Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Kak си избирате заглавията?
Хубава седянка сте заформили! )
На мен пък ми са се случвали всякакви кръщенета: и преди текста, и след. На най-първите директно си им "лепвах" част от стихчетата. После разбрах, че е скучно така. Не върви да цопнеш есенцията като лозунг. Обаче най-лесните (за мене) си остават тия, дето съм им потърсила "кръстници", т.е. дала съм предварително на някой да прочете. Проблемът е, че си позволявам да "калесвам" за кръстници определени личности, които не винаги са на разположение.
Като не ми е хрумнало нищо на мене си, като ги няма по трасето и приятелите и ... плясвам го без заглавие или му нахлузвам лява обувка на десния крак. Веселба. ))
Благодаря на всички, които споделиха!
Ако трябва да направя някакво обобщение до тук – ето го:
1. Близо две трети от анкетираните имат затруднения със заглавието /също като мен/, което си е някаква утеха!
2. Изглежда измислянето на заглавието има връзка с начина на писане – тези, които си „шлифоват” текста, има голяма вероятност да го намерят в „стружките” – както казва Атом.
3. Изникнаха и чисто практически решения – „кръстниците” на Гинко, метода на асоциациите на Нелнокиа и др.
4. Анализът на Мускетар е интересен и ще чакам продължение!
За съжаление поради претовареност нямах време да се изявя като модератор на разговора, но наистина ми бяха полезни мненията ви – благодаря!
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
15 Яну 2011 22:14:44 »
Малко късно, но реших се и аз да изкажа мисли по темата, да споделя своя опит.
Според мене всяко стихотворение трябва да има заглавие - без заглавие, или с безлично заглавие от три звездички или три точки, стихотворението е като дете без име.
Едно подходящо заглавие може да замести цял, обикновено първия, куплет. Поставяш заглавие “На катера” - и не е необходим куплет, който да обяснява какви сме и къде се намираме – военни моряци сме, на военен катер.
В други случаи целта на заглавието е да привлече вниманието със своята странност. Като “Плавниците й бяха оранжеви”.
Ако не ни хрумне друго, подходящ за заглавие е първият стих на стихотворението. В този случай по заглавието веднага си спомняме и съдържанието му. Ако стихотворението е озаглавено “Пролет”, заглавието може нищо да не ни говори - "Пролет"-и много; но ако заглавието е “Пролетта се спусна над земята”, веднага си го припомняме цялото.
Може за заглавие да се сложи най-силният стих – този, в който е поантата, есенцията, поуката, изводът от стихотворението. Но тъй като поантата обикновено е в последните редове, при такова озаглавяване се губи изненадата, неочакваният завършек.
За някои стихотворения се налага да има и “подзаглавие”. Някакво мото, някакъв цитат, някакво посвещение – което да обясни защо е написано то и защо текстът му е именно такъв. Особено при пародиите: да се посочи кое стихотворение пародираме. Веса Поетеса например има чудесни пародии; но понякога не разбираме кого или какво пародира.
Вярно е, че “заглавието продава”. Но все пак “по заглавието посрещат, а по съдържанието изпращат!" Затова заглавието трябва да е подкрепено и от съответното съдържание! Особено при по-дългите жанрове – при поемите например. Там заглавията обикновено са както са заглавията на приказките – да показват за какво е приказката. Такива заглавия съм сложил на поемите си - “Кметът на село Маймунци”, “Козата-пръч”, “Поповата щерка”, “Пациентката на доктор Врабчев” и пр.
И при избиране на заглавие на книга важат същите принципи.
Както “Хубавото лице продава момичето!”, така и “Хубавото заглавие продава книгата!” Колкото по-сива и скучна е книгата, толкова от по-ярко заглавие се нуждае. За скучните и сиви книги заглавието често се взема от някаква случайна , несвързана с основното съдържание реплика. Както е в “Нощем с белите коне” или “Зелената трева на пустинята”: в първата книга изобщо не се говори за коне, а във втората – за пустиня. (Впрочем не съм много сигурен, понеже ми бяха скучни, прочел съм ги по диагоналния метод).
На мене досега ми се е налагало 14 пъти да избирам заглавия на книги.
По принципа “Заглавието на книжката да съвпада със заглавието на първото стихотворение в нея”, са ми озаглавени “Бели изумруди”, с подзаглавие “Любовна лирика”, и “Спи щастливо таралежче”, с подзаглавие “Стихотворения за деца”.
По принципа “Заглавието на книжката да съвпада със заглавието на едно от най-хубавите стихотворения в нея”, което да отразява и общото съдържание на книжката, са ми озаглавени 3 стихосбирки: “Златна кобилка” – с подзаглавие “Любовни и еротични стихотворения”, “Шибана държава”, с подзаглавие “Спомени за Жельовото време – 1990-1997”, и “Цветето Ангар” – с кратунската ми поезия.
Никакви колебания съм нямал при наименованията на книжките “Командир”, “Поповата щерка”, “Пациентката на доктор Врабчев” – заглавията им съвпадат със заглавието на някоя от включените в тях поеми - на онази, чието заглавие ми се е струвало най-атрактивно.
Заглавията “Бащини съвети и поуки”, “Типови лъжи и измами” и “Сто гатанки за седянки” ми хрумнаха преди да съм написал книжките. И след това събирах и подбирах материалите за тях така, че да отговарят на заглавията. Съмнявах се имам ли право аз – такъв аматьор, да ги напиша. Защото някой друг автор - по-талантлив, по-ерудит, по-задълбочен и подготвен от мене без съмнение би ги написал много по-добре. Но се успокоявах, че никого не съм излъгал: съдържанието им съответства на заглавията.
Кои останаха? “Дневник на чувствата”! И на тази книжка заглавието на книжката съвпада със заглавието на първото от стихотворенията в нея. Но това стихотворение беше написано специално за целта. В тази книжка /1978 г./ има разни стихотворения, като в циганска торба, като във видрица. И за извинение и за да обясня какво ги обединява, написах стихотворението “Дневник на чувствата”:
“…
Това са най-интимните вълнения,
които в младостта си преживях.
Те бяха скромното ми ежедневие,
и общото във тях – това съм аз.
….”
Този подход, написване на специално стихотворение, с което да започва книжката и което да даде и обясни заглавието й, приложих и за “Книжка величава”. Книжката вече беше готова, и си имах за нея друго заглавие. Но, помислих си, ако ми зададат въпроса: за кого и за какво я правиш сега тази книжка, за пари ли, за слава ли, какво ще отговориш? И отговорът дойде със стихотворението:
“Не за чест, и не за слава,
а за своята държава,
и за своя мил народ,
аз създадох този плод –
тази “Книжка Величава”!
….”
Разбира се и тази книжка има подзаглавие, което да обяснява съдържанието й - “Стихотворения за деца от всички възрасти”.
Последната ми стихосбирка е “Стихове със името на Бога”. И за нейното име имах колебания, изкушавах се да използвам заглавието на някое от атрактивните стихотворения в нея. Но реших, че заглавието трябва да отразява цялото й съдържание – да бъде “Стихове със името на Бога”. А за да не подвежда, че книжката е религиозна, добавих и подзаглавие: “Сатирично-хумористично-атеистични стихотворения”.
И последната книжка, над чието заглавие доста мислих, е “От нас ще произлязат боговете”. Всички мисли в нея, всички изречения в нея, са на Чарлз Дарвин. Той е авторът. Аз само съм я съставил - като съкратих неговите огромни трудове “Произход на видовете” и “Автобиография на Чарлз Дарвин” до една тънка книжчица. Мислех да я нарека “Есенцията на Дарвинизма” – каквато е и нейната същност. Но то е тежко, научно, скучно заглавие. Трябваше да потърся друго. И го открих в последния абзац от книгата на Дарвин: “... Това, че човекът, макар и не само със собствени усилия, се е изкачил на най-високото стъпало на органичната стълбица, без да е бил поставен тук от самото начало, може да му внушава надежда за още по-висока участ в далечното бъдеще! Наш пра-пра-пра родител е маймуната – от нас ще произлязат боговете!”
В този цитат обаче последното изречение не го е написал Дарвин – аз му го дописах! Но не мисля, че аз съм го дописал, то си е от Дарвин! Защото цялото учение на Дарвин е изкристализирало в това изречение! Дарвин не го е изписал на хартията, за да няма още по-големи проблеми с църквата, но с цялата си теория за еволюцията точно това казва! Негово си е заглавието на книжката –“От нас ще произлязат боговете”!
Някои може да помислят и да кажат, че и този си постинг съм написал с цел самохвалство. Но с какво и пред кого да се хваля - в сайта има хора с по много повече книги, а и броят на книгите нищо не значи. Обикновено, както и в моя случай, броят на книгите е функция не от таланта, а от други фактори. Както е при мене – от възрастта. Постингът ми е единствено с цел споделяне.
Преди около 40 години имало конкурс за поети. И в категорията за автори с по над 15 стихосбирки имало участници от всички страни, от целия свят; в категорията с по над 30 стихосбирки – само от социалистическите страни; в категорията с по над 50 стихосбирки – само от България и от Съветския съюз; а в категорията с по над 75 стихосбирки – автори само от България! Но поетите с по над 75 стихосбирки не са били от безсмъртните ни поети – безсмъртните поети на България приживе имат издадена само по една книжка!
AvalancheMaster ХуЛитер
Записан(а): Jan 30, 2011
Мнения: 11
Място: Русе
Въведено на:
01 Фев 2011 14:55:38 »
Преди да започна - всички разсъждения са изключително интересни и само показват разнообразието от стилове на писане. Даже си мисля "Какво правя тук?!", предвид, че хора с много повече писателски опит от мен са изказали много по-умни неща. Но нищо не пречи да бъда "Петко с мъжете".
По-скоро искам да изразя несъгласието си с angar относно стихотворенията без заглавие. Наскоро реших да публикувам в един друг български сайт едно мое по-старо стихотворение - и, предвид системата за публикуване и одобрение на произведения, ми се наложи да му измисля заглавие.
Няма да се изненадам, ако този процес ми е отнел повече време от самото писане на стихотворението - на всичкото отгоре не беше по-плодотворен. След като минах през няколко варианта в крайна сметка се спрях на "Стари гробници" - не, че заглавието най-подхождаше на творбата, просто най-малко осакатяваше това абстрактно усещане, което тя носеше...
Правил съм си и експеримент да използвам за заглавие на разказ снимка, но както казах - по-скоро беше "експеримент", отколкото истинско стойностно произведение. Все пак съм сигурен, че някой с доста повече талант, би могъл да направи шедьовър по този начин.
Всъщност обложката на стихосбирката (или на музикалния албум) също са своебразни заглавия.
Обратно на темата - понякога просто сядам и пиша стихове (или текст) и след това им слагам заглавие. Понякога заглавието е основата на всичко.
Но доста често "изплагиатствам" и за заглавие избирам някаква препратка към нещо, което ме е провокирало. Песен, филм, стихотворение, разказ - нещото, което ме е вдъхновило да пиша (какъвто е случаят с "Обич и Омерзение"). Правя го с ясно съзнание, че надали тези автори биха искали да имат нещо общо с творбите ми - но го правя от уважение на тяхното силно влияние върху мен.
Причината е, че разглеждам тези мои творби, като някакъв вид разсъждения върху произведението, което ме е провокирало. Не виждам защо в такъв случай самото заглавие да не е препратка - в крайна сметка то трябва да предаде някакво послание, което, в случая, е точно този намек за продължение на нещо чуждо.
roza1 ХуЛитер
Записан(а): May 19, 2004
Мнения: 649
Място: София-Добрич
Въведено на:
02 Фев 2011 22:34:04 »
Първо пиша и после измислям заглавие.
Вярно е, че заглавието трябва да е интригуващо, но много често ми харесват и творби, без заглавия. Аз имам малко такива.
Кръщавам ги, за да ми напомнят за себе си, защото , за ралика от Райчо
(и за мой срам) само няколко свои стихчета зная на изуст
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума