konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
03 Мар 2009 00:17:12 » Очи за себе си |
|
Ох, да бях имала очи за себе си, когато се родих и растях на воля,
не бих се каяла сега , като безпризорна, дори пораснала и отговорна.
Ох, ако имах очи за себе си та да се погледна, когато лудориите превъщах
в безпардонност.
Когато глупостите ме расмиваха и важните неща.
Когато скитах в средата на нищото и търсех нещо пред олтара.
А неможех да се
видя как ходя извън стълбата на правилата, които изписва ни съдбата.
Ох боже, как неможах да се видя, колко много съм пред теб сгрешила и дрехите на своята окаяна душа не съм изпрала.
Ох, как мразех правилата, как бягах от истината свята
и колко бях се възгордяла
безпардонно скитаща на воля. Воля, но без воля по стълбата нагоре,
а по дивите пътеки на забавите безкрайни забързана в забрава.
Да имах очи за себе си не бих сега ридала,
забравена от бога и ненужна,
като запустяла нива.
Ох, в мъгла ли съм живяла,че не съм се тъй видяла в светлината, в която виждат се делата. И сега като се погледна, колко срам и яд ме хваща, колко неща не съм видяла. Изпуснах златния прашец от манната небесна танцуваща в него като безумяла, вместо да се спра и да се потрудя.
Не исках да се мъча, а в мъката живях, защото не открих очи за себе си да видя
и да разбера, какво е туй това!
И вместо да ходя в библиотеки, ходех само в дискотеки.
Вместо да бъда послушна и добра, бях дива докачлива, зла.
Трябваше да бъда примерна и упорита за да постигна мечтата скрита в мен, копнежа на душата, на разума делата. А аз я търсих,
без да я намеря и я чах от небето да ми падне, или наготова да я спечеля.
На крила някой да ме понесе и да ме постави тъй на „стола“, оня, който постига се с дела!
И така днес окаята и разтерзана, разкаяна горкана, кой ли ще ме съжали,
след като без жалост съм живяла.
Да, защото очи нямах за ме, за да се видя, как живях и как строих съдбата с
делата си, горката аз! |
|
|