Никога не съм си представял какво облекчение, каква свобода може да ти даде раздялата с нещо толкова близко до сърцето ти …
Беше новата две хиляди и …някоя и решихме да я посрещнем в Търново за да внесем малко романтизъм в понатрупалите се с годините и поомръзнали ни новогодишни тържества. Бяхме отседнали в „Гранд хотела”, макар че не разбирах добре какво точно му е „ Гранд”, но като направих една бърза аналогия с беглите ми познания по английски, „Гранд хотел” най-вероятно значеше „дядо хотел”, щото това пасваше и на фактическата обстановка. Аз обаче не държа много на тези работи и затова се отдадох изцяло на позитивните си очаквания за предстоящия купон … и не останах разочарован!
Това обаче, което се случи на другия ден ... не че промени живота ми завинаги, но определено остави трайни следи в съзнанието ми и дори известна празнота …
Бяхме стигнали пеша до другия край на града, наслаждавайки се на хубостите на старопрестолния град, когато тя реши да ме напусне… Реши го тъй неочаквано и категорично че от инстинктивната ми съпротива чак кожата ми настръхна .. Веднага разбрах че положението е сериозно и начертах мислено най-краткия път към хотела защото не исках да се разделяме на улицата. Въпреки неистовия антагонизъм, който вече осезателно усещах, исках да се разделим цивилизовано, защото една евентуална раздяла на улицата щеше да бъде културен шок за мен, въпреки че по принцип съм широко скроен човек. Не ми се и помисля за евентуалните неволни свидетели на тази драматична сцена, която изглеждаше ужасяващо реална. Вървях устремено и стисках зъби и не само .., защото всяка моя дума, всяко непремерено действие можеше да доведе до експлозия с много неприятни последици и за двете страни, но най вече за мен. Меандрите на Янтра и амфитеатралните красоти на града вече никак не ме вдъхновяваха. Дори напротив, превръщаха се в кошмар защото на пръв поглед изглеждащия близо хотел се оказа доста трудно достижима цел за човек с моя проблем. Вървях и мислех как се стигна до тук? Дали не бях прекалено агресивен и страстен с нея вечерта или флиртовете ми с няколко вида напитки я докараха до това свирепо състояние … едва ли щях да разбера.
В крайна сметка се добрахме до хотела! Влетях направо в банята – единственото подходящо място за една спокойна и цивилизована раздяла с нея … новогодишната ми вечеря … или по-точно с онова в което се беше превърнала стоейки вътре в мен само на десетина сантиметра по надолу от сърцето ми !?
Както и очаквах всичко си дойде, или по-скоро отиде на мястото си естествено, спокойно, без усилия и излишен драматизъм. Чудех се дали да не я погледна за последен път, надявайки се да открия някаква следа за случилото се, но отговорът на чуденката ми буквално и натрапчиво се носеше из въздуха. Така че без да поглеждам надолу натиснах решително бутона на тоалетното казанче и всеки пое по пътя си – тя към поредната си метаморфоза а аз към новогодишния обяд.
Не и се сърдех и как бих могъл ?! Благодарение на нея изпитах най-върховното усещане за свобода, което по принцип е изначално даденото ни от Господ състояние, и което ние, или поне аз, очевидно не дооценявах до този момент.
Остана ми само да благодаря на съдбата за добрия и сравнително безболезнен урок – винаги подбирай колко и какво слагаш толкова близо до сърцето си ..! Убеден съм че и вие, скъпи читатели вече сте други, и ще погледнете със съвсем друго око на всеки факт от тази история ако я прочетете отново …
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
11 Мар 2011 18:59:16 »
Сега кръчми бол, така че човек може да се раздели на много места, важното е, че си изтърпял. В метафоричен план нещата са много по-интересни. 5
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 795
ХуЛитери: 2
Всичко: 797
Онлайн сега:
5
