Ежеминутни полети at home

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Да летиш е страхотно. Направо е жестоко. Проблемът е, че за да полетиш, първо трябва да скочиш. За целта има едно много важно условие: да не гледаш надолу. Това е като да гледаш какво става отзад докато шофираш. Не е препоръчително и дори може да те откаже от шофирането. Всъщност, с почти всичко е така. Не бива да гледаш назад или надолу. Гледайки назад, само се спичаш от миналото, което те дърпа с всички сили и ти пречи да летиш напред по Цариградско... Гледайки надолу, никога няма да посмееш да скочиш, защото винаги ще ти се струва прекалено високо или прекалено дълбоко. А всъщност не е. Всъщност като скочиш, осъзнаваш толкова неща. Като за начало, разбираш колко е вълшебно да летиш. После осъзнаваш, че всъщност не е толкова дълбоко. И накрая ти става ясно най-важното– колкото пó от високо си скочил, толкова по-добре.

Решавам да се сещам за това преди всеки скок. Преди всеки страх. Преди всеки полет. Всеки ден от живота е хубаво човек да има поне един полет. Поне един скок. Всеки ден е хубаво да правиш по нещичко, от което се страхуваш. Веднъж в годината да ходиш на място, където не си бил.... Според някоя от милионите философии с рецепти за сигурно-щастлив живот имаше и още една трета препоръка, но не я помня. Колко щастие може да има в сигурността, е друг въпрос. Човек може да превърне в полет всяка своя малка минута...с всяка глътка кафе, с всяка усмивка, с всеки изгрев, залез, следобед или дъжд. Летейки по Цариградско или пушейки на покрива над нощния град...Слушайки Онази песен или давейки се в Онези очи...Четейки тези или други редове или създавайки нещо красиво сам.

Да летиш е страхотно.

Отивам да скоча.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите