Имам да готвя чушки с ориз.
Семеен наш кулинарен каприз.
Такива ги правя чушки – фърси.
Не струват пред тях никои сърми.
Но пък съм станала с мисъл една,
не като някоя друга жена,
А само мухи са в мойта глава.
Що ме е мене родила мама,
в живота с една измама –
да пиша стихове аз, че мога?
Що за глупости, за бога?
Писах някой друг и ред.
Даже някой друг куплет.
И в конкурси поетични
си участвам най-цинично.
В предната година минала
бях дори и номинирана.
Взех си влакчето за Варна,
някак тайно, но и явно.
Цъфнах рано сутринта
аз на варненска земя.
И багажа оставИх
да не би да ми тежи.
И оттам се разтърчах
да разгледам тоя град.
Бързо, та да разбера
где е това и онова.
Най-напред за норматив
открих галерия Актив.
После към хотела хукнах.
Там – брегът, зората пукнала.
Всичко във червено-синьо
сякаш бе полято с вино.
Слънце грееше на плажа.
Ох, не мога да разкажа.
По-добре не би да щеше.
Колко хубаво ми беше.
Стъпвах леко по брега
и оставих там следа.
Цяла събота тогава
Бях отмора и забава.
Пицарии, ресторанти,
катедрала, парк, хотели,
дечурлига, музиканти,
гларуси и чайки бели.
А през целий следобяд
спах в хотела кат в палат.
И едва не се успах.
Даже малко закъснях,
но конкурса го хванАх.
Никой там не ме позна
и за мене не разбра.
Мойта свитата душа,
радва се и се посмя
на доброто представление,
и отлични изпълнения,
на прекрасните награди
и сърцата волни, млади.
После...няма да разказвам
в термите какво се случи.
Нищо няма да ви казвам.
Никой няма да научи.
За нощта... ще си затрая.
Моля Ви, без откровения.
Но пък само да си знайте-
беше нощ - стихотворение.
Иначе нищо...
Как ми се спешее...
и водата в банята как силно течешее...
...Много рано, съвсем таксито дойде
за летището морско бързо ме взе.
Самолетът малък по разписание излетя
и остана всичко – бряг, слънце, вино, слова...
Тая година пак искам така,
да гледам живота от друга страна.
Където е смях, пролет, мечти
и топло, щастливо с надежди добри.
Ей, по конкурси такива ги дробЯ.
Екстра съм още, щом още го мога.
Спирам обаче, стига сега.
Без това не ме бива в тия неща.
Отивам да готвя, че идва обяд.
Ще стане след смяна мъжът ми,
ще ревне от глад.
И аз май съм гладна,
А печката зее от празна, по-празна.
Все още не мога да готвя копнежи
и кой го е грижа, че имам ... сърбежи.
vanvani4 ХуЛитер
Записан(а): Oct 06, 2006
Мнения: 4
Място: гр. София . България
Въведено на:
18 Фев 2010 20:01:51 » Пролет
Благодаря за прекрасната разходка из Варна Много отдавна не бях ходил до там. От стиховете Ви ме обзе едно хубаво, приповдигнато настроение. А това, че не можете да пишете, не съм съгласен. Напротив, стиховете Ви много ми харесаха. Още един път, благодаря Ви!
_________________ Живей и не пречи на другите да живеят!
tanitani ХуЛитер
Записан(а): Mar 07, 2010
Мнения: 13
Въведено на:
10 Мар 2010 00:41:39 »
Хубаво, лесно за разбиране и с чувство за хумор стихотворение !
Хареса ми!
Ufff ХуЛитер
Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108
Въведено на:
14 Мар 2010 06:56:21 »
И в конкурси поетични
си участвам най-цинично.
За мен само с тези два реда си заслужи петицата. Ми к`во!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 1026
ХуЛитери: 4
Всичко: 1030
Онлайн сега:
