Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Поглед към мен
Въведено на:
13 Мар 2011 12:02:54 » Поглед към мен
Не можех да си я представя с мен: Самира – млада и красива; аз – сдухан отвсякъде, изхабен от времето и преупотребен, алкохолно проблемен. Но веднъж…
- Искаш ли днес аз да те почерпя една специална водка и да направим заедно нещо наистина много, много специално?
Мислите ми изпаднаха в колапс. В главата ми заблъскаха хиляди въпроси, както и хиляди варианти за отговори. Това сбъдване на желанията ми ли беше или поредното изпитание за тях?! Най-тъпата ми мисъл беше, че нямах в себе си презерватив...
- Добре... – почти не познах предразгавелия си глас. – Да взема ли нещо от магазинчето?
Погледът и ме отнесе някъде. Виждах само нея; чувах само нейния глас и туптенето на сърцето в гърлото ми.
- Имам всичко необходимо...
Разговорът се завъртя през красотата и необяздената стихийност на природата към Бог и божието, падението на старите езически богове, греха и грешното в нас; по-морални ли са били хората в древния Рим с открития си начин на живот или ние сега, с общественото и личното си лицемерие и неделните изповеди. Аз застъпвах позицията, че старите богове, сами по себе си доста развратни, са налагали волята си всявайки страхопочитание; Исус с проповядваното смирение и любов към всичко – просто е един светъл пример за подражание. Самира държеше на откровението на римските патриции, за които моралът е бил в съответствие със сана и съответно заплатен; нещата изглеждат неморални само от нашата гледна точка – те не са имали подобни терзания и колебания; не са вървели против природата си: вино, изобилие, война, жени – всичко това е било част от нормалният им живот по начин по-естествен от нашия...
- Искам да живея в онова време- Самира сипа поредната водка. – Към римските жени са се отнасяли като към истински жени - въздъхна и отпи. – Ако бях твоята хетера щеше да вдигаш наздравици и да пилееш ауреусите си по мен, а аз щях да крася трапезата ти, да те топля с погледа си и да карам всички останали да ти завиждат.
Пак отпи. Беше възбудена от водката и от казаното, страните и очите и сияеха.
- А сега – изненадата... Събличай се. Аз – ей сега идвам...
Стана и излезе. А моята глава експлодира. Отпих толкова голяма глътка водка, на колкото бях способен, но не помогна. Опитах се да влезна в разговор със себе си и да се събера в едно с всичките „за” и „против” – не се получи. Когато тя се върна – не бях мръднал от мястото си. Носеше чаршафи в ръцете си. Белотата им грабна погледа ми и го погълна. Погледна ме и се усмихна.
- Хайде, ставай! Един римски патриций не бива да се срамува от голотата и фигурата си – всички те са били възрастни и са били над това – силата е била в духа и честта им.
Изтръгна празната чаша от ръцете ми, сложи я на масата, изправи ме и започна да ме съблича. Нямах сили да се съпротивлявам и се оставих в ръцете и – да става каквото ще...
След около два часа ми каза да се облека. Стоях прав до прозореца увит в чаршаф, наподобен на римска тога. Тя, на метър и половина от мен, продължаваше да рисува с увлечение. Помислих си колко ли непреодолимо би могло да бъде това разстояние и допих последната си водка, оставена милостиво на перваза на една ръка разстояние. Наистина се оказа специална…
Минах зад нея и погледнах над рамото и. Един побелял римски патриций, подпухнал от порочни навици и разгулен живот се наслаждаваше от гледката през прозореца на къпещата се в басейна прекрасна хетера и отпиваше с блаженство от златен мастос. В погледът му напираха дух, дързост и възхищение пред силата на мига. И всичко беше красиво и чисто... Харесваше ми това, което виждах.
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума