Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: lowriderzzz
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13845

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 7
Всичко: 428

Онлайн сега:
:: amadeus
:: Bukvist
:: rajsun
:: Albatros
:: LeoBedrosian
:: rady
:: doktora

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2019 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Сапунени мехури
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 19 Фев 2009 09:46:02 » Сапунени мехури Отговори с цитат върни се горе

Това е една приказка на Светослав Минков, която скоро ми се припомни.

С близък до Андерсеновите приказки език ми говорят историите на този незаслужено позабравен наш автор.

Сапунени мехури

Имаше едно малко момиченце с червена панделка на косата.
Веднъж то седеше в градината на тяхната къща и държеше в ръката си чашка със сапунена вода. От време на време момиченцето потапяше в чашката тънка сламчица, надуваше я със сочните си устнички и през сламчицата излизаше по някой голям мехур, който светваше на слънцето с всички багри на небесната дъга и литваше във въздуха като вълшебно балонче.
Много такива сапунени мехури излизаха през сламчицата и всеки от тях си мислеше, че е най-хубавият на света.
- Добре, че се откъснах от тая проста сламка - рече първият, като почервеня от радост и се понесе над лехата с маргаритките.
- Сега ще отида в царския палат и ще кацна върху короната на царя - каза вторият. - Аз напълно заслужавам това почетно място, защото по-прекрасна украса от мене няма.
- Ех, че съм лек! - въздъхна третият и стана изведнъж огненожълт като голям портокал. - Я чакай да отлетя на небето, та да заблестя и аз като слънцето над широката земя.
- Внимание! - извика четвъртият, като се обагри с теменужено сияние и хвръкна към клоните на старата липа. - Аз отивам в рая, за да ядосвам ангелите с хубостта си.
- Аз ще се оженя за царската дъщеря - прошепна петият, който беше зелен и приличаше на диня. - Каня всички бръмбари и мравки на сватбата си.
- Аз пък ще отида в морето и ще стана цар на подводното царство - реши шестият, като се превърна в синьо кълбо и се изгуби зад чимширения храст.
- Колко грозен е светът без мене! - каза седмият, който имаше седефен цвят и плуваше бавно над кокошарника. - Ето че и аз най-сетне се родих, за да отсрамя бога заради грозотата, която е сътворил!
Тъй си мислеха всички сапуни мехури и в същия миг се пукаха, без да изпълнят желанията си и без да оставят някаква следа от себе си в ясния слънчев въздух.
А през тънката сламчица продължаваха да се раждат и да умират десетки нови мехури, също тъй горделиви и краткотрайни като изчезналите си събратя, докато най-сетне сламчицата се счупи, а малкото момиченце плисна сапунената вода на земята и започна да подскача на един крак.


Светослав Минков
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
tinytitch
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 07, 2007
Мнения: 21

МнениеВъведено на: 19 Фев 2009 16:18:04 » Отговори с цитат върни се горе

Аз също смятам, че на Св. Минков не е отдадено заслужено място в българската литература. Той е изключително тънък стилист и забавен разказвач. Приказката "Сапунени мехури" ме беше развълнувала преди време и по нейна идея бях написала своя "вариация на тема".

Ето я:

К А П К А
/вариация на тема "Сапунени мехури" от Св. Минков/

От балкона на един жилищен блок две момчета пускаха сапунени балони.Някои излизаха на групички като фойерверки, други летяха самотно, а трети се пукаха, още щом напуснеха сламката. Балоните бяха доволни и щастливи, защото бяха облечени в разноцветни дрехи с цветовете на дъгата. Те правеха света по-весел и красив.
-Днес съм облечена в костюм на "Шанел"! - похвали се суетно един сапунен мехур, очевидно от женски пол.
-И само толкова?! - побърза да й отговори току-що роденият друг - също дама. - Погледни моя тоалет! Полата ми е от последната колекциа на "Готие", блузката от "Армани", а пък шала...О, той е на...-но вече беше цопнала в грозна локва на земята. Надутата сапунена госпожица се беше превърнала в безцветна капка, натежала от черна мъка и сега приличаше на опечалена сълза.
Тя падна там, където живееха безброй други нейни посестрими. Модерната Копка бе толкова недоволна от положението, в което изпадна, че побърза да оповести своята висша класа:
-Не мога да остана в калта! Та аз дефилирам по световните модни подиуми! Аз съм топ-модел!
-И ние бяхме като теб, мила сестричке! Успокой се!
-Сестричка?! Ваша сестричка?! Каква обида! Че вижте ми обувките! С тях аз идвам от "Пред-а-порте"! А тоалета ми! Ох, нещастна аз! Кой ще ми помогне? Помощ! Помощ!
И така, нещастната Капка заоплаква съдбата си толкова жалостиво и искрено, че всичси повярваха, че тя е нещо повече от тях. Вдигна се страшно силен шум и локвичката изригна от вълнение.
-Внимавайте с прическата ми! - пищеше манекенката. - О, горката аз! Няма ли кой да ме спаси? Помощ!
В този момент оттам мина скимтящо куче. То не беше хапвало нищо от вчера и отчаяно търсеше храна. Но щом чу нещастните викове, забрави своята болка и веднага се притече на помощ.
-Как да Ви помогна, госпожице? - отзивчиво попита то.
-Занеси ме горе, на балкона при двете момчета. Те ме създадоха, те са моите модни агенти и най-добри приятели. Аз съм манекен! - кокетно обясни Капка.-Аз крася света! Аз съм най-красивата сапунена дама! Аз съм...-опияняваше се от себе си тя.
Кученцето търпеливо изслуша всичко и накрая попита:
-Но как да Ви занеса, като намам никакъв съд?
-Вземи ме в лапичките си! Не ме оставяй! Спаси ме!
На тези молби никой не можеше да устои. Една красива дама, изпаднала в беда, трябваше да бъде спасена. Кучето беше с добро сърце, истински кавалер. То напълно забрави своя глад, защото някой имаше нужда от него. Навеждайки се към локвата да вземе Капка в лапите си, видя, че там живеят много такива капки. Те всички бяха еднакви, не бяха с модни тоалети/както и неговата Капка/, но се бяха хванали за ръце и както му се стори, се забавляваха във водния си свят. Даже му се чу, че пеят песен за слънцето, при което искат да отидат и после да нахранят земята. "И аз бях гладен"-за миг си помисли кучето, но веднага прогони тази срамна мисъл.
Внимателно, да не намачка дрешките й, я взе в предните си лапи, и, куцукайки, я отнесе при двете момчета. А те продължаваха да правят каскади от красота. Сякаш слънцето се беше преместило да живее във всеки воден мехур.
Когато видяха кучето с една одърпана и грозна капка и чуха нейната история, никой не повярва и дума.
-Водата в нашите сапунени балони е крестално чиста - казаха те, -а в пяната се къпят най-омайните слънчеви лъчи1 Затова нашите балони са чудни, разноцветни, пъстри, невиждани! Във всяко от тях живее малка седемцветна дъгичка! Те са най-красивото нещо на земята!
-И аз бях красива...Не помните ли? - Почти се разплака Капко.
Ти? Никога не сме те виждали! Нашите балони обикалят целия свят! Те са толкова прелестни, толкова ефирни, колкото са най-изисканите манекени!
-Но аз съм вашата Капка! - все по-умолително настояваше тя.
-Не е вярно! Я се виж...Колко е мръсна дрехата ти, колко е чорлава прическата ти! -и затръшнаха вратата под носа им.
Капка бе сломена. Никога не беше се чувствала толкова обидена, даже когато беше в калната улична локва. Тя огледа дрехите си и видя, че изглежда ужасно! Изведнъж прогледна с нови очи. Чак сега осъзна, че по нищо не се различава от своите посестрими в локвата.. Но да се върне там и за миг не помисли, защото се срамуваше от себе си. "Какво да правя?" -мислеше в безизходица тя.
-Моля те, кученце, вземи ме със себе си!Толкова бях глупава и заблудена! Прости ми! - помоли го с най-искрена молба в гласа си.
-Добре! - съгласи се веднага то, защото го болеше за нея. -Но как ще те нося? Без четирите си лапи няма да мога да бягам, да ловувам?
-Защо не ме глътнеш?
-Не мога! Ти си толкова красива!
-Наистина ли ме виждаш красива?
-Ти си най-красивата капка на света - срамежливо отговори то.
-А виждаш ли пъстрите ми дрехи?
-Ти си моята седемцветна дъгичка -вече мънкаше кученцето.
-Тогава ме вземи! Изпий ме и завинаги ще останем заедно! Моля те!
-Добре! Щом ще сме заедно!
-Благодаря ти, приятелю!
Кучето изпи Капка. Почувства се по-добре не само защото залъга глада си, а защото усещаше присъствието на Капка до сърцето си.
Изведнъж козината му се промени! Тя засия с цветовете на дъгата! Кученцето се превърна в най-красивото четириного на земята!То беше взело красотата на своята приятелка, а тя щеше да живеечрез него.
-Благодаря ти, Капчице! -помисли развълнувано то и продължи пътя си.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 19 Фев 2009 17:10:14 » Отговори с цитат върни се горе

Прочетох, тайни, и си мислех как им отива на сапунените мехури да се самоопияняват и надуват до пук, такава им е закваската...Пяна.
Няма как да не са лекомислени- наистина са цветни, красиви и празни,
а твоята капчица е един израснал и прогледнал сапунен мехур Smile


Радвам се, че ми съмишленичиш и споделяш отношението към литературното наследство, оставено ни от Светослав Минков. Приказките му наистина са едни от най-хубавите, които съм чела от български автор. Доста късно ги открих, далеч след тези на Ран Босилек,Ангел Каралийчев и Георги Караславов.

Още една приказка от Светослав Минков




Захарното момиче

Имаше някога в едно омагьосано царство една чудна градина. Всичко в тая градина беше направено от захар: и цветята, и дърветата, и пеперудите, и птичките, та най-сетне и малкото златокосо момиче, което седеше по цял ден на една захарна пейка в градината и плетеше захарна тантела със захарни игли.

А на другия край на земята далеч от омагьосаното царство живееше беден ковач с жена си и с малкия си син. Синът помагаше на баща си в ковачницата и надуваше духалото в огнището.
Когато той възмъжа, обърна се към баща си и рече:

— Тате, намислил съм да отида в омагьосаното царство и да се оженя за захарното момиче.

Бащата сложи чука си на земята, избърса потта от челото си и каза:

— Добре си намислил, синко. Само че захарното момиче не е за тебе. Ти си човек като всички други, а то е направено от захар. Ако се ожениш за него, то ще стане като обикновените хора и тогава ти ще престанеш да го харесваш. А там, дето няма обич, няма и щастие.

— Не, тате — отвърна синът. — Помни ми думата, че момичето ще си остане до края на живота захарно.

— Дай боже! — рече бащата, като дигна чука и се залови отново за работа.

И синът се стегна за път. Облече се в нови дрехи, метна на рамото си една торба и се сбогува с родителите си. Майка му го изпрати чак до пътната врата, целуна го по челото и го закичи със здравец.

Много дни и нощи вървя момъкът, докато най-сетне стигна в омагьосаното царство. Като наближи захарната градина, той кривна калпака си над ухото и сне китката здравец от гърдите си.

А захарното момиче вдигна ясните си очи от захарната тантела, която плетеше, и хвърли поглед към оградата да види кой иде.

— Добър ден! — промълви момъкът, като се изправи пред вратата. Той стоеше заслепен от хубостта на девойката и не знаеше какво друго да й каже.

— Добре дошел, пътниче! — отвърна захарното момиче и изтича веднага да отвори вратата и покани непознатия гост в градината.

В този миг по клоните на захарните дървета запяха безброй розови птички и стотици пеперуди накацаха по раменете на щастливия скитник.

Синът на ковача пристъпи към момичето и му подаде китката здравец.

— Вземи това цвете като дар от нашата далечна страна — рече той, без да снема очи от прекрасното лице на захарната хубавица. — Аз дойдох да те взема за жена и да те отведа в нашата малка ковачница, около която цъфтят теменужки и чуруликат синигери. Съгласна ли си да дойдеш с мене?

Захарното момиче се усмихна и стана още по-хубаво. Усмивката се пукна на устните му като алена пъпка, а в сините му очи грейна ангелска доброта. То изгледа непознатия левент и каза:

— Съгласна съм да ти стана жена, ала преди това ще искам от теб да убиеш крилатия змей, който пази живата вода, та да видя дали си юначен.

— А къде живее крилатият змей? — попита момъкът и стисна юмруци, готов за борба.

— На края на нашето омагьосано царство — отвърна девойката. — Там в планината се намира една вълшебна пещера, в която тече сребърният извор с живата вода. Като стигнеш пред пещерата, насреща ти ще изскочи един змей, ала ако твоята обич към мен е по-силна от всичко, ти не ще се уплашиш от него и ще го победиш.

— Тръгвам още сега — извика юнакът и в погледа му се разискри страшна решителност.

И момъкът замина по широкия друм, а захарното момиче хвърли подире му една бяла захарна роза и дълго му маха с ръка, докато той се изгуби в далечината.

Късно през нощта синът на ковача стигна в планината. Още отдалече съзря вълшебната пещера, пред която гореше грамаден огън. Той пропълзя по скалите и когато беше вече близо до огъня, чу изведнъж грозен рев, който отекна из планинските усои като страховита гръмотевица. Юнакът се изправи и видя на две крачки от себе си крилатия змей. Из раззиналата уста на чудовището изригваха зелени пламъци, а в големите му очи лъщеше вампирска стръв.

Но момъкът не се уплаши. Той си спомни за захарната хубавица, за усмивката й, за ангелската доброта, що излъчваха сините й зеници, и в яките му ръце кипна непозната до тоя ден мощ. Без да се бави нито миг, той се спусна върху змея, сграбчи го за разтворените челюсти и ги разчекна с всичка сила. Чудовището изрева от болка и се тръшна полумъртво на земята. Тогава момъкът извади ножа си от пояса, заби го в главата на змея и я отряза с един замах като на пиле, а после я хвърли в грамадния огън и влезе в пещерата.

Сребърният извор с живата вода клокочеше между камъните и грееше в тъмнината като месечина. Синът на ковача се наведе над него, взе делвата, която бе оставена на един камък, и я потопи в извора, та гребна с нея от водата. След това излезе навън и се спусна надолу по планината.

Беше топла слънчева сутрин, когато юнакът се върна в градината на захарното момиче. Той сложи делвата пред нозете на девойката и рече:

— Аз убих крилатия змей и ти донесох жива вода.

А захарното момиче стана от пейката и от скута му се изсипа като кристална паяжина тънката захарна тантела, която то бе плело години наред.

— Води ме, където искаш! — каза тихо хубавицата. — От днес нататък аз съм твоя жена.

И като каза това, тя извика птичките и пеперудите и им даде да пият от живата вода. И всички пеперуди и птички накацаха върху делвата и в един миг станаха сребърни. Птичките зачуруликаха като вълшебни музики, а пеперудите литнаха над лехите със захарни цветя и задрънкаха като звънчета-омайничета.

Захарното момиче взе делвата и пръсна останалата жива вода по дърветата и цветята. И тогава цялата градина блесна с ослепителен блясък под лъчите на слънцето, защото и най-малкото клонче, и най-малката тревица се превърнаха в чисто сребро.

— Ами ти защо не пи от живата вода? Мигар не искаш да бъдеш безсмъртна? — попита момъкът.

— Аз пих от живата вода на твоята обич и съм вече безсмъртна — отвърна усмихнато захарното момиче. — Хайде сега да вървим!

И девойката и юнакът се хванаха за ръце и тръгнаха към далечната земя, в която се намираше малката ковачница. А сребърните пеперуди и птички се събраха в рояк и се понесоха като сребърен облак над главите им. Те ги изпратиха чак до края на омагьосаното царство и после се върнаха пак в своята градина.

Когато момъкът и захарното момиче стигнаха пред ковачницата, никой не излезе да ги посрещне. Старият ковач и жена му бяха умрели и схлупената къщица бе потънала в буреняк. Наоколо цвъртяха малки синигерчета, а из тревата тичаха морави теменужки, подгонени от вятъра.

— Колко хубаво е тук! — извика радостно захарната хубавица и очите й светнаха от щастие.

Тогава момъкът разчисти буреняка, като остави само миризливите теменужки, разтвори вратата на ковачницата и въведе вътре младата си жена. И угасналата жар в огнището грейна отново и сред тишината на малката ковачница звъннаха веселите удари на чука върху наковалнята.

Години минаха и думите на стария ковач се сбъднаха. Захарната девойка стана като всички други хора, хубостта й се изгуби, светлото й лице потъмня и увехна от грижите.

Ала момъкът продължаваше да й се радва и да размахва тежкия чук над главата си с оная сила, с която някога беше убил крилатия змей. Защото сърцето на неговата жена не се промени, а си остана все същото сърце от захар, миросано завинаги с чудната жива вода на вечната обич.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 19 Фев 2010 23:43:58 » Какво разказваше чайникът Отговори с цитат върни се горе

Часовникът върху кухненския шкаф тракаше тихо и приспивно. През замъгленото стъкло на прозореца не се виждаше нищо. Люта зима бе сковала цялата земя.

- Та да си дойдем на думата – рече чайникът на старата тенджера. – Туй се случи преди години, когато аз още не бях почернял от огъня и можех да влизам свободно в гостната стая, да седя на дантелена покривка върху масата и да черпя поред всички гости.
Веднъж домакинята бе поканила на чай много хора. Толкова много, че за едного не достигаше чаша. „Ами сега – засмя се тя. – Чакайте, на вас ще дам нещо особено !” И като каза това, нашата господарка разтвори вратичката на бюфета и извади оттам една прекрасна чаша, направена от ясночервен порцелан.

Тая чаша не приличаше никак на другите, защото беше по-малка и по-нежна, и бе украсена със златни цветя. „Ах, колко е хубава !” – извикаха гостите и започнаха да я предават от ръка на ръка. „Да – отвърна гордо домакинята. – Тя е от Китай. По-рано имах шест такива чашки, но петте се счупиха и сега останала само тая.”

Червената китайска чаша мина през всички ръце и след това бе сложена пред един дебел гост, който се разкиха отгоре и – разбира се, не от неуважение, а просто защото беше хремав.

До тоя ден, право да си кажа, никога не бях мислил за женитба. Ала малката чайна чаша беше тъй нежна и мила, че щом я видях, си казах: „Ето годеница за мен.” Разбира се, на същото мнение бяха и други някои предмети на трапезата. Още преди да налеят чай в порцелановата хубавица, сребърните щипци ме изпревариха и пуснаха вътре цели три късчета захар, а лимонът се търкулна уж съвсем случайно до нея и я помилва пред очите на всички.

Но обичта не се купува нито със захар, нито с киселите милувки на един лимон-жълтурко. Прекрасната червена чаша гледаше само мене и чакаше с нетърпение да я стопля с истински китайски чай, който щеше да и спомня за нейната далечна родина.

А аз се правех, че не забелязвам нищо, обикалях поред всички чаши и ги пълнех, а гостите ги дигаха от масата и ги поднасяха към устата си.

Най-сетне стигнах и до малката китайска хубавица. Тогава почувствах такава силна обич към нея, че пламнах цял в огън и чаят в мен стана ужасно горещ. И в същия миг дойде нещастието, защото нежната порцеланова чаша не можа да изтърпи топлината. Още при първите капки чай тя въздъхна по китайски – прас ! – и се счупи на малки късчета.

Домакинята изписка и всички гости и изказаха съжаленията си. Само дебелият хремав гост не каза нищо, а подскочи от стола си. Чаят го беше залял и попарил, та затова той извади кърпата си и започна да си трие панталоните.

От тоя ден нататък аз пък се зарекох да не мисля вече за женитба и да си остана до края на живота ерген, защото не ми се искаше да чупя друга чаша.

...

- Кло-кло-кло ! Бедната порцеланова чашка ! – клокочеше старата тенджера. – Ех, да можех и аз да обикна някого, та да уври по-скоро бобът, че ми омръзна да седя все на печката !

Чайникът мълчеше. Той се беше пренесъл в онова далечно време, когато беше съвсем нов и ясносин като небето. И както някога, му се струваше, че седи на дантелена покривка в гостната стая, а отсреща го гледа червената чайна чаша, нашарена със златни цветя.

Разбира се, глиненото гърне с ошафа не вземаше никакво участие в разговора между чайника и тенджерата, защото беше глупаво и надуто като всички гърнета.

То си знаеше само своето:

- Б-р-р-р ! – и размотаваше високо нагоре големи кълбета пара.



Светослав Минков
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
XYJIUgan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 16, 2010
Мнения: 10

МнениеВъведено на: 20 Дек 2010 13:57:56 » Отговори с цитат върни се горе

много хубави приказки, дайте линк с повече...

В най-новият магазин Всичко за вашия дом можете да видите промоционалните ни цени на хладилници, невероятно ниските ни Цени на завеси и всякакви видове. Разполагаме с екип от професионални хамали, който се грижи продуктите ни да пристигнат здрави до вашия дом! И не забравяйте, че само при нас има толкова ниски цени на завеси на метър и супер-изгодни лизингови цени на хладилници. Разполагаме със цял щанд Интериорни врати на добри цени – даже много добри! Освен това ако живеете във Варна – работа като професионални хамали можем да ви предложим на много добри условия! Подходящо за всички студенти и не само - живеещи или учещи във Варна - работа има при нас!. Можете да видите и пълната програма на телевизиите в България от този интернет сайт http://napred.bg/tv-programa.html. Проверете си числата от тото 6 от 42 в Напред.БГ http://napred.bg/toto/6-ot-42. Любимите ми българските приказки вече чета и в Напред.БГ. Ето връзката към една от най-любимите ми http://napred.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA.html тази за вълка, който си остава вълк.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com