо" на "тапир"
и пръв експерт по криви космоси.