Родена на първи април

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Чакали ме през март и дори ми избрали име: Марта. Родила съм се на 1 април. Не ми е съвсем ясно: аз ли съм се пошегувала с родителите си (както те твърдят), или Съдбата с мене. По-вероятно е второто. Защото през последвалите години много по-често попадах в комични ситуации, само понякога аз ги създавах. Колкото до чувството за хумор, все ми идеше някак „отпосле” – след като порядъчно съм драматизирала нещо дребно и откъдето и да го погледнеш – смешно. Може би защото съм твърде „отнесен” човек. И отнесеността ми не е без връзка с това, че от четиригодишна живея колкото в реалния свят, толкова и в света на книгите. Предпочитах ги дори пред игрите с връстниците си.
Като ученичка съм изпадала в неловки ситуации, когато, увлечена в пътешествие сред страниците на поредната книга, пропусках да науча досаден урок. Или внезапно целият клас се смълчаваше и пламнала в огън, виждах над себе си учителката, вперила поглед в книгата на коленете ми. Или се успивах, защото нощните часове правеха още по-голяма притегателната сила на нечий чужд живот, на нечия любов и красиви страдания, за които невръстната ми душа тогава само мечтаеше.
Те си дойдоха по реда: и очакваният живот на възрастен човек, и любовта, и страданията не закъсняха, макар невинаги да бяха красиви. Собствените ми деца ме иронизираха заради книжната ми „дрогираност”. Неведнъж ми се е случвало да си изпусна гарата, зачетена в поредната книга; или реда на опашката (особено в кризисното време в началото на деветдесетте, когато с часове се чакаше за мляко, хляб, тоалетна хартия). На една моя тетрадка синът ми написа (уж крилат девиз от мое име): „Който не чете, да мре”… Но истински се засрамих, когато в тийнейджърските му години звъннах до средношколското общежитие във Варна (където той живееше, докато учеше в Математическата гимназия). И вместо за Иван от 205 стая аз попитах за… „Иван от 205 страница”! Засрамих се, че и собствените си деца съм „вкарала” в книга.
Сега обаче се успокоявам, че и те, и още много обичани хора са в книгата на започналия ми на 1 април живот: пъстър като мартенско време, пълен с грешки, правещ си шеги с мене. Но в крайна сметка истински… Защото е написан с любов.

Да живее книгата! Very Happy

Симпатичен текст! Smile

5

Приятно!

Истината е в книгите!
5

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите