konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
21 Фев 2009 18:05:13 » Екшънът наречен живот |
  |
Ненадейната среща ме хвърля в лек смут. Ето, че отново го виждам. Бързо смъквам диоптричните очила и ги прибирам в дамската чантичка, оправям в движение няколко непокорни кичура коса и залепям на физиономията си най-чаровната усмивка с която разполагам.
Оглеждам го изучаващо. Не се е променил особено. Е, косата леко прошарена, няколко излишни килца върху все така атлетичното тяло, леко променен акцент в типичен шопски вариант…
- Здрасти, готин – подавам самоуверено ръка и усещам, как една издайническа руменина плъзва по бузите ми.
- Здрасти – гледа ме изпитателно човекът срещу мен, а погледът му не скрива радостта от възможността да побъбри с една бивша състудентка, с която между впрочем го свързват доста вълнуващи спомени.- Значи не си забравила това обръщение?
„Че как се забравя такова нещо – мисля си аз – нали беше най-готиното момче в групата и съвсем заслужено си носеше прякора „готин””
След още няколко учтиви думи и припомняния на мили спомени, решаваме да пием някъде по едно кафе.
- Е, кой неориентиран вятър те довя в милото ни градче? – питам някогашния си ухажор, след като поръчваме кафето и тайничко се надявам, една от причините да съм аз.
- Командировка – с пренебрежителен тон отвръща мъжът.
- В кой бранш дерзаеш? – опитвам се да скрия разочарованието си с поредния въпрос.
- Данъчен инспектор съм – не толкова самоуверено отвръща състудентът ми.
- Стига бе ! – плясвам се по челото аз.- Ти, който като студент не спираше да въртиш, така да се каже, нерегламентиран бизнес, тръгна да гониш нарушителите.
Събеседникът ми се усмихва нахално.
- Е, поне съм вътре в нещата и знам къде да ударя.
- И как е работата? Сигурно е доста интересна, има интрига, има екшън…
- Какво да ти кажа, миличка, - с лек ироничен тон подхваща данъчният, след като отпива от кафето и запалва цигара – че има екшън има. Но честно казано, рискова работа. Ето ти пресен пример. Отиваме скоро с две колежки на проверки, бяха ми прикачили две лелички пред пенсия и аз с тях за кураж. Та отиваме ние на проверка на обект в подлеза на гарата и естествено ги хващаме в нарушения. Сяда едната колежка да пише акта, а аз се разправям с бармана на въпросното заведенийце, който се опитва да ми се „опира”. Ти, обаче, знаеш, че съм от сприхавите и въобще „не му цепя басма”, прилагайки цялата власт, която ми дава служебното положение. С две думи, заплаших със затваряне кръчмето им. Оня, обаче, вдига мобилния телефон и казва нещо на някого, след което ме предупреждава, че ще си имам неприятности.
След малко, миличка, ми се изсипват двама бабаити, от ония с два пръста чело и пред разтрепераните лелки ми заявяват да изчезвам и да си обърша задника с тоя акт, щото иначе лошо ми се пишело. Ама аз, нали без бой не се предавам, смигнах на колежките да отстъпват нагоре по стълбите и продължих да се корназея, естествено отстъпвайки в посока към изхода. И тъй като, колкото по се отдалечавах от бабаитите, толкова повече самочувствието ми се възвръщаше, взех че ги заплаших, че ще се върна с полиция и „ ще им разплача майката”.
Е, тогава , ония побесняха и единият се засили към мен, явно решен да ми покаже, чий власт е по-миродавна. Нямаше смисъл да казвам на спътничките ми, че е по-добре да се изнизваме колкото може по-скоростно. Те вече припкаха по стълбите нагоре и махаха на едно такси да спре. Успяхме да се метнем на таксито, преди оня да ни настигне, което още повече го разяри. И тогава, миличка, „бичето” яхна едно „Ауди” и тръгна да ни преследва. Представяш ли си, ние които уж трябва тях да преследваме, се превърнахме в преследвани?!
- Направо нямам думи!
- За теб лъжа, за мене истина! Не знам нервак ли беше, дрогиран ли беше, ама се бе разпенил, като бясно куче. Слава Богу, на един светофар успяхме да се измъкнем, иначе не знам…Оня можеше и „патлак „ да извади. А бе, нямаш представа в какви ситуации сме изпадали…
И докато аз гледах и се чудех, всъщност колко много се е променило някогашното мило момче, мъжът срещу мен не спираше да разказва екшън-живота си, в който впрочем, сме принудени да живеем и оцеляваме всички ние. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 702
ХуЛитери: 3
Всичко: 705
Онлайн сега:
