Докога добрите поети в този сайт ще остават анонимни?

Не се сдържам и аз да се намеся, като цитирам стихотоворението си "С двоен ник", пуснато преди три години и половина:

"С ника Нежна Гиздосия
среща днес си уредих.
Цяла сутрин се разхождах
влюбен, весел, и щастлив.

Тя бе моята любимка,
моя обич, мой кумир!
Колко бях щастлив, че с нея
ще се срещна най-подир!

Колко ли ще е красива!
Вярно е - не съм видял,
но че е добра и нежна,
безпогрешно съм разбрал!

В отзивите е любезна –
просто ще се разтопи!
Ще похвали, ще разхвали,
всекиго ще ободри!

Ако Злобна Простотия
някого ще нагруби,
никът Нежна Гиздосия
с обич ще го утеши.

Купил бях букет разкошен,
купил бях и шоколад.

Мислех даже по въпроса -
(както ме съветва Росса)
дали в джоба на сакото
и парфюмче да не нося?!

А пък времето се влачи –
сякаш век е всеки час.
Хайде, рекох, за последно,
в сайта да надникна аз.

Но във сайта щом надникнах,
изведнъж се ужасих!
Нещо страшно, непонятно,
там, във форума, открих:

че зад Нежна Гиздосия,
и зад Злобна Простотия –
два така различни ника,
все един човек се крие!

Че с единия ник хвали,
обожава те дори,
а със другия ник – таен -
злобно хапе и кори!

Със една ръка те гали,
милва те и те приспива,
а със другата – коварно
нож в сърцето ти забива!

О, ЛуцифЕр – пръв лицемер,
двуличник най-велик!
Ти пак си по-морален, щом
с един си само ник!

Тъй че знай си - ако в сайта
някога се появиш,
то на Нежна Гиздосия,
и на Злобна Простотия
шапка трябва да свалиш!"

Преди време, когато в сайта имаше хора с по-няколко ника, с цел масиран терор над набелязаните си жертви, предложих в сайта да има справка с никовете, принадлежащи на една и съща личност. Сега от това няма нужда.

Моето мнение е, че без никове не може. Пък и какво значение има, че не си с истинското си име, а с избран от тебе псевдоним, щом от произведенията и коментарите ти се разбира кой си и какъв си, а от сбирките, на които си присъствал или от други сайтове, където това се изисква, могат да видят и на каква възраст си, и как изглеждаш.

Но едно предложение искам да направя тука, тъй като не знам къде другаде да го направя. Често четем в служебните съобщения: "Профилът на еди кой си ник е изтрит по негово желание /или по друга някаква причина/." И всичко, свързано с този профил - и произведенията му, и коментарите, които е правил или са му правили, моментално изчезва. А той може да ни е бил близък, и да ни се е искало да си запазим нещо от него. Не може ли преди изтриването да се пуска съобщение: "След два дни профилът на еди кой си ще бъде изтрит по негово желание." И ако някой желае, да може да си запази нещо от него.

ХуЛитер Записан(а): Jun 27, 2010 Мнения: 15

Кой нормален човек би се крил??? Още повече поет или писател! Побъркващ въпрос! Литературен псевдоним, но пак знаем Човека!!!Поздрави на всички изпокрити! Smile

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Започвам да си мисля, че доста хора в този сайт не са завършили средно образование.
В противен случай биха били наясно с условността на изкуството.
Всички се смеем, когато Вазов описва реакциите на наивната българска публика, гледаща за пръв път театрално представление и макар и разпознаваща под дрехите и грима съгражданите си, се вживява толкова, че се чуват викове към сцената: “Не плачи, Геновево, жив е!”
След толкова десетилетия на литературна традиция и след толкова обучение по литература, как е възможно под литературни текстове да четем коментари като: “ах,как те разбирам, миличка, с теб съм, познато ми е това състояние, не плачи, горе главата, ще дойде нова любов” и подобни глупости? Ако това беше сайт “лична драма” и някой се надсмее над разказаното, тогава това би било наистина гавра, г-жо Ружа Велчева!
Само че това, за кой ли път да го кажем, е ЛИТЕРАТУРЕН САЙТ!
И когато някой пародира или иронизира несръчен текст, отношението е към текста, а не към автора. Дори само от тази гледна точка за начинаещи автори е по-добре да бъдат анонимни. Когато имаш друга професия, в която си изградил авторитет с гражданската си самоличност, а си решил да се пробваш в област на изкуството, нормално е да си несигурен и да не бързаш да се показваш кой си. Гражданското си име пишат хората, които са твърдо убедени в литературните си постижения. В повечето случаи, както виждаме, самочувствието им е неоснователно. Laughing

P.S. В заключение - анонимността може да бъде и скромност!

ХуЛитер Записан(а): Sep 01, 2004 Мнения: 104

"Най-много да си платят за да издадат някоя книжка, която после ще подаряват, но никой няма да чете. Защото един поет не е поет, ако е просто естет и добър стихоплет. "

Тъй е. При мен така се получи. Един прекрасен човек ми помогна да издам книга, за което съм му благодарна.
И затова съм си никой. Smile

Много хубаво го каза за поета..

ХуЛитер Записан(а): Sep 03, 2009 Мнения: 67

krasavitsa написа:

Започвам да си мисля, че доста хора в този сайт не са завършили средно образование.
В противен случай биха били наясно с условността на изкуството.
Всички се смеем, когато Вазов описва реакциите на наивната българска публика, гледаща за пръв път театрално представление и макар и разпознаваща под дрехите и грима съгражданите си, се вживява толкова, че се чуват викове към сцената: “Не плачи, Геновево, жив е!”
След толкова десетилетия на литературна традиция и след толкова обучение по литература, как е възможно под литературни текстове да четем коментари като: “ах,как те разбирам, миличка, с теб съм, познато ми е това състояние, не плачи, горе главата, ще дойде нова любов” и подобни глупости? Ако това беше сайт “лична драма” и някой се надсмее над разказаното, тогава това би било наистина гавра, г-жо Ружа Велчева!
Само че това, за кой ли път да го кажем, е ЛИТЕРАТУРЕН САЙТ!
И когато някой пародира или иронизира несръчен текст, отношението е към текста, а не към автора. Дори само от тази гледна точка за начинаещи автори е по-добре да бъдат анонимни. Когато имаш друга професия, в която си изградил авторитет с гражданската си самоличност, а си решил да се пробваш в област на изкуството, нормално е да си несигурен и да не бързаш да се показваш кой си. Гражданското си име пишат хората, които са твърдо убедени в литературните си постижения. В повечето случаи, както виждаме, самочувствието им е неоснователно. Laughing

P.S. В заключение - анонимността може да бъде и скромност!

Де юре може и да е литературен, но де факто е и всичко останало, сцена, където има автентични и измислени образи и какви ли не чешити. Бал с маски. На мен ми харесва, че има такова място и не разбирам какво лошо има в това да се забавляваш или твориш с маска, в образ или да пишеш душата си с кръв от последната рана или да се преструваш , че го правиш, или да се гавриш с нечие его. Защото онези, които се изживяват като литературни величия са странно по-нетолерантни към критиката и болезнено чувствителни и в същото време с удоволствие раздават шамари и си го връщат. С други думи има всичко от живия живот.
Просто отражение макар и в криво огледало. Изкуството не е ли точно това-субективно пресъздадена и изкривена реалност.

Живеем си живота с маски,
защото иначе боли, боли..
И шибат думите, и драскат,
и се забиват погледи-стрели

намазани с отровна нежност
или с омраза като цианид,
а думата подхвърлена небрежно
е гвоздеят във жива плът забит.

Laughing

Условна реалност, разбира се.

ХуЛитер Записан(а): Dec 18, 2004 Мнения: 130

Рискът да се каже нещо оригинално по форумите почти не съществува. Застраховам се хитро така, но съзнавам, че все пак каквито и да сме (банално е, знам!), имаме нужда от общуване Smile

Изборът да си някакъв, може да е простo нещо, ако е ограничен, както да доведе до хаос и ступор, ако не си свикнал да го имаш.
Има и други решения, зависи само от теб.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите