: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in
: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in
: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in
Автор |
Съобщение |
competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
11 Май 2010 17:18:17 » Рецептите на леля |
|
„Отиде си и тя от белия свят. Бял ли е или черен, все няма отговор на този въпрос. Като променливо пролетно време сменя слънцето с дъжд – най-неочаквано. Хубав е този свят. Дава много и взима много, няма спор.” Мислеше си всичко това, ровейки из вещите на леля си. Не че търсеше нещо. Искаше да бъде още ден, още час, още поне миг с нея, за да й каже една добра дума. „Добрите думи все не стигат, докато сме живи, а са тъй необходими, заради бялото на света – да го усетим.”
На рафта с книги откри поизцапана и оръфана тетрадка. Взе я в ръце, разлисти пожълтялите й страници и усети топлина. Беше изписана с криволиците на леля й. Съдържаше рецепти. Зачете се, не защото се интересуваше как е правила милинките или кекса със стафиди, искаше й се да влезе в завъртулките на буквите и да усети движението на ръката й. Така я чувстваше близо до себе си.
Пренесе се в детските си години, когато леля й подвикваше от тересата, че е време за обед и масата е готова. Обичаше да й ходи на гости. Живееше в съседния град, затова и гостуването й беше поне за два-три дена. Обикновено в съботите и неделите. Леля й нямаше деца, живееше сама и когато малката й племенница я навестяваше, й подаряваше цялото си свободно време. Говореха си за всичко, показваше й безброй интересни неща, водеше я на разходка из града и я запознаваше със странни хора. Обличаха се винаги с рокли, дълги до земята и разпускаха косите си небрежно.
Сега си спомняше всичко това и очите й се пълнеха със сълзи. Разлистваше тетрадката, без да обръща внимание на думите. После пръстите й внезапно докоснаха прегънат на две лист, вмъкнат измежду страниците. Погледът й се проясни. Разгърна листа и видя старателно изписани букви. Беше все същият непокорен почерк на леля й, но по-красив от обикновено. Започна да чете. Не вярваше на очите си.
Рецепта за полет
1 ч.ч. мляко, престояло на открито за една нощ - на пълнолуние.
2 яйца, мити поне за час на течаща речна вода. (Да се държат в ръце, течението на кръвта в тялото и това на реката ги зарежда с особена сила, която освобождава от въздишките. От последните натежава дори и душата.)
1 к.ч. сълзи (могат да бъдат събирани дълго. Сълзите не се развалят от времето.)
2 ч. ч. брашно от жито, посято и откъснато от ръка, стрито между два камъка от висока скала, намираща се на ветровит хълм.
Маково семе, взето в първите минути на изгрева.
Меси се меко тесто. В дървен съд. На ветровито. Задължително рано сутрин – лятна сутрин. Остава се да престои за ден - на сянка, под млад кестен. Пече се рано – по първи петли на жарава, разгаряна под небето. Огънят да е запален от допира на две дръвчета. Да се чува песен, която докосва сърцето. Готовият хляб се раздава на птиците. Последната хапка се завързва в червена кърпа, слага се близо до сърцето. Поглъща се само, когато настъпи крайната нужда от полет.
Прочете всичко още веднъж. Ръцете й трепереха. Стана, отиде до леглото, където беше издъхнала леля й. Разхвърли чаршавите. Не беше на себе си. Когато повдигна възглавницата, червена ленена кърпа запали погледа й. Прехапа устни до кръв и заплака тихо.
- Лети, лети – бяха думите, с които я изпрати! |
|
|
|
|
diva_voda
ХуЛитер
Записан(а): Jun 19, 2009
Мнения: 101
|
Въведено на:
18 Май 2010 19:45:15 » |
|
много красиво състояние! на полет докрай! |
_________________ усмивката - агрегатно състояние;
естествена среда - радостта |
|
|
|
PLACEBO
ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2005
Мнения: 727
Място: София
|
Въведено на:
19 Май 2010 16:06:44 » |
|
Бих желала да изразя задоволството си от този текст.
Абсолютна наслада ми бе!
Успех на твореца! |
_________________ Не се завръщай... |
|
|
|
rainy
ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
|
Въведено на:
04 Юни 2010 16:45:35 » |
|
Дай Боже всекиму такава червена кърпа...
Прочетох отдавна. Неведнъж. Разби ме. Неведнъж.
Две думи само – дълбоко впечатлена.
Лобирам за призово място. |
_________________ Рейни |
|
|
|
Mia2442
ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 623
Място: София
|
Въведено на:
06 Юни 2010 18:18:13 » |
|
Оригинално!
Хареса ми - поздравления! |
|
|
|
|
nellnokia
ХуЛитер
Записан(а): Mar 03, 2010
Мнения: 125
|
Въведено на:
11 Юни 2010 10:57:00 » :) |
|
Интересен разказ за смисъла на живота и смъртта...
Полетът ня човешката душа след смъртта !...
Хареса ми! |
|
|
|
|
vicont
ХуЛитер
Записан(а): Feb 15, 2010
Мнения: 6
Място: Маями, Флорида
|
Въведено на:
11 Юни 2010 11:11:26 » |
|
Поглед в необятното ловно поле на въображението! |
|
|
|
|
galina
ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2008
Мнения: 316
Място: някъде по морския бряг
|
Въведено на:
14 Юни 2010 14:47:49 » Запомнящо се! |
|
Мит или реалност е не знам, но е впечатляващ текст! Браво! |
_________________ Ако се приемаш прекалено сериозно, знай, че се обричаш на вечно разочарование! |
|
|
|
vilvar
ХуЛитер
Записан(а): May 02, 2007
Мнения: 78
|
Въведено на:
23 Юни 2010 22:44:51 » |
|
Отлепи ме от земята това !!! Много, много си харесах! |
|
|
|
|
gitchka_gramatikova
ХуЛитер
Записан(а): Jan 14, 2009
Мнения: 262
Място: гр. София
|
Въведено на:
24 Юни 2010 12:02:38 » |
|
Виталният човешки дух, излязъл от развитата червена ленена кърпа! Така го видях.
Но ако оставим контекста на написаното, на някои явно им е приседнал този полет... на мисълта. |
|
|
|
|
Samorasliak
ХуЛитер
Записан(а): Nov 05, 2004
Мнения: 32
Място: София
|
Въведено на:
24 Юни 2010 15:11:56 » |
|
Невероятно произведение!
Много ми хареса!
Докато четях текста забравих за конкурса, връхлиташе ме единствено заряда на написаното.
Моите поздравления на автора.
Достойно за класация произведение! |
|
|
|
|