konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
07 Мар 2010 12:41:10 » За метеорологията като поезия или избора ми на личен метеоро |
  |
От известно време си имам личен метеоролог. Хората с личен лекар, аз с личен метеоролог. Естествено той и представа си няма, че съм го избрала, но е толкова най-личен от всички, които се подвизават из родния тв-ефир, че нямаше как да му се размине. Изборът стана съвсем без да се замислям, умът в тези дела не взима почти никакво участие. Няма работа. За този ми емоционален избор допринесе факта, че освен на пръв поглед да е така личен – метеоролога - като заговори ти става ясно, че отгоре на всичко е лиричен, ентусиазиран, възторжен, пък и широко усмихнат в добавка. Е, как да не го избереш?! Прогнозите му едни светли, поетични, безоблачни, драго да ти стане! Вещае като магьосник и нарича високи температури, синьо небе, никакъв дъжд или в най-лошия случай някой дребен, ситен, незначителен, набързо преминаващ, почти извинително, едва ли не скришно изваляващ се, дъждец, а след него пак слънце. Слънце в планините, слънце в равнините, няма ниски, високи части - преобладаващо и повсеместно слънце, ама с пълно жълто кръгче, без облачета през личицето, и почти летни температури! Няма да ви казвам името на метеоролога, от чист егоизъм. Досетливите ще се сетят сами. Така се зареждам с оптимизъм и добро настроение след прогнозите, почти като след прочит на стихотворение от най-любим поет, дотолкова, че на моменти почти не забелязвам посурналите се мъгли и съвсем рядко ме втриса като изляза недооблечена. Дори и проливният дъжд не успява прекалено да ме намокри. Така безрезервно да му вярвам на този метеоролог! Внушавам си колко е топло, как слънчицето грее през облаците и си действам несмущавана по делата. Така ден, два, обаче на третия вече ми е истински студено, носът ми е почнал да тече безспир, поради неподходящото за синоптичната обстановка облекло, и аха-аха да се разочаровам и да поискам да сменя личния си метеоролог и то вземе, че се оправи - времето. Разцъфтява едно слънце на небето, голямо и ярко, ослепително и топло, аз точно съм се облякла подходящо за външните температури, без оглед обнадеждаващите прогнози на любимия личен метеоролог, които и този път ме подвеждат, ама наопаки, тъкмо съм се навлякла хубавичко и хоп - ето, че познае, и се отказвам да го сменям! Метеоролога. Категорично си остава! Нищо, че съм залепнала от жега, радостно ми е, че прогнозата се е сбъднала в крайна сметка.
Днес отново го гледах и слушах. Никак не му е лесно през зимата, така му личи как иска да обещае слънце навсякъде, ама слънцето не иска да съдейства, никакво го няма, заинатило се е и изобщо не си гледа задълженията, та колкото и да му се ще на този мой най-личен метеоролог да се вдигнат температурите до небесата, явно ще е студено. Особено около осми март съвсем щяло съвсем да свие, да застуди и сняг да прехвърча, както с прискърбие съобщи тази сутрин. Рядко искрен човек е личният ми метеоролог, всичко му е изписано на лицето – не може да скрие колко му е тъжно и как му се къса сърцето, когато времето се разваля. Така да му беше мъчно през зимата, когато трябваше да съобщава ужасяващите ниски температури, заледявания, снеговалежи и студени фронтове, които ама се застъпваха, направо се настъпваха един друг... и не можеше да го скрие. Затова няма да го сменям, остава си – така или иначе пролет иде, а след това лято и скоро спокойно, с чиста съвест и широка усмивка ще може да предвещава високите летни температури и да прави от метеорологията красива поезия. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 807
ХуЛитери: 4
Всичко: 811
Онлайн сега:
Много по мой вкус! Останалото е въпрос на въображение. Шест! 
