68 години от разстрела на Никола Вапцаров

Днес се навършват 68 години от разстрела на поета Никола Йонков Вапцаров. Да почетем паметта му.

ХуЛитер Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 118

"... и след неговата смърт
боят им нима ще стихне..."

Един от най-човечните български Поети.
И блестящ пример за това, че Поетът винаги ще има по-широки рамена от идеологиите...

Поклон!

Гост

Поклон пред паметта на един от най - добрите ни поети!

ХуЛитер Записан(а): Aug 04, 2009 Мнения: 25

След Ботев никой друг освен Вапцаров не е слял така пълно живот и поезията. Неговата гражданска, интимна и творечска биография има едно име, един смисъл - борбата. Подобно на Ботев, Вапцаров загина заради своята революционна дейност, която обезсмърти в поезията си. Неговата смърт е последното убедително доказателство за единство между живот и творчество.

За страданията и жертвите той не пожела нищо друго, освен историята да схрани в себе си и да разкаже на бъдещите хора, че неговото поколение се е борило храбро.

Но ти разкажи с думи прости,
на тях - на бъдещите хора,
kоито ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

Поклон!

ХуЛитер Записан(а): Sep 03, 2009 Мнения: 67

За мъртвите или добро или нищо. Не е бил лош човека, предполагам, но и не ме впечатлява с нищо. Велик е Пастьор, а подобни луди глави с гореща кръв сеят само смут и кървища и не могат да си намерят място под небето.
И въпреки че поезията му те хваща за ревера и ти говори в очите и усещаш дъхът му,той не е бил човек на диалога, на търсенето на истината, на съмнението, което го съпътства. Грешен път, грешна кауза в грешен свят, който нито знае откъде идва, нито накъде отива. Подобни религиозни типове, за които вярата е по-важна от всичко и са готови за нея да жертват своя и чуждия живот ме стряскат. Предпочитам да няма такива. Лека му пръст и дано не се е преродил в някой талибан.

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

"...Вот только жаль распятого Христа..."

Поклон!

Възмутен съм от постинга на Артоа! Може би си струва човек да поумува и да направи анализ на такъв тип като Артоа хора - каква е психологията и идеологията им и въобще философията им за живота, и в какво се корени тя.
Определения за Вапцаров като за "луда глава", "недиалогичен" и особено "религиозен тип" ми се струват толкова неверни и нелепи!
Що се отнася до мене, аз Вапцаров го чувствам много близък. И го смятам за много важен за народа ни.
"Но ето, да кажем, вий вземете, колко:
пшеничено зрънце от моята вяра!
....
Какво ще остане от мене тогава?
Миг след грабежа ще бъда разнищен!
И още по-точно, и още по право -
миг след грабежа ще бъда аз нищо!"

Мисля си, че и ние така бихме обеднели, ако го нямаше или ни отнемеха Вапцаров! А ако ни отнемат и Ботев, наистина ще бъдем нищо! Не като литература, а като народ, като самосъзнание!

ХуЛитер Записан(а): Jan 18, 2008 Мнения: 240

Артоа, ако приемем твоята позиция, трябва да отречем всички борци в човешката история, да отречем и самата борба.
Защото: какво постигнаха Левски, Бенковски, Ботев... - измерено с твоята мярка?
Какво е постигнал Спартак? - Две хиляди разпънати като Христос.
НО!
Борба за справедливост е имало. И винаги ще има.
И лудите глави ще са водачите.
Нека се доверим на благодарната памет на човечеството. Което ги помни,
тачи и възпява...

Поклон!

ХуЛитер Записан(а): Sep 03, 2009 Мнения: 67

voda написа:

Артоа, ако приемем твоята позиция, трябва да отречем всички борци в човешката история, да отречем и самата борба.
Защото: какво постигнаха Левски, Бенковски, Ботев... - измерено с твоята мярка?
Какво е постигнал Спартак? - Две хиляди разпънати като Христос.
НО!
Борба за справедливост е имало. И винаги ще има.
И лудите глави ще са водачите.
Нека се доверим на благодарната памет на човечеството. Което ги помни,
тачи и възпява...

Поклон!

А защо винаги ще има? Ако хората мислеха и имаха повече съмнения , нямаше да има нужда от борба за свобода, защото диктаторите и насилниците щяха да са невъзможни. Кое му е великото на Вапцаров.
Интелекта? Или сляпата и наивна вяра в комунистическите идеи заменили износената християнска вяра. Та той е потопен в културата на насилието и я носи в кръвта си. Найвно и тъпо си мисли че ще дойде някаква пролет, революция , катаклизъм и светът ще светне пречистен. Както знаем такива неща не се случват и не са се случвали, нито ще се случат, защото хората не са мислещи същества, а вярващи и дали ще следват христос, дядо маркс или някой вожд, гуро на каквато и да е доктрина и идеология, резултата е винаги един и същ-несвобода. На Вапцаров му липсва вътрешна свобода и мъдрост, той е окграничен скрупольозен.
Аман от икони и поклонници!
http://www.schoolofpolitics.org
http://twitter.com/schoolpolitics

А Левски колко пъти повтаря смърт.
Преброи си ги.

"Бaьовци.
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви.

Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”.

Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни.

Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си.

Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.

За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни.

За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни.

За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."

По мое мнение това трябва да пратим на юзеирови !И ми се струва,че Апостола е бил И пророк.

Направих същата тема в другата такава група - http://www.facebook.com/pages/Protiv-szdavaneto-na-turskata-partia-OTOMAN/111235068903196

15 пъти, ако те мързи.

Надявам се след хиляда години никой да не си го спомня освен учените, които се занимават с яростните векове, от които явно скоро няма да излезем. Аз гледам на тези икони от там, от тази гледна точка и религиозните чувства на преклонение са ми чужди, както и християнството , разнасянето на мощи , патриотарството и т.н.

Тези хора са носели това бъдеще в себе си , но миналото е било повече.
Да се чуем след хиляда години да видим кой е прав.

ХуЛитер Записан(а): Sep 03, 2009 Мнения: 67

angar написа:

Възмутен съм от постинга на Артоа! Може би си струва човек да поумува и да направи анализ на такъв тип като Артоа хора - каква е психологията и идеологията им и въобще философията им за живота, и в какво се корени тя.
Определения за Вапцаров като за "луда глава", "недиалогичен" и особено "религиозен тип" ми се струват толкова неверни и нелепи!
Що се отнася до мене, аз Вапцаров го чувствам много близък. И го смятам за много важен за народа ни.
"Но ето, да кажем, вий вземете, колко:
пшеничено зрънце от моята вяра!
....
Какво ще остане от мене тогава?
Миг след грабежа ще бъда разнищен!
И още по-точно, и още по право -
миг след грабежа ще бъда аз нищо!"

Мисля си, че и ние така бихме обеднели, ако го нямаше или ни отнемеха Вапцаров! А ако ни отнемат и Ботев, наистина ще бъдем нищо! Не като литература, а като народ, като самосъзнание!

Всеки народ си има иконите и митовете, както и идолопоклонници.
Просто не съм от последните. Изброените от теб са просто хора и жалко, че не са поживели да напишат още стихове, но и без тях колелото на историята щеше да си се върти в същата посока.

Желаещи да развеят байрака винаги се намират, но от ралото всеки бяга.
От замандан години си е така. Чуят , че се събира войска и лудите глави се пишат доброволци, иска им се да се прославят и прочуят, скучно им е.
Докато българките раждат ще има българи и това че сме оцелели не се дължи на твоита герои, а въпреки въстанията и войните, въпреки вътрешните конфликти и самоизтреблението. Откъде мислиш се вземат антигероите за да ги има твоите герои.

За мене Вода така хубаво е казала нещата, че по-хубаво не може!

А философията на Артоа е компилация от християнство и стоицизъм. Християнството проповядва несъпротива на злото. А стоиците казвали, че действията нито на героите, нито на антигероите могат нещо да променят. “Ще стане това, което е писано!” – казва християнството. “Щастието е в спокойствието и в равнодушието! Всичко е предопределено от съдбата! Съдбата води след себе си желаещия, а съпротивляващия се го мъкне насила!” – пък е философията на стоиците.
Това е философия още от преди новата ера. Но според марксистката философия хората с техните борби могат да забавят или да ускорят хода на историята. Като особено голям е приносът на талантливите творци и гениите.

А това: “Вместо да си живеят живота, да раждат и отглеждат деца, да си гледат рахатлъка и да си пишат стиховете, тръгнали да се борят!”, ново ли е? Не, и то не е ново! Но по този въпрос ще дам думата на Ботев, като цитирам части от стихотворението му "Странник" - защото по-добре от него не бих могъл да го изкажа!

“СТРАННИК

Бързай, странник, върви скоро
къща бащина да стигнеш.
....
Няма нищо! Други взема
тази, що си нявга любил;
но и за теб моми има:
бога не си с камъни бил.
...
Ще чуйш, ала недей плака,
първо либе че сгодили:
друга вест те тебе чака –
за баща и братя мили!

Турци тейка ти убиха.
Братята ти, и двоица,
полежаха, па изгниха,
отровени във тъмница.

Но ти нищо! Ти да си жив,
баща скоро ще да бъдеш –
бог е добър и милостив,
а ти трябва род да въдиш.

На, че плачеш! Ех, жена си!
За жени е плачът даден,
за жени и сиромаси:
ти не си ни гол, ни гладен.
....
Вземи жена хубавица,
или грозна със имот;
народи рояк дечица,
и с сюрмашки ги хранѝ пот.

Тъй глупецът, тъй залита
да прекара добър живот,
и никога не се пита:
човек ли е той, или скот!”

А на написаното от Артоа: “Кое му е великото на Вапцаров. Интелекта? На Вапцаров му липсва вътрешна свобода и мъдрост, той е ограничен скрупольозен. Аман от икони и поклонници!” ще отговоря:

Вапцаров е велик с много неща: с интелигентност, с поетичен талант, с човечност, с революционната си дейност. Но безспорно с интелигентност! И сам той с абсолютна увереност се определя като интелигент – да си припомним заглавието на стихотворението му “Огняроинтелигентска”.

Аз мисля, че ако трябва с една дума да определим каква е поезията на Вапцаров, тази дума е “интелигентна”! Без интелигентност нито едно негово стихотворение не би могло да бъде написано! Нито “моторните песни”, нито “песните за една страна”, нито “Доклад”, нито “Романтика”, нито “Песен за човека”, нито стихотворенията му за любовта, нито за родината и пролетта, нито за децата, нито предсмъртното! Макар да е бил работник в екарисажа, Вапцаров е най-интелигентният ни поет!

Гост

Ангар, поздравявам те за така уместния цитат от "Странник" на Ботев!
Точно на място!
Битовизмът и еснафството са еднакво чужди и за Ботев, и за Вапцаров, а техният идеализъм е непонятен за дребните душици!

ХуЛитер Записан(а): Sep 03, 2009 Мнения: 67

Ангаре, знам че е удобно всяко непознато да се сведе до нещо познато, да се прономерова и прошнурова, да се тури на лавицата. Твойто схоластично мислене е направило тава и с Вапцаров, както се опитваш и мен да ме поставиш в рамката си. Защо и аз да не направя същото и да кажа че си възпитаник на монолитното мислене, което въздига храмове, пиедестали , хуругви, икони , мавзолеи хилядолетни райхове, кули близнаци и т. н.
Градоманщини и самооблъщаване, а всъщност една жалка и кървава история на една жалка и незначителна планета запиляна в апендикса на галактиката. Ти мислиш още с манталитета на геоцентризма и искаш да има една ясна цел и доктрина в центъра, пирамида спрямо, която да се измерваш.
А култът има нужда от авторитети и икони. Но къде тогава остава истинският човек.

Аз не издигам Вапцаров в култ, не го боготворя! Аз гледам на него, уважавам го и го обичам като човек. Чувствам го като "другарят Вапцаров", както и сам се нарича.

За какви храмове, пиедестали , хуругви, икони , мавзолеи хилядолетни райхове, кули близнаци, грандоманщини и самооблъщаване, геоцентризъм и пр. ми говориш. Такива неща са чужди на нашето мислене.

А това, че "жалката ни и незначителна планета е запиляна в апендикса на галактиката", няма отношение към разглеждания въпрос. Което го не знам, аз го не знам. Някои казват че имало център и в него висш разум, ясна цел и доктрина, но за това - поне за моя разум, няма никакви доказателства. С човешките дела този разум явно че не се занимава.

ХуЛитер Записан(а): Sep 03, 2009 Мнения: 67

petsto написа:

Днес се навършват 68 години от разстрела на поета Никола Йонков Вапцаров. Да почетем паметта му.

Колко човека е спасил от смърт и колко е пратил на смърт с поезията си, защото е имал фенове, идеалисти, готови да убиват за каузата на революцията.
Сравни го със спасителите на евреите.
Имам чувството , че си обсебен от тази личност, защото си спомням предишната тема, която май бе заключена.
Този свят става по-добър въпреки идеализма, защото той превръща човека в кон с капаци, на който тарикатите лесно дърпат юздите.
Нали знаеш кой му е дърпал юздата-Сталин.
И не казвам, че е калпав поет, нито лош човек,но когато имаш нужда от кауза както наркоман от дрога, от религия, така се получава.
Да, в неговата поезия човекът и светлото комунистическо бъдеще са каузата,но може ли една справедлива човешка кауза да се постигне с революция и насилие.Много по лесно е да разрушиш отколкото да съградиш.Затова страните, в които нямаше революции и граждански войни, които от двеста години не са воювали създадоха общество на благоденствието. Вапцаров е противен с фанатизма, който излъчва приеман от някои за връх на идеализма.
И какво като на този ден са го разстреляли. Първо не е на този защото цикличността е илюзия. Онзи фатален ден си е онзи и отдавна е отминал,както и рожденният му ден, както моят и твоят. Времето е права. Само човешкото съзнание е това, което се върти в омагьосания кръг на своята глупост и неадекватност в търсене на смисъл, повторяемост, цел вечност, но в безкрая на времето такива неща са пълна безсмислица.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите