Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Erin
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13904

Онлайн са:
Анонимни: 457
ХуЛитери: 6
Всичко: 463

Онлайн сега:
:: mitkoeapostolov
:: Erin
:: marisiema
:: mariq-desislava
:: pijama
:: stanina

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2020 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Книга за поета Радко Радков - Моят Радко и приятели
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Mariamrad
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 30, 2007
Мнения: 119
Място: Юта, САЩ

МнениеВъведено на: 02 Май 2009 08:47:56 » Касиана Отговори с цитат върни се горе

КАСИАНА - Радко Радков

Косата ти тъмна разстлал бих на златния пясък,
та тъй да съперничи с дългата морска вълна,
която ще плъзнe смолиста сред пяна и плясък
по твоето амфорно тяло, струящо деня.
Как бих те прегръщал на твърдото, земното ложе,
димящо от слънце, дъхтящо на миди и сол!
Не биха ме милвали тъй ни царе, ни велможи,
единствено вятърът-елин, разпътен и гол.
Земя и вода, до небето ехтящи простори.
Рибарската песен, издула платното с копнеж...
Но стига ли ехото скритите в здрач коридори,
където ти бавно потъваш с негаснеща свещ?
Мълчалнице моя, аз виждам как твоето расо,
развяно от химни, се смесва с безкрайния мрак.

Излез, чуй моряците, викащи в кръчмите: Ясу!
Танцувай със тях и с вълните на топлия бряг!


/Из цикъла „Касиана” от стихосбирката „Византийски запеви”/


_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: Mariamrad на 26 Фев 2010 07:28:59 - общо 2 пъти.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Hulia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 21, 2007
Мнения: 476

МнениеВъведено на: 03 Май 2009 20:10:57 » Благодаря ти от сърце, Мария, за Сонетите на Любовта!!! Отговори с цитат върни се горе

С огромна наслада изчетох "Сонети на Любовта", как бих могла да говоря за тях?...Това е този вид поезия, която действа като балсам на душата, разнася благодат и светлина; там и болката даже свети...Истинското изкуство по моята ценностна система е точно това...светло, заредено с положителна енергия и вяра в Твореца...
Поздрави за Големия Поет и благодаря ти от сърце, Мария Very Happy Very Happy Very Happy
***
П.П. Пред останалите творби на Р. Радков, които са публикувани тук, във форума, по-добре само да се поклоня и да помълча...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Mariamrad
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 30, 2007
Мнения: 119
Място: Юта, САЩ

МнениеВъведено на: 05 Май 2009 23:38:45 » Сонети на Любовта - Радко Радков Отговори с цитат върни се горе

Благодаря ти, мила Хулия! За теб и всички почитатели на сонетната форма, за всички обичани и обичащи души, публикувам още една творба на Радко Радков, написана през месец май - години назад...


ПРОЛЕТЕН СОНЕТ ЗА ЛЮБОВТА

Това е трепет, като клонка чист,
която чула святата повеля,
до кръста върху дискоса сребрист
краси Кръстопоклонната неделя.

Това е като в стара живопис -
нас въздухът единствен ни разделя
и пак ни свързва с благостната вис,
която с нови песни ще населя.

Обичам те и този звук е май,
накичил с цвят покойницата зима,
а нас - с разцъфнал сняг от друг безкрай.

Обичам те... Ела, ръка ми дай
и нека влезем в пролетта, любима,
като душите в белота на рай.


/Из "Сонети на Любовта"/
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
ElenaNavratilova
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 04, 2009
Мнения: 2

МнениеВъведено на: 06 Май 2009 10:46:43 » Отговори с цитат върни се горе

Едно мнение на Ивайло Иванов:

Най-добрата му стихосбирка е "Византийски запеви". Писана е през 60-те години и веднага е предложена на издателство "Георги Бакалов" във Варна, което през 68-ма категорично я отхвърля с аргумента, че поезията на Радко много безкритично, в плана на чистата религиозна аполгетика възпява духа на Средновековна Византия и на аристократизма като етос на живот въобще / "харис", "харизма" = божия благодат /. И тъй като Византия е била, поне по замисъл, Теократическа империя, и тъй като в историческта план тя твърде често е воювала с България, просто е нямало как, пред тогавашния националистически режим, книгата да мине и да бъде разрешена за печат. Пряко политическите си ангажименти, редакторите явно не са "пожелали" да разберат, че Радко възпява преди всичко една Византия на Духа, една Византия на вселенското православие и аристократичното великолепие, а тези неща са с наднационални, трансисторически измерения. Те биха били висок комплимент за всеки уважаващ себе си политически режим - стига последният да има сетива, ум и грамотност за тях. Явно онзи е нямал! Книгата излиза с десетгодишно закъснеие - през 1978-ма, в издателство "Народна младеж" и това, в известен смисъл, е по-добре за нея. От там нататък започва победоносното й шествие у нас и във чужбина - ако не на сцената на официалната критика, то поне - и със сигурност - в средите на изтънчените познавачи и просветените ценители.

Защо и ние да не бъдем като тях? Ето едно стихотворение от нея:


КОНСТАНТИНОПОЛ

В синьото на пролива гравиран,
търсен в отражения, намиран
в камък и позлата край брега –
свети той, градът на градовете,
като оникс в чашката на цвете,
като манастири под дъга.

Вензел на земи и на морета!...
Гълъб, излетял от водосвета,
го осеня с божески криле
и цъфти със бели клонки фриза,
и младежът ореолен слиза
с коня си на ратното поле.

Слънце ли аркадите иззида?...
Чувам шум в черупката на мида,
звук на серафически крила.
Нартиките лъхат свойта слава.
Mоят силует се раздвоява
в пламък на звезди и кандила.

Тук умирах в крясъка на чайки,
раждах се на клади от мозайки -
нощем спях под портиките бос.
Страни думи на гранита пиша.
Бяла роза в храмовата ниша
диша върху сребърен поднос.

Мраморни дантели като вятър.
Този град е трон на Пантократор
и на цар с пламтяща морска свещ.
Бог го короняса на земята.
Mиха го водите, племената,
времето, човешкият кипеж.

Бялата вълна го надживява
в своя миг, но вечен той остава
в бръчка на светителско лице.
Факлите на форума къде са?
Тук видях сирийската принцеса,
пръстена й с форма на сърце.

В мидата гори южнякът топъл
и звукът твори Константинопол,
от седеф и камък го плете.
Чудо! – роза, като пяна бяла
в блясъка студен на ритуала
пада от усмивка на дете.

Сякаш беше тука и я няма...
Света скъпоценна амалгама
светите процесии застла.
Всичко се накланя към покоя –
образът на василиса Зоя,
черквите, вечерната мъгла.

Но като олтар у мене свети
Цариград, градът на градовете,
спуснат от сияещия рай.
Слънцето в морето го гравира
и в златогравюрата прозира
синьото на живия безкрай!


_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: ElenaNavratilova на 10 Май 2009 23:20:44 - общо 1 път.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pavl64
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 14, 2008
Мнения: 48
Място: гр. Бяла, Русе

МнениеВъведено на: 06 Май 2009 15:30:26 » Багренородна звездопис- Радко Радков Отговори с цитат върни се горе

Сонетно послание към Симеон II

Очакваха те нашите бащи,
в огнищата ни нашите огньове
и новите, и старите окови-
да ги строшиш, когато дойдеш ти.

На бащи и майки гробове
горят заукопойните свещи.
Мир на праха им, Бог да ги прости
тях, жертвите на времена сурови.

Поручик царски с кортик, с пелерина,
душата на баща ми с вярност, пеш
да викне теб в Испания замина.

И радостен с очи- звезди те зърна
от небосвода нощен, щом се върна
отново правдата да доведеш.

/ из "Багренородна звездопис"/







Равносметка

Не оправда ти нашите надежди.
Дори и мен, поета, заблуди.
Добре, очите мои извади,
докато още ти изписвам вежди.

Народът ни е свикнал на премежди.
Той и без тебе ще се възроди.
Под възклик: "Гол е царят!"- си иди
без историческите си одежди.

Аз май съм романтичният изгнаник,
заточен в свойта собствена страна,
а ти, царю, обикновен измамник.

Започнах с ода, със сонет ще свърша.
Но с листа бял аз жълтите петна
на власт без власт едва ли ще обърша.

/ из "Багренородна звездопис"/
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Mariamrad
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 30, 2007
Мнения: 119
Място: Юта, САЩ

МнениеВъведено на: 08 Май 2009 00:40:51 » Сонети на любовта - Радко Радков Отговори с цитат върни се горе

ПРИПЕВ

Студената луна ме разболява.
На черните планински рамена
кармическата й студенина
разравя неугасналата лава

на спомени с магични имена.
И в тях едничко име оживява.
Макар че го осъждах на забрава,
негаснещата болна топлина

в гръдта ми го зове дори без мисъл
за него, ни за образа ти скъп,
сам себе си в луната зографисал,

в тимпана й на грейнал горски ръб
и на щурци цимбалите орисал
за припев на скосилата ме скръб.


из цикъла "Ноемврийска пролет"
/Сонети за Магдалена/
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Mariamrad
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 30, 2007
Мнения: 119
Място: Юта, САЩ

МнениеВъведено на: 08 Май 2009 20:37:36 » ВИЗАНТИЯ - Радко Радков Отговори с цитат върни се горе

Повод да публикувам това стихотворение е срещата ми с radi_radev19441944 и неговата творба "Крушение" /http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=106847/, за мото на която послужи откъс от идентичната по дух и съдържание поема на Радко Радков.
Този постинг е израз на преклонение към необятната тема ВИЗАНТИЯ; своеобразен поздрав към г-н Радев и всички ценители на древните цивилизации и култури...

ВИЗАНТИЯ

Музо, пей ми как властната мантия
се задипля край нея, кръжи!-
Златоглавата мъртва Византия
във съня на морята лежи.

Бе по плът тя примамлива блудница,
кротка схимница бе по душа.
Мержелеят пак огнени куполи -
мимолетна, дремлива лъжа.

Параклиси зарят в кипарисите,
кипарисите мудно мълвят...
Може би по иконите писани
и аз стена на Страшния съд.

Музо, пей ми за Константинополис!-
Водометите пръскат прохлад,
василевсът, повдигнат на копия,
се завръща във своя палат.

И на трона неземно прекрасен е,
и кълбото държавно държи...
Златоглавата мъртва Византия
във съня на морята лежи.

/Из стихосбирката "Византийски запеви"/
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Mariamrad
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 30, 2007
Мнения: 119
Място: Юта, САЩ

МнениеВъведено на: 11 Май 2009 21:38:34 » Представяне на книгата в ГAБРОВО - 23 май, събота Отговори с цитат върни се горе

Скъпи почитатели на Радко Радков и неговото творчество,

Предстои представяне на книгата "Моят Радко и приятели" на 23 май 2009 г. от 11 ч. в Историческия Музей на гр. Габрово. На срещата са поканени Р. Радков и авторката на книгата Светломира Бинева, както и негови приятели от страната и чужбина. Датата съвпада с периода на "Дните на Габрово" - 15-24 май. Поетът ще рецитира свои творби, а книги с някои от драмите му в стихове ще бъдат предоставени на присъстващите.

За контакти: Красимира Чолакова - Уредник на Историческия музей
моб. тел. 085 119355; сл. 066 / 874269;

С уважение,
Мария Радкова
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Mariamrad
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 30, 2007
Мнения: 119
Място: Юта, САЩ

МнениеВъведено на: 17 Май 2009 19:55:47 » ТВОЯТА СМИРНА Отговори с цитат върни се горе

ТВОЯТА СМИРНА

На Георгиос Сеферис

Не в думата уханна и ефирна,
напомняща старинeн аромат,
не в бягащата към брега немирна
вълна, със гребен сребърно крилат,
не в синьото припламване крайбрежно,
в пристанищния шум околовръст,
не в рухналия фриз, поникнал нежно
с лист мраморен, а в тази жива пръст
е твойта Смирна… Ти стоиш в повея
с ръце на кедър. Твоите крака
като дървесни корени със нея
се сраснаха, щом стъпи на брега.
О, твойта Смирна!
Вдъхвай я дълбоко,
задръж я във гърдите си така,
че всяка земна пора с кръв и болка
да обгори сърцето ти!...
Мига
я скри в сълзата – тя е, тя е, тя е
изгубената Смирна, твоят град
от детството!...
Ръцете ти ухаят,
раззеленени в приказния свят
на гръцкото й минало...
Немирна,
вълната търси влюбния бряг.
И ти трептиш - дърво от лъх и зрак,
в изгарящата пръст на твойта Смирна.

/Из "Византийски запеви"/
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Omaia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 06, 2007
Мнения: 263

МнениеВъведено на: 18 Май 2009 12:44:15 » Браво! Отговори с цитат върни се горе

Благодатен дар е да носиш такива гени в емоционалното,
лирическото и физическото си тяло, Mariamrad!

Поздравления- за баща ти! И за вас с майка ти! Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Mariamrad
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 30, 2007
Мнения: 119
Място: Юта, САЩ

МнениеВъведено на: 23 Май 2009 08:27:39 » Представяне на книгата в ГAБРОВО - 23 май, събота - от 11 ч. Отговори с цитат върни се горе

ЛЮБИМАТА КЪМ ЯНТРА

Довиждане, река на оня мъж,
нарязан цял от твоите завои,
макар че той непоправимо мой е
със кичур като уморена ръж.

Ти моето мечтание задръж
във свойто отражение, какво е
животът без любов и без герои,
без жертва като хляба ни насъщ?

Веднъж се раждат и веднъж умират,
но възкресението им пламти
като оста на мисълта - Всемирът.

Съвременниците не го разбират -
ти го разбираш, сякаш аз съм ти
и твойте извори от мен извират.

"Сонети на любовта"
/из цикъла "След пропаст време"/
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Mariamrad
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 30, 2007
Мнения: 119
Място: Юта, САЩ

МнениеВъведено на: 26 Май 2009 22:52:28 » Среща-рецитал в Габрово Отговори с цитат върни се горе

Скъпи приятели,

Предоставям ви два линка към видео-клипове от презентацията в гр. Габрово на 23 май, включена в програмата на "Дните на Габрово" /15-24.05.2009 г./:

http://www.youtube.com/watch?v=imnKO28Cocg&feature=channel_page
http://www.youtube.com/watch?v=BRvhlR_-sno&feature=channel_page

Настоящите клипове са откъси от филм, направен с любителската камера на Добромир Tърновски - колега на г-жа Красимира Чолакова. Изказвам сърдечни благодарности на автора за вложената любов и енергия при заснемането на видео материала! Най-искрени почитания от мен и семейството ми и към г-жа Чолакова, уредник на Историческия музей, за перфектната организация на това културно събитие в родния град на поета!
Радко Радков изнесе 45 минутен рецитал, включващ монолози на Патриарх Евтимиий и Васил Левски, "Похвално слово за Словото" /ритуална драма за Св. братя Кирил и Методий/, поемата "България", любовна лирика... На срещата присъстваха ок. 100 души - приятели и роднини на поета, в т.ч. негови студенти от Велико Търново, Плевен, Стара Загора, поети, писатели, общественици, журналисти, представители на телевизии, литературния критик и близък приятел Петко Тотев, кметът на Габрово - Томислав Дончев и Директорът на музея - Петър Точев. Те всички имат заслуга и съпричастие в това изключително литературно-артистично преживяване, ден преди честването на Празника на славянската писменост и култура - 24 май.
Пред залата беше аранжиран чудесен кът-витрина с произведенията на писателя. Многото поднесени свежи цветя, заедно със скромния коктейл, бяха звършекът на тази сърдечна и, както присъстващите твърдяха, незабравима среща.
Всички почитатели на поета и драматурга Радко Радков очакват с нетърпение тържественото честване - отново в този град - на кръглата 70-годишнина през януари 2010 г. на своя именит съгражданин и почетен гражданин на град Габрово.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Mariamrad
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 30, 2007
Мнения: 119
Място: Юта, САЩ

МнениеВъведено на: 30 Май 2009 08:57:11 » Сонети - Радко Радков Отговори с цитат върни се горе

НА БАЩА МИ

Нощта, развяната ти пелерина,
препускащия в мрак кабриолет.
Над върховете черни - месечина
с бял женски образ в диска й от мед.

Дъхти на сливов цвят оназ долина,
която е препускане напред
към сватбата, към тъмната година
без нея и без образа й блед.

Тя, тъничка, прекрасна, изтомена,
тя, грешна в горък шемет по ръба
на пропастта и в теб непобедена.

Родихте ме да пея и скърбя
с душа за гибелта незащитена.
И ме застигна вашата съдба.


ХАНЪТ В МУЗГА
На татко

Поручик, газеничето догаря,
но не пустее Мужденския хан
и екне песента на гъдуларя,
облъхната от тъмния Балкан.

За кърджалии, за неволи стари,
за Крали Марко и за луд Стоян...
От гиздавата щерка на кръчмаря
като от знойно вино си пиян.

Настава вече време да се впряга.
Под гаснещата суринна звезда
косата й на сутреника бяга...

На път! Далеч е всякаква беда!
Далеч е! Само бегла сянка ляга
под пепелта в коларската следа.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
sofia_air
Гост





МнениеВъведено на: 31 Май 2009 23:10:52 » Той е Свят Отговори с цитат върни се горе

Скъпа Мери, познавам те не само като поетеса, а и като човек и приятел.
Сега, когато се докосвам и до поезията на твоя невероятно талантлив баща, искам да кажа, че и двамата сте Осветени с онази светлина, която достигайки до душите на хората, прави чудеса!
Ще продължавам с изключителен интерес да следя това, което ни поднасяш - негово и твое!
Благодаря ти за всичко!
Mariamrad
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 30, 2007
Мнения: 119
Място: Юта, САЩ

МнениеВъведено на: 03 Юни 2009 20:07:41 » Сонет Отговори с цитат върни се горе

ЗАЛЕЗ

Пак изучавам трепетно и нямо
и проумявам твойто потекло
по Запада, извил на твойто рамо
като туптящо огнено крило.

Повярвай ми, по-ярко, по-голямо
пространството до днес не е било,
но ти си зад пространството и само
дете да те целуне би могло.

Затуй ще изгоря до кост, сурово
като на костер в своето сърце
и пак ще се родя от дух и слово -

за да докосна в снежна непоквара
усмивката на твоето лице
не просто с устни - с детската си вяра.

Радко Радков
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com