Приказка за Любовта

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2007 Мнения: 8 Място: :-)

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава
игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три, - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до , ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка

Харесва ли ви? Дали и в живота е така? Embarassed

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

Харесва ми в преобладаващата му част.

Питам се - какво прави във форума?

Публикувай го в някоя от рубриките. Тук няма смисъл.

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2007 Мнения: 8 Място: :-)

copie написа:

Харесва ми в преобладаващата му част.

Питам се - какво прави във форума?

Публикувай го в някоя от рубриките. Тук няма смисъл.

Благодаря ти за мнението. Не могада го публикувам в рубриките, защото не съм автора аз. Просто ми хареса и реших да я споделя с аудиторията, защото ми беше интересо да чуя мнения по въпроса....

А може ли да кажеш кой е авторът и източникът? Така ще е най-коректно. Ако не знаеш автора, поне посочи откъде я имаш примерно.

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2007 Мнения: 8 Място: :-)

BlackCat написа:

А може ли да кажеш кой е авторът и източникът? Така ще е най-коректно. Ако не знаеш автора, поне посочи откъде я имаш примерно.

Ами за съжаление не знам, кой е авторът. Приказката ми я изпрати мой приятел по мейла, като сподели, че я е прочел и е бил впечатлен. При първа възможност ще го попитам дали той самият знае кой е авторът, след което ще го споделя с вас.

ХуЛитер Записан(а): Sep 18, 2006 Мнения: 13

Интересна приказка.
А дали и в живота е така...в живота е всякак Wink

Поздрави!

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2007 Мнения: 8 Място: :-)

nafaka написа:

Интересна приказка.
А дали и в живота е така...в живота е всякак Wink

Поздрави!

Благодаря за мнението! поздрави и на теб! Wink

ХуЛитер Записан(а): Sep 03, 2009 Мнения: 67

Разказват, че веднъж Вярата и Съмнението се скарали жестоко, а били като брат и сестра близнаци и изобщо не можели да живеят разделени. Тогава всички човешки качества също се изпокарали и се разделили на два враждуващи лагера. Само Въображението се запиляло нанякъде и светът на човеците изведнъж станал сив и страшен…

Я да видим имат ли въображение Хулитерите и идеи да довършим приказката.

Това било отдавна, обаче, още когато всички хора носели в сърцата си вяра, съмнение, любов, братство, въображение ... И всъщност конфликтът между двата лагера – на Вярата и на Съмнението започнал първо в сърцата на хората. И само Въображението би могло да им помогне да си представят благополучния изход от тази безсмислена конфронтация, но то решило, че не си струва да го направи даром, а трябва да подбере съмишленици.
Скрило се Въображението в най-дълбоката пещера, чийто вход бил на най-високата планина. Пратило по Ехото вест, че всеки, който носи в сърцето си по зрънце от всички човешки качества и успее да открие пещерата и да премине изпитанието, ще получи в дар частица от самото Въображение и ще бъде благословен /или проклет/ да поведе хората към царството на Хармонията и Красотата.
Какво било изпитанието?! Освен, че човекът трябвало да има волята да изкачи планината, той трябвало да има куража да слезе до дъното на пещерата. А най-важното било да носи в сърцето си от всички качества и да е помирил в себе си Вярата и Съмнението.
И както става в приказките – мнозина опитали ... Но успели само четирима – единият владеел изкуството на цветовете и формите, вторият – на хармонията в звуците, третият владеел думите, а четвъртият – танцът. Само те получили дара /или проклятието/ на Въображението и се върнали сред хората.
Тук ги чакало истинското изпитание. Хората не били готови за собственото си спасение, отказвали да послушат и последват четиримата.
И днес творците се опитват да ни поведат по пътя към Хармонията и Красотата, но малцина са тези, които ги следват, защото все още в сърцата на хората надделява това или онова качество от двата враждуващи лагера.
Хора, да се доверим на предводителите си и най-щастливото царство ще бъде наше!
_ _ _ _ _ _ _ _
Аз съм от благословените – работя в училище по изкуствата в Смолян. Доверявам се на учениците си и ги следвам по Пътя!

ХуЛитер Записан(а): Dec 05, 2010 Мнения: 6

много е хубаво Smile

браво на автора

Само за рецензия да предложа ето тези сайтове. Първият е една нова българска търсачка, която освен това е и един чудесен портал. Казва се Напред.

Другото е свързано с възможностите за бизнес и по-специално мрежов маркетинг - Free MLM company

Имам и още един два сайта, като единият от тях е свързан със шахмат и играенето в интернет - online chess

Отделно от това в технологиите е добре да погледнете този сайт за GPS навигации

Ето и още няколко сайта за детективи и агенции:

Ами това е

Великолепно е написано! Така добре са охарактеризирани всички човешки чувства, с такава тънка наблюдателност, много талантливо, гениално. Ще остане безсмъртно!

Стихотворението ми "Така е, като слепи водят луди" /публикувано в ХуЛите през януари т.г./, започва така:

"Известно е, че Любовта е сляпа.
Че я е ослепила Лудостта.
И боговете са ѝ отредили
да бъде тя водач на Любовта!"

А откъде е известно това? Аз го зная от Овидий, но преданието сигурно носи началото си от преди новата ера, от древногръцката митология.

Не зная каква точно е легендата - как лудостта е ослепила Любовта. Но публикуваното е супер! Чудесно е, че си го пуснала!

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Този текст се копи-пейства поне от 5 години насам из различни пространства на интернет - всякакви форуми и блогове с характер на лексикони. Слагат му се най-различни заглавия и най-често се представя за притча без автор. Доколкото притчите са типични нравоучителни разкази, най-често първоначалните им автори са някои от признатите исторически Учители. Казвам първоначални, защото хората, преразказвайки ги, променяли някои детайли, понякога добавяли от себе си - но запазвали основната поука.
Прави ми впечатление, че в този текст крилата на пеперудата са място за криене на сладострастието - малко ми е встрани от традиционните европейски литературни метафори. Ние свързваме пеперудата по-скоро с лекомислието. Нещо ме насочва към символната система на Изтока, но не я познавам. Crying or Very sad

Някъде в началото на миналия век подобни по стилистика и жанр текстове са били много модерни. Нищо ново под слънцето.

Гост

"Пеперуда" и "душа" имат едно значение на старогръцки!

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

misan4o написа:

"Пеперуда" и "душа" имат едно значение на старогръцки!

Не те разбирам, би ли пояснил?

Гост

И знаково, и смислово - семантично, като значение.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите