Книга за поета Радко Радков - Моят Радко и приятели

КАСИАНА - Радко Радков

Косата ти тъмна разстлал бих на златния пясък,
та тъй да съперничи с дългата морска вълна,
която ще плъзнe смолиста сред пяна и плясък
по твоето амфорно тяло, струящо деня.
Как бих те прегръщал на твърдото, земното ложе,
димящо от слънце, дъхтящо на миди и сол!
Не биха ме милвали тъй ни царе, ни велможи,
единствено вятърът-елин, разпътен и гол.
Земя и вода, до небето ехтящи простори.
Рибарската песен, издула платното с копнеж...
Но стига ли ехото скритите в здрач коридори,
където ти бавно потъваш с негаснеща свещ?
Мълчалнице моя, аз виждам как твоето расо,
развяно от химни, се смесва с безкрайния мрак.

Излез, чуй моряците, викащи в кръчмите: Ясу!
Танцувай със тях и с вълните на топлия бряг!

/Из цикъла „Касиана” от стихосбирката „Византийски запеви”/

ХуЛитер Записан(а): Oct 21, 2007 Мнения: 476

С огромна наслада изчетох "Сонети на Любовта", как бих могла да говоря за тях?...Това е този вид поезия, която действа като балсам на душата, разнася благодат и светлина; там и болката даже свети...Истинското изкуство по моята ценностна система е точно това...светло, заредено с положителна енергия и вяра в Твореца...
Поздрави за Големия Поет и благодаря ти от сърце, Мария Very Happy

***
П.П. Пред останалите творби на Р. Радков, които са публикувани тук, във форума, по-добре само да се поклоня и да помълча...

Благодаря ти, мила Хулия! За теб и всички почитатели на сонетната форма, за всички обичани и обичащи души, публикувам още една творба на Радко Радков, написана през месец май - години назад...

ПРОЛЕТЕН СОНЕТ ЗА ЛЮБОВТА

Това е трепет, като клонка чист,
която чула святата повеля,
до кръста върху дискоса сребрист
краси Кръстопоклонната неделя.

Това е като в стара живопис -
нас въздухът единствен ни разделя
и пак ни свързва с благостната вис,
която с нови песни ще населя.

Обичам те и този звук е май,
накичил с цвят покойницата зима,
а нас - с разцъфнал сняг от друг безкрай.

Обичам те... Ела, ръка ми дай
и нека влезем в пролетта, любима,
като душите в белота на рай.

/Из "Сонети на Любовта"/

ХуЛитер Записан(а): May 04, 2009 Мнения: 2

Едно мнение на Ивайло Иванов:

Най-добрата му стихосбирка е "Византийски запеви". Писана е през 60-те години и веднага е предложена на издателство "Георги Бакалов" във Варна, което през 68-ма категорично я отхвърля с аргумента, че поезията на Радко много безкритично, в плана на чистата религиозна аполгетика възпява духа на Средновековна Византия и на аристократизма като етос на живот въобще / "харис", "харизма" = божия благодат /. И тъй като Византия е била, поне по замисъл, Теократическа империя, и тъй като в историческта план тя твърде често е воювала с България, просто е нямало как, пред тогавашния националистически режим, книгата да мине и да бъде разрешена за печат. Пряко политическите си ангажименти, редакторите явно не са "пожелали" да разберат, че Радко възпява преди всичко една Византия на Духа, една Византия на вселенското православие и аристократичното великолепие, а тези неща са с наднационални, трансисторически измерения. Те биха били висок комплимент за всеки уважаващ себе си политически режим - стига последният да има сетива, ум и грамотност за тях. Явно онзи е нямал! Книгата излиза с десетгодишно закъснеие - през 1978-ма, в издателство "Народна младеж" и това, в известен смисъл, е по-добре за нея. От там нататък започва победоносното й шествие у нас и във чужбина - ако не на сцената на официалната критика, то поне - и със сигурност - в средите на изтънчените познавачи и просветените ценители.

Защо и ние да не бъдем като тях? Ето едно стихотворение от нея:

КОНСТАНТИНОПОЛ

В синьото на пролива гравиран,
търсен в отражения, намиран
в камък и позлата край брега –
свети той, градът на градовете,
като оникс в чашката на цвете,
като манастири под дъга.

Вензел на земи и на морета!...
Гълъб, излетял от водосвета,
го осеня с божески криле
и цъфти със бели клонки фриза,
и младежът ореолен слиза
с коня си на ратното поле.

Слънце ли аркадите иззида?...
Чувам шум в черупката на мида,
звук на серафически крила.
Нартиките лъхат свойта слава.
Mоят силует се раздвоява
в пламък на звезди и кандила.

Тук умирах в крясъка на чайки,
раждах се на клади от мозайки -
нощем спях под портиките бос.
Страни думи на гранита пиша.
Бяла роза в храмовата ниша
диша върху сребърен поднос.

Мраморни дантели като вятър.
Този град е трон на Пантократор
и на цар с пламтяща морска свещ.
Бог го короняса на земята.
Mиха го водите, племената,
времето, човешкият кипеж.

Бялата вълна го надживява
в своя миг, но вечен той остава
в бръчка на светителско лице.
Факлите на форума къде са?
Тук видях сирийската принцеса,
пръстена й с форма на сърце.

В мидата гори южнякът топъл
и звукът твори Константинопол,
от седеф и камък го плете.
Чудо! – роза, като пяна бяла
в блясъка студен на ритуала
пада от усмивка на дете.

Сякаш беше тука и я няма...
Света скъпоценна амалгама
светите процесии застла.
Всичко се накланя към покоя –
образът на василиса Зоя,
черквите, вечерната мъгла.

Но като олтар у мене свети
Цариград, градът на градовете,
спуснат от сияещия рай.
Слънцето в морето го гравира
и в златогравюрата прозира
синьото на живия безкрай!

Сонетно послание към Симеон II

Очакваха те нашите бащи,
в огнищата ни нашите огньове
и новите, и старите окови-
да ги строшиш, когато дойдеш ти.

На бащи и майки гробове
горят заукопойните свещи.
Мир на праха им, Бог да ги прости
тях, жертвите на времена сурови.

Поручик царски с кортик, с пелерина,
душата на баща ми с вярност, пеш
да викне теб в Испания замина.

И радостен с очи- звезди те зърна
от небосвода нощен, щом се върна
отново правдата да доведеш.

/ из "Багренородна звездопис"/

Равносметка

Не оправда ти нашите надежди.
Дори и мен, поета, заблуди.
Добре, очите мои извади,
докато още ти изписвам вежди.

Народът ни е свикнал на премежди.
Той и без тебе ще се възроди.
Под възклик: "Гол е царят!"- си иди
без историческите си одежди.

Аз май съм романтичният изгнаник,
заточен в свойта собствена страна,
а ти, царю, обикновен измамник.

Започнах с ода, със сонет ще свърша.
Но с листа бял аз жълтите петна
на власт без власт едва ли ще обърша.

/ из "Багренородна звездопис"/

ПРИПЕВ

Студената луна ме разболява.
На черните планински рамена
кармическата й студенина
разравя неугасналата лава

на спомени с магични имена.
И в тях едничко име оживява.
Макар че го осъждах на забрава,
негаснещата болна топлина

в гръдта ми го зове дори без мисъл
за него, ни за образа ти скъп,
сам себе си в луната зографисал,

в тимпана й на грейнал горски ръб
и на щурци цимбалите орисал
за припев на скосилата ме скръб.

из цикъла "Ноемврийска пролет"
/Сонети за Магдалена/

Повод да публикувам това стихотворение е срещата ми с radi_radev19441944 и неговата творба "Крушение" /http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=106847/, за мото на която послужи откъс от идентичната по дух и съдържание поема на Радко Радков.
Този постинг е израз на преклонение към необятната тема ВИЗАНТИЯ; своеобразен поздрав към г-н Радев и всички ценители на древните цивилизации и култури...

ВИЗАНТИЯ

Музо, пей ми как властната мантия
се задипля край нея, кръжи!-
Златоглавата мъртва Византия
във съня на морята лежи.

Бе по плът тя примамлива блудница,
кротка схимница бе по душа.
Мержелеят пак огнени куполи -
мимолетна, дремлива лъжа.

Параклиси зарят в кипарисите,
кипарисите мудно мълвят...
Може би по иконите писани
и аз стена на Страшния съд.

Музо, пей ми за Константинополис!-
Водометите пръскат прохлад,
василевсът, повдигнат на копия,
се завръща във своя палат.

И на трона неземно прекрасен е,
и кълбото държавно държи...
Златоглавата мъртва Византия
във съня на морята лежи.

/Из стихосбирката "Византийски запеви"/

Скъпи почитатели на Радко Радков и неговото творчество,

Предстои представяне на книгата "Моят Радко и приятели" на 23 май 2009 г. от 11 ч. в Историческия Музей на гр. Габрово. На срещата са поканени Р. Радков и авторката на книгата Светломира Бинева, както и негови приятели от страната и чужбина. Датата съвпада с периода на "Дните на Габрово" - 15-24 май. Поетът ще рецитира свои творби, а книги с някои от драмите му в стихове ще бъдат предоставени на присъстващите.

За контакти: Красимира Чолакова - Уредник на Историческия музей
моб. тел. 085 119355; сл. 066 / 874269;

С уважение,
Мария Радкова

ТВОЯТА СМИРНА

На Георгиос Сеферис

Не в думата уханна и ефирна,
напомняща старинeн аромат,
не в бягащата към брега немирна
вълна, със гребен сребърно крилат,
не в синьото припламване крайбрежно,
в пристанищния шум околовръст,
не в рухналия фриз, поникнал нежно
с лист мраморен, а в тази жива пръст
е твойта Смирна… Ти стоиш в повея
с ръце на кедър. Твоите крака
като дървесни корени със нея
се сраснаха, щом стъпи на брега.
О, твойта Смирна!
Вдъхвай я дълбоко,
задръж я във гърдите си така,
че всяка земна пора с кръв и болка
да обгори сърцето ти!...
Мига
я скри в сълзата – тя е, тя е, тя е
изгубената Смирна, твоят град
от детството!...
Ръцете ти ухаят,
раззеленени в приказния свят
на гръцкото й минало...
Немирна,
вълната търси влюбния бряг.
И ти трептиш - дърво от лъх и зрак,
в изгарящата пръст на твойта Смирна.

/Из "Византийски запеви"/

ХуЛитер Записан(а): Nov 06, 2007 Мнения: 263

Благодатен дар е да носиш такива гени в емоционалното,
лирическото и физическото си тяло, Mariamrad!

Поздравления- за баща ти! И за вас с майка ти! Very Happy

ЛЮБИМАТА КЪМ ЯНТРА

Довиждане, река на оня мъж,
нарязан цял от твоите завои,
макар че той непоправимо мой е
със кичур като уморена ръж.

Ти моето мечтание задръж
във свойто отражение, какво е
животът без любов и без герои,
без жертва като хляба ни насъщ?

Веднъж се раждат и веднъж умират,
но възкресението им пламти
като оста на мисълта - Всемирът.

Съвременниците не го разбират -
ти го разбираш, сякаш аз съм ти
и твойте извори от мен извират.

"Сонети на любовта"
/из цикъла "След пропаст време"/

Скъпи приятели,

Предоставям ви два линка към видео-клипове от презентацията в гр. Габрово на 23 май, включена в програмата на "Дните на Габрово" /15-24.05.2009 г./:

http://www.youtube.com/watch?v=imnKO28Cocg&feature=channel_page
http://www.youtube.com/watch?v=BRvhlR_-sno&feature=channel_page

Настоящите клипове са откъси от филм, направен с любителската камера на Добромир Tърновски - колега на г-жа Красимира Чолакова. Изказвам сърдечни благодарности на автора за вложената любов и енергия при заснемането на видео материала! Най-искрени почитания от мен и семейството ми и към г-жа Чолакова, уредник на Историческия музей, за перфектната организация на това културно събитие в родния град на поета!
Радко Радков изнесе 45 минутен рецитал, включващ монолози на Патриарх Евтимиий и Васил Левски, "Похвално слово за Словото" /ритуална драма за Св. братя Кирил и Методий/, поемата "България", любовна лирика... На срещата присъстваха ок. 100 души - приятели и роднини на поета, в т.ч. негови студенти от Велико Търново, Плевен, Стара Загора, поети, писатели, общественици, журналисти, представители на телевизии, литературния критик и близък приятел Петко Тотев, кметът на Габрово - Томислав Дончев и Директорът на музея - Петър Точев. Те всички имат заслуга и съпричастие в това изключително литературно-артистично преживяване, ден преди честването на Празника на славянската писменост и култура - 24 май.
Пред залата беше аранжиран чудесен кът-витрина с произведенията на писателя. Многото поднесени свежи цветя, заедно със скромния коктейл, бяха звършекът на тази сърдечна и, както присъстващите твърдяха, незабравима среща.
Всички почитатели на поета и драматурга Радко Радков очакват с нетърпение тържественото честване - отново в този град - на кръглата 70-годишнина през януари 2010 г. на своя именит съгражданин и почетен гражданин на град Габрово.

НА БАЩА МИ

Нощта, развяната ти пелерина,
препускащия в мрак кабриолет.
Над върховете черни - месечина
с бял женски образ в диска й от мед.

Дъхти на сливов цвят оназ долина,
която е препускане напред
към сватбата, към тъмната година
без нея и без образа й блед.

Тя, тъничка, прекрасна, изтомена,
тя, грешна в горък шемет по ръба
на пропастта и в теб непобедена.

Родихте ме да пея и скърбя
с душа за гибелта незащитена.
И ме застигна вашата съдба.

ХАНЪТ В МУЗГА
На татко

Поручик, газеничето догаря,
но не пустее Мужденския хан
и екне песента на гъдуларя,
облъхната от тъмния Балкан.

За кърджалии, за неволи стари,
за Крали Марко и за луд Стоян...
От гиздавата щерка на кръчмаря
като от знойно вино си пиян.

Настава вече време да се впряга.
Под гаснещата суринна звезда
косата й на сутреника бяга...

На път! Далеч е всякаква беда!
Далеч е! Само бегла сянка ляга
под пепелта в коларската следа.

Гост

Скъпа Мери, познавам те не само като поетеса, а и като човек и приятел.
Сега, когато се докосвам и до поезията на твоя невероятно талантлив баща, искам да кажа, че и двамата сте Осветени с онази светлина, която достигайки до душите на хората, прави чудеса!
Ще продължавам с изключителен интерес да следя това, което ни поднасяш - негово и твое!
Благодаря ти за всичко!

ЗАЛЕЗ

Пак изучавам трепетно и нямо
и проумявам твойто потекло
по Запада, извил на твойто рамо
като туптящо огнено крило.

Повярвай ми, по-ярко, по-голямо
пространството до днес не е било,
но ти си зад пространството и само
дете да те целуне би могло.

Затуй ще изгоря до кост, сурово
като на костер в своето сърце
и пак ще се родя от дух и слово -

за да докосна в снежна непоквара
усмивката на твоето лице
не просто с устни - с детската си вяра.

Радко Радков

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите