Поледицата

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

или „Лебедово езеро” не по Чайковски

Съпругът ми предложи два варианта за борба с поледицата. Ама на моята рогата зодия, акъл дава ли се?! Хъммм...да съм сложила терлици, от най-дебелите, вълнени. Да, да и да ми отиде на вятъра цялата елегантност и да покрия новите си ботуши с десетсантиметров ток. А...не, не става! После ми размаха под носа металната верижка, с която извеждаме кучето на разходка. Щял да ми направи вериги за ботушите от нея?! Ей така...с по едно ластиче и готово. Той чува ли се какво говори, аз да не съм автомобил! Ще се справя и без тях, казвам му, защото съм оправна по раждение
И още от първата крачка започна оправянето. Сам сама съм, няма никой наоколо. И то...добре, че няма. Първата отсечка преминах в ритъм танго. Една на пред и две назад, а ръцете ми в поза „везна” за баланс. В лявата дамската чанта, добре, че се сетих да ѝ скъся дръжките, в дясната чадър, защото вали дъжд. Гледам пред мен чернее...”Земяяя!”-иде ми да извикам. Само да се докопам до нея и ще си отдъхна. За близо половин час прекосих белия участък и уверено стъпвам на черното. И...пак „везна”, но този път на един крак. Е, то и за фигуристка може да се пробвам вече. И правя един пирует, за да се задържа изправена. Дамската чанта ми нетежа и залитам на ляво. Изпуснам чадъра и той затанцува по леда. Ами сега?! Нито да вървя напред, нито да се връщам. Спомних си за терличките и веригите...Няма да се предам, викам си и усещам как сърцето ми ускорено тупка някъде в гърлото, а срещу мен се търкаля една черна, космата топка и мяука. Само това ми липсва в момента, черна котка. Ще я заобиколя, ама не става. Аз на ляво и тя на ляво, аз на дясно и тя на дясно. А то опора търсила котката. То и аз, след като ме подведе черното. Залитнах отново и право върху нея. Тя не знам дали имаше късмет, но аз поне паднах на меко. Седя си върху леда и не смея да мръдна. Оглеждам се, няма никой. От елегантноста ми не е останало нищо. Ще замръзна тук викам си и правя опит да се изправя. Забивам токчета в леда и се пробвам в поза „мечка”. То поне дръвче да имаше наоколо, че да се хвана...Вдигам едната ръка и вече съм поза „еднокрила птица”, само малко вятър ми трябва и ще излетя. Правя един полукръг и със замах вдигам и другата ръка. Нещо като поза „стартиращ самолет” се получава, но вместо да излетя, се озовах отново на земята. Ама нали ви казах, че съм упорита и решавам да пробвам друго. Заставам в колянна опора, по-стабилно е да знаете. И вече съм в поза „надничаща костенурка”. Поемама в посока назад с лазене. Бе то, никак не им било лесно на костенурките?! Някъде след час допълзявам до блока. Докопвам грапавата му стена и правя опит да се изправя. След десетия опит и съм поза „прохождащ човек”. По стената, по стената и във входа. Никакво излизане повече...
От утре се записвам на уроци по фигурно пързаляне!