ПостАлкохолни Терзания Грешнаго Паисия

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Голямата уста на някои хора отдавна е станала пословична в личното им обкръжение. Както и голямата й тапа. Проблемът идва при оттапването – рядко, но качествено. Думата в прав текст си е оакване с особена консистенция, но да се държим прилично.

Същите хора владеят приличието от невръстни години, впрочем – не извършват горепосочените тоалетни дейности в присъствието на неподходящи персонажи и носят на алкохолни ексцесии. Тренинг. „Блажени години, рокендролът беше млад...” Само че се случват и издънки, обикновено в комбинация с една колосална тяхна слабост. При подобни – справедливостта изисква да уточним наистина редки, не заради консистенцията, ексцесии и канализационни активности всякакви лични и дистанционни комуникационни средства трябва да им бъдат строго забранени или насилствено отнети. Защото точно тогава едни родилни напъни ги напъват и решават да си кажат всички забутани в ъглите прашасали истини. Класика в жанра!

Последната вечерна класика изобщо не е предвидена в жанра на лирическата героиня и точно затова се получава красиво-непредсказуема. И съвсем навременна, защото вече започнат да й опипват гърба за крила от съвършенство. И с класически Алцхаймер...

Утринно телефонно-пижамено парти на Н-та чаша кафе следващия ден: „Всичко наред ли е, скъпа?” Загрижени са някои хора, има си хас. „О, разбира се! Такова приказно размазване...” Следва приказно мълчание отсреща. Хъката-мъката става ясно, че не всички моменти са напълно ясни в паметта на една от участничките, но се усмихвам извинително. Зер не е практика, я! Преглъщам на сухо и прескачам на по-безопасна тема – предстоящо дамски парти след седмица. Напомням си на глас да не пропуснем една от участничките.„Ъъъъъъъъъ... Чакай! Ти вече я покани снощи!” Припотявам се. Смътен спомен се промъква на палци – нещо тарталясвах наистина, ама какво? Загърбила срама, питам за още тоалетни изцепки. „А, да! М. ти звънна. Обещаваше й нещо присърце. Май и тя на купон беше, та чудесно се разбирахте!” Друго си е да комуникираш с учтива дама... „Оооо, не знам за какво точно си говорихте и с мъжа ми. Затворихте се в кухнята по едно време...” Приклякам. От ужас. Не за морала си, а като се знам устичката мамина златна без спирачки. Питам плахо за реакцията. „Каза, че си била странна...” Странна? Ох, имало тактични мъже! Пиша си на салфетка – да не забравя да му изпратя благодарствено съобщение по телефона. Боже, телефона! На път съм да колабирам...

Защото в следващия момент изплува яркият спомен и за телефонните ми импровизации. Паникьосана, затварям под учтив предлог и хвърлям апарата в ъгъла. Този Фройд! Не помага, съобщенията вероятно са си още там... След няколко дни колебания и тих ужас се осмелявам да видя какви съм ги натворила. Натискам с връхчето на кутрето бутончето със съответния номер и писанията ми. Отварям баааааавно едното око и го затварям на момента! Стискам здраво, сякаш бих дематериализирала написаното! Все пак имало милост и в пристъп на коленопреклонна благодарност започвам да плюя в пазвата и да се кръстя – слава Тебе, Господи, не съм написала всичко, което ми е било на върха на езичето! И правописни грешки няма! Продължавам да Му благодаря за неинжектирания серум...

Дни на тежък труд. Време за релакс. Телефонът звъни. Скъпоценната ми Д. на линия. Дамско парти? Извън цивилизацията и без обхват? Винаги съм знаела, че има Бог...