Болнична Одисея

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Гъста мъгла се спусна над града.Можеш веднага да си представиш,че се пренасяш в Авалон.То навън е такава киша и кал,като че сме в древността.Баща ми получи бъбречна криза и ми се наложи да го придружавам два дни в болницата.
Все съм си мислела,че сестрите имат чудесна професия-връткат се с докторите, пият кафе по цял ден и оправят светските новини.Да,ама не!-както казваше Петко Бочаров.Ако знаете на какви неща станах свидетел,чак ми дожаля за тия жени-сестрите.Сега,знаете е грипаво време,идва сестрата да слага инжекция на болния от съседното легло.Наведе се ,прави му венозна инжекция.Той като започна да кашля и да плюе срещу нея.
-Обърни се,ако обичаш,на другата страна!-му казва.А той
-Че защо да се обръщам?!
Тъкмо да излезе от стаята и болния от другото легло вика:
-Ей, ало,алооо!-и щрака с пръсти,като че ли вика сервитьорката от съседната маса.
-Да,Господине,кажете.
-Да лелче-продължава той-ела тука да та питам нещо.
Като го гледам,той към шейсетте,а сестрата към 35-40,ама и тя търпелива.
Ще ми казва тоя дъртак на мене лельо,бутам го от втория етаж(там беше отделението) и хич няма да ходя да го спасявам.Доведоха след обяд един опериран. Настаниха го на леглото.Около него системи, дренажи,кабелна телевизия ряпа да яде.
По едно време стана тоя човек,като извади тия ми ти тръбички и кабелчета,омота и около врата си и си ги върза на панделка.И като за финал на тая импресия, седна върху кофата,в която се изтичаше някаква течност от дреновете му(явно тук и В и К бяха намесени), да си извърши физиологичните нужди.
Отивам и викам:
-Бързо сестра,идвай,че тоя човек нещо му стана!
Дойде жената,със санитарката едва успяха да го върнат в леглото.
Излязох малко да се разтъпча в коридора и чувам някой вика-Сестрооооо,сестроооо!
Отидох аз и казвам:
-Сестрата идва ей сегичка-гледам да успокоя човека.А той:
-Курви с курви!
Леле,изчервих се от глава до пети,тия хора от къде идват?!
Бързо идва сестрата,трябвало да му даде нещо за разтройство.
-Да,ето,нося-казва сестрата и му подава една отворена ампула.
-Изпийте го с малко водичка.
Въпросният господин схруска и преглътна лекарството заедно с ампулата.
-Абе сестра,-казва-много бучи т'ва лекарство.
Вече се чудех да не съм объркала мястото.
-Ти,-продължава господина-вчера дето ми даде онова хапче със станиола и то бучеше, ама т'ва не мо'а го преглътна.
-Въх,сестра,-питам аз ошашавена-няма лу да му стане нещо като гълта лекарствата с опаковката и това стъкло?
-Няма страшно,-успокои ме тя-най-много да му одраска дупето на излизане-и ми намига свойски.
Вече притъмнява,сестрата отново прави инжекции.Пак чувам раздразнителен глас:
-Къде е сестрата?Вече е шест и петнайсет!
-Да,кажете гасподине-пак се отзовава тя.
-Кога ще ми сложиш антибиотика?Я виж колко е часа,откога мина шест?!
-Не,не съм Ви забравила .Има много пациенти и просто още не съм стигнала до Вас.
-Айде бе,на мене лище ги разправяш тия!
-Извинете Господине!Много се извинявам!-явно гледа да успокои топката сестрата.
-Ето, тук съм!Ето го и Вашия антибиотик.
-Айде,айде,сега ша ми са извиняваш.Айде бегай от тука,снощи май сме били без мъжко?!
"Гледам и не вярвам на ушите си!"-както казва професор Вучков.
Дойде нощта.Леле,викам си,как ще изкарам тая нощт?!
По едно време пациента от съседното легло излезе до тоалетната.Обаче ха да се върне- половин,един час мина-няма го.Пак отивам при сестрата:
-Сестра,няма го тоя човек,да не му прилоша някъде?
Тръгна тя в едната посока да го търси, санитарката в друга,аз в трета.
Обиколихме стаи,коридори,тоалетни-няма го тоя човек.
Идва в това време дежурния лекар,ходил човека някъде по работа и си отива в кабинета.
След малко чуваме странен вик и хукваме и трите към лекарския кабинет.
И що да видим-нашия човек,дето го търсим под дърво и камък, спи като ангелче в леглото на доктора.
Казвам си-Да е жива и здрава мама,дето ме накара инженер да стана!

Този разказ звучи, като истински! Само, че такива всеотдайни сестрички - рядка се срещат!Преди години - мой близък лежа в болницата и лекарите му бяха казали да не става 24 часа от леглото! Но посред нощ му се наложило да ползва услугите на санитарката! И натискал, натискал бутона, ама помощ не иде от никъде...Станал , обслужил се, нищо не му станало, но, както и да е! На сутринта, казах на доктора, че системата им за повикванията не работи, но той отрече! После отидохме двамата до нея и аз му я включих ...Добре, че и аз завърших инженерство, та да знам, кога ме лъжат!
Та ясни са ми сестричките и всичките! Ех, любов, любов!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите