“ Господу да са помолимся-я-я…”

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

В моето детство свещениците бяха хора с различни професии, които, по някакви си свои причини, ставаха свещеници. Тъй като тази професия беше извън комунистическия режим и всички служещи на Всевишния бяха в немилост, желаещите да практикуват духовенство не бяха много. Затова имаше липса на служители на Бога в храмовете.
В манастира, за който сега се твърди, че е най-стария манастир в Европа, служител на Бог стана поп Иван-по професия бръснар. В селото идваше бръснар два пъти седмично, но ако някой имаше неотложна нужда, се позоваваше на човечността на попа. А той беше наистина голяма душа .В наши дни, ако трябва де се попълни графата професия в личните му данни, няма да стигне мястото.Всеотдайността му край нямаше, той беше човекът, разбиращ от всичко.Ако трябваше де се поправи някоя счупена врата- насреща е. Има ли повреда във водопроводната мрежа-пак той ще помогне. Да не говорим за земеделската работа, че вече го обиждаме…Изцяло отдаден беше и на готвачеството.
Тази година храмовия празник 2 май беше един ден преди Великден. Въпреки че за големи тържества и дума не можеше да става, местните хора и по-възрастното поколение продължаваха да зачитат християнската традиция. Църквата събра отново най-ревностните вярващи, дошли да се поклонят пред паметта на Свети Атанасий.
Моята баба беше прославена готвачка. За гозбите й се носеха легенди и често при нея идваха нейни дружки, за да вземат рецептите й. Една нейна рецепта за козунак беше надхвърлила скромните граници на малкото селце, беше обиколила Чирпанска околия и отново се бе завърнала , този път в манастира, в слуха на поп Иван. Той пратил хабер на баба ми да му изпрати рецептата. Тъй като баба беше заета с множеството гости за Великден и за да не се пречкам в краката на всички, с куриерската задача натовари мен. С една приятелка тръгнахме към манастира, който се намира на около километър от селото.
В църквата се бяха посъбрали хора със запалени свещи и още по-запалена вяра в очите. Всеки беше дал листче със записани имена на своите близки, за които се чете литургия за здраве. Аз също дадох нашето листче, като напомних, че това е бабината рецепта за козунак. Поп Иван ме погледна благодушно и изрецитира божия постулат, че духовната храна е по-важна от материалната, че трябва да приема Бог в себе си, щом съм дошла на крака, а пък за храната винаги има време… Литургията започна. Поп Иван четеше всички листчета бързо, като мачкаше имената на хората в беззъбата си уста, но с такъв ентусиазъм и патос ги произнасяше, сякаш изстрелваше реактивен самолет към небесните селения. Там нямаше как не достигнат до ушите на Бог. След всяко листче проточваше гласа си и с най-искрения глас измолваше в речитатив : “Господу да са помолимся-я-я”…Хората, които бяха чули имената на своите близки, облекчено въздъхваха , че са постигнали споразумение за Божията благодат и смирено присъстваха до края на литургията. С моята приятелка стояхме кротко в храма и слушахме виртуозните фалцети на свещеника.
Той взе следващото листче и смутолеви нещо за четирияйцаединкгпресятобрашнодвестагкравемасло….,но в този момент в църквата се понесе силен шепот, който прерасна в дързък смях. Попът се сепна, поогледа се, бързо ме стрелна с поглед и смирено изпя :”Господу да са помолимся-я-я”
Не замръзнах на място, както се казва в такива случаи, а сърцето ми започна да ме клатушка напред-назад в неговия ритъм. Приятелката ми ме хвана за ръка и успя да изкорени натежалите ми крака от пода на църквата. Излязохме навън, на чист въздух. В първите няколко мига бяхме ужасени от случката, която предизвиках, а после, заливащи се от смях, едва се добрахме до селото.
Със зачервено лице /дали от срам, или от смях-все още не мога да определя/ разказах на баба какво се е случило. Тя отсъди строго, че съм допуснала грях и за да го изкупя, трябва да се моля Господу.
Оттогава всяка вечер отправям моите молитви към Бог да ми прости тази невинна, не нарочно сторена закачка, но той мълчи. Сега е негов ред да ми се присмива и да си прави пиперливи шегички с мен. Вече цял живот…

И случката е забавна, и добре е разказана.

Very Happy

5!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите