Откриват конференкция с поема на Ангар!

Вярно е, че темата е пусната в "Други", но мисля, че Liulina я е насочила неволно там.

Пък и да не е – истинското ù място е в „Поздравления и честитки”. Където е и мястото на всички събития, отличили по един или друг начин автори, пишещи (и) в ХуЛите.

И като на тема, на която мястото е именно в „Поздравления и честитки”, всеки един тук регистриран може да влезе в нея 1) или за да каже: „Честито!”, или 2) да подмине, без да се опитва да се прави (без да е такъв) на остроумен.

Владимир Стоянов – Matador

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 541

или 3) въобще да не се съгласи с темата и да не отмине, защото има мнение

ХуЛитер Записан(а): Apr 05, 2006 Мнения: 10

Одговор накъмто Нейна_e_ношта.

Понеже защото никой неще да ти напрай ресензиа на онова зарди което е пущено това, язе след като прочетох това, земах та го намерих и онова и го прочетох целото и сбрах смелос да ти го раскажем ебаси. Та да се не чудиш и маеш закво става на вапрос а не зарди друго.
У стихотворението се разправа за един лейтенан който както си му е реда полеколеко станал старши лейтенан после капитан и най после дочекал та станал и маьор ебаси. През целото време докато са мо закичвали петолъчки, он силно се е тормозил с една мисал накъмто една Наташа, която се неразбира башбаш точно като ква му се пада. В смисал дели законова женска ели либовница ебаси. Ама в независимос от това, маьора си е бил силно флюбен у нея савсем ясно. Преди да почне да разправа за Наташа, афторат набърже расказва как е одил на лов с бащаси, как не е пропущил езовир да не иде до него, и как е преодил нанасам и нанатам Добружа, Мизиа, Тракиа само за Македониа нищо не казва:

В сърцето си за него закопнях!
И в Добруджа, и в Мизия живях,
край Витоша и в Тракия живях.
И градовете, и местата опознах.
Че са красиви няма да отричам.
Възможно е дори да ги обичам.

Както се види от понанагоре, тука е наблегнато два пъти на живях ем зарди римата, ем читатела да не земе да си помисли че само е преминал на тъгъдък ебаси. Афтора е преминал а не читатела. Само каде се не разбира с това "възможно е" дели обича ели отрича ама нищо. Добружа, Мизиа, Тракиа и Витоша, а не Велека. Щото за Велека сичко си се разбира:

Теб, Велека, ако те забравя -
в първата вода да се удавя!
Лоша дума за теб ако кажа -
врагове и свои да ме мразят!

Както се види, афтора си обича Велека и те тека. Нищо че го не казва директено а заобиколно ебаси.
И тека от дума на дума и от Родопа, Рила и Пирин през Балкана и Странжа се доближаваме и до Наташа.
И глей сега как му забива ножа таа неблагодарница ебаси.

Наташа, като по тревога, става!
Изкъпва се, косата изсушава,
с парфюм-дезодорант се освежава,
облича се и пръстени поставя,
пред огледалото се завъртява,
и, сякаш че изстреляна от гръм,
изскача от квартирата навън!

И тва при положение че он е отишъл у събота на работа ебаси. Та да искара некой лев не за парфюм ели дезодоран а и за двете ебаси. А она само го е чекала да излезне и почнала да се освежава нетарпеливо. Епа и язе да съм на негово место и намене че ми стане чоглаво еми да. Ама женски кво да ги прайш. Чудно мие само как чак като е станал маьор ги е разбрал женските афтора. Ако ги беше разбрал некъде накъмто старши лейтенан немаше да се изнерви толко като маьор ама нищо. И глей кво вика:

Това се случва с вас, жени!
Когато тръгва за сношение
със собствения мъж, жената
върви като на погребение,
но при любовник ли върви,
тя тръгва, като на участие
на олимпийските игри!

Добрутро. Чунким па оно само женските са тека ебаси. Ама като е турила ем парфюм ем дезодоран, нема как да и се не едосва човекат. Маьора де. Ама по натам се разбира че и е опростил това нещо ебаси. Защото понеже некаде из тексто подфърга, че е чел Маяковски и Енгелс. Его язе като несъм ги чел, текова нещо напримерно ич немаше да го простим тека лесно. В смисал Глигорица да арчи ем парфюм ем дезодоран като ръгне нанекъде.

Глей сега фнимателно как завръшва стихотворението:

А други не допускат, че се случва,
това, което всеки ден се случва!

Видиш ли как пак е наблегнал два пъти на едно и също нешто. Ем за рима, ем за понаясно.
Тека че и ти земи допосни, че се случват текива работи и те тека.

На мене ми ареса ебаси.
Язе таково нещо и да ме биеш се по главата не моем да го сачиним.
Еми да.

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 541

Gligor, ти ме умори с тоя анализ ебаси.:)))))))

ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2007 Мнения: 103

Случайно влязох в долнопробна кръчма,
видях, че някой там изкуството измъчва. Very Happy

Боже, Боже, колко мъка има на тоя свят!

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2008 Мнения: 39

"Драги" "критици",
дори и поезията, няма да ви извади от блатото, в което сте се настанили! Който е казал, че поетът бил възвишена личност, да можеше да надникне в Хулите...Какво от това, че сте талантливи, щом душите ви се "кефят" на ниЗкото в човека.
На Ангар ще кажа:
Вивалди е бил признат - 200 години по-късно;
Верди е бил оплюван на премиерите си, за опери, които днес не слиза от сцените.
Учителка съм и си позволих да използвам стиховете в последната ти "Книжка-величава". Децата ги рецитират с огромно удоволствие.
Така, че:
Миналото е твоето време, но...бъдещето - също! Поздравявам те. Варя

Варя, така или иначе, както е тръгнало след двеста години няма да има хора, които могат да правилно да четат. А малкото които умеят криво-ляво да го правят, трудно ще разбират прочетеното. В тази връзка ако допуснем, че въпросната поема, с която е открита VІІ конференкция на Областния съвет на СОСЗР във "Венен клуб - Ловеч" и на която така височайшо са присъствали многоуважаеми дупедати, се намери случайно от някой бъдещ почитател на соцреализма в заблатените архиви на Незнайния Войн и се засрича пламенно пред някоя си полуразбираща аудитория, то можем да допуснем че ще има и спонтанни ръкоплескания.

Gligor–е, ти потвърди едно мое много силно предположение. Четох анализа ти няколко пъти не за да вникна, аз вниквам бързо а защото стигнах до извода, че ти си разбрал, а аз неможах. Това ме навежда на мисълта, че колкото си по близко до мотиката(т.е.) земята, толкова по се разбираш с поезията. И varq2 го доказва с децата, които с удоволствие рецитират стихове. Само не разбрах, как така хем някой принадлежи на миналото, хем на бъдещето, а за настоящето бил Вивалди който не слизал от сцените.

Още в самото начало усетих, че нещо не е наред с тази тема.
Благодаря ти матадор, моето перхидролно съзнание никога нямаше да се сети, че раздела е причината за това усещане.
„Откриват конференкция с поема на Ангар!” – раздел „Поздравления и честитки” - да поздравим другаря или да отминем мълчешком в знак на уважение, като ОФ организация.
Следващия път Люлина, не пускай темите си без консултация с матадор.

Нежна е нощта, изразът “Напаст божия – всеки може-не може … станал поет!” няма за кого друг да се е отнасял, освен за мене. Или, ако не само за мене, то непременно “в това число” и за мене!

А изразът “ще се пукнеш през гърба” не се нуждае от обяснение, но тъй като непрестанно подчертаваш че си блондинка /позор си и за блондинките/, може да се добави, че през гърба хората се пукат от яд! И пукнатините ти с поезията нямат нищо общо, но имат общо със злобата ти! Ако не си ме била чела, защо беше това презрително злобно отношение към мене?

Не е било презрително и злобно ли? Тогава защо под постинга ти Албатрос с такъв възторг и кеф възкликна “Кефиш!” – при това и с три ухилени физиономийки след възклицанието си?

От повече от два месеца Албатрос моментално каца под всяко мое стихотворение с оценка единица и с най-отрицателен коментар. Последните му коментари под мои стихотворения са: “Тъпня”; “Ужас”; “Текст няма”;”Текст няма”; “Слаб текст, по-точно текст няма”; “Текст няма, гола вода е”; “Текст няма”; “Текст няма”; “О, Господи, текст пак няма”; “Тъпня!” и т.н. все в тоя дух. Ако има психолози в сайта, може би ще разяснят този феномен: от какво е породено такова поведение, защо го прави, какви чувства изпитва докато го прави, какви чувства и каква реакция цели да породи или предизвика у мене. Вече изразих едно предположение под стихотворението си “Командир”, но все пак аз не съм психолог. Определям го като гадно поведение на гаден човек! Целта му е или да ме откаже от писане и прогони от сайта, или да ме провокира да му отговоря нещо в същия тон и да ме баннат.

И как не само Албатрос, но и всички, които и по-рано са изразявали неприязънта си към мене, изведнъж се скупчиха и направиха от едно по същество незначително, никого некасаещо съобщение, такъв голям форум! За Вещер, Горски, Румир, Куклара, Вениамин, Крум – не се и съмнявах. Не се и съмнявам, че и този загадъчен ник – Нежна е Нощта, е на някого от старите ни познайници, който като вече е опозорил предишните си никове, сега ползва този.

Неприятно съм изненадан от Глигор – защото за него имах много хубаво мнение, а и тъй като пишем в различни жанрове, не очаквах от него такава неприязън. Тук, освен че е безсмислен и глупав, анализът му показва, че или не е можал, или не е искал да вникне, или злонамерено преиначава текста. Но съм му и благодарен – такива анализи или пародии се правят само на произведения, които с нещо си струват.

Аз съм свенлив и скромен по природа. Но нападките, неприязънта и презрението, с което някои се отнасят към мене, ме карат и аз спрямо тях да бъда такъв.

“Есть выраженье, смысль его таков:
талант рождает множество врагов!” /Низами/.

Да, аз се смятам за поет! Не велик поет, но все пак поет. И се чувствам такъв, и това което съм написал ми дава самочувствието на такъв. Но нима преча, отричам или отнемам правото и на другите, и на вас да се чувствате поети? Чувствайте се поети и се наричайте поети колкото си искате, наричайте се велики и гениални поети! А дали е така – за всеки от нас - има кой и кога да отсъди.

Мене винаги са ме отричали. Но поезията, макар и тайно, ме обича!

“Аз няма никога да бъда сам!
Бездарният докрай ще ме отрича!
Но в моя стих, със неугасващ плам
гори сърцето ми! Такива, знам,
Поезията вечно ги обича!”
/“Поезията тайно ме обича”/

Такава увереност и такова самочувствие пожелавам на всеки поет!

Ангар, би ли ми казал, къде съм те обидила и с какво? През цялото време спазвам добрия тон, а ти? “ще се пукнеш през гърба” „/позор си и за блондинките/”…
Какво общо имам аз с постинга на Албатрос? Че вие си имате някаква закачка, какво съм виновна аз?
Мислех, че ще станем приятели, но ти си груб, Ангар, заблуждавала съм се, че поетиката в теб е възвишено чувство. Мислех си, че все още има мъже, като в доброто старо време – лирични, романтични, джентълмени и че ти си един от тях.
Явно не е така.

Не съм психолог, Ангар, но искам да те питам нещо – ти пишеш в сайта от неговото създаване – имаше ли такова отношение към теб, преди Латинка Златна да те вземе под мишничка и да те размахва непрекъснато пред всички колко си велик поет? Колко теми бяха пуснати от нея и от кръжеца около и по повод твоето величие? Къде отиде твоята свенливост, твоята скромност да и кажеш да спре, да престане да те навира в очите на всички? Прекален светец и богу не е драг. И друго да попитам, как така Люлина пусна тази тема, а след това не се обади повече. Не го ли свързваш с коментара и под твоето стихотворение? Дали в тази ситуация тя не се чувства употребена? Защо единствената която е присъствала на това мероприятие Латинка, не пусна темата? Все едни такива въпроси, на които отговора може би е елементарен. Не мислиш ли, че ти самия си употребен в амбициите на Латинка за величие, за показност?
Ангар, между поет и добър стихоплетец има голяма разлика. Добрия стихоплетец реди римички без проблем, но това значи ли, че е поет? Кой може да каже за някой съвременник, че е велик поет? Никой, единствено времето – пример Вивалди.

hixxtam написа:

Не съм психолог, Ангар, но искам да те питам нещо – ти пишеш в сайта от неговото създаване – имаше ли такова отношение към теб, преди Латинка Златна да те вземе под мишничка и да те размахва непрекъснато пред всички колко си велик поет? Колко теми бяха пуснати от нея и от кръжеца около и по повод твоето величие? Къде отиде твоята свенливост, твоята скромност да и кажеш да спре, да престане да те навира в очите на всички? Прекален светец и богу не е драг. И друго да попитам, как така Люлина пусна тази тема, а след това не се обади повече. Не го ли свързваш с коментара и под твоето стихотворение? Дали в тази ситуация тя не се чувства употребена? Защо единствената която е присъствала на това мероприятие Латинка, не пусна темата? Все едни такива въпроси, на които отговора може би е елементарен. Не мислиш ли, че ти самия си употребен в амбициите на Латинка за величие, за показност?
Ангар, между поет и добър стихоплетец има голяма разлика. Добрия стихоплетец реди римички без проблем, но това значи ли, че е поет? Кой може да каже за някой съвременник, че е велик поет? Никой, единствено времето – пример Вивалди.

Хипо, и аз не бих искал да бъде пусната тази тема, но тя беше пусната. Латинка си е Латинка, Люлина си е Люлина, а аз темата я видях вече след като беше пусната, преди това нищо не съм знаел. Те са си други личности, техният авторитет си е техен, моят мой. Обадиха ми се прочее от Клуба на военните от резерва от Ловеч дали не бих могъл някога през февруари да прочета нещо, но връзката беше толкова лоша, че нито за датата, нито за нещо друго се разбрахме и така си остана.

Но след като темата беше пусната и направени такива изказвания по мой адрес, какво можех да направя, освен и аз да взема отношение и да кажа какво мисля.

Не исках и не искам да се отварят форуми за мене, но не е и голяма беда; прието е за подобни прояви - издаване на книжка, приемане в съюз на писателите, рецитал и пр. да се пускат съобщения, голяма работа; но въпросът е, че после, след пускането агитката веднага се нахвърля и започват разправиите.

Не се мисля за велик поет, но в постингите си агитката непрекъснато така ме нарича, в кавички разбира се. Или въздиша "ох, мъка, мъка", сякаш карам някого да се мъчи с мене! Достатъчно добри поети са, да си се четат, да си правят отзиви и да ме оставят на мира - само така глупотевината около ника ми може да утихне.

За вас аз съм елементарен стихоплетец, добре. Моята самооценка и самочувствие са малко по-високи, но нима ви нахалствам с ежедневно публикуване на нещата си. Съществуването ми в сайта е съвсем скромно - по едно стихче на няколко дни, с изключително редки коментари, и ако не ме настъпват не се обаждам.

И на никого как да действа няма да кажа - нека всеки да действа така, както чувството му подсказва, както смята за целесъобразно, както иска. Всеки, кой каквото прави, за себе си го прави. А ако някой се чувства засегнат, докато коментарите му не са забранени, винаги може да поиска или да даде обяснение.

Някой може ли да ми каже всъщност какъв е грехът на Ангар? Това, че е имал публична изява ли? Политическите му разбирания? Нескромността?
Това тука да не е другарски съд?

От позицията на какви съдите? На безспорни естети? На брат'чеди на музата? Или на пратеници на Светостта?

Що се отнася до комунизма (а точно мен никой не може да ме упрекне в симпатии към него) - не сте ли като онези, които изземваха правото и свободата на избора в минали времена и ни диктуваха каква музика да слушаме, кое радио да не слушаме, коя прическа е правоверна и кой никога не греши?
Хайде, по-споко и оставете на нас тъпите да направим избора си и преценката си, без вашите директиви.

hixxtam написа:

Не съм психолог, Ангар, но искам да те питам нещо – ти пишеш в сайта от неговото създаване – имаше ли такова отношение към теб, преди Латинка Златна да те вземе под мишничка и да те размахва непрекъснато пред всички колко си велик поет? Колко теми бяха пуснати от нея и от кръжеца около и по повод твоето величие? Къде отиде твоята свенливост, твоята скромност да и кажеш да спре, да престане да те навира в очите на всички? Прекален светец и богу не е драг. И друго да попитам, как така Люлина пусна тази тема, а след това не се обади повече. Не го ли свързваш с коментара и под твоето стихотворение? Дали в тази ситуация тя не се чувства употребена? Защо единствената която е присъствала на това мероприятие Латинка, не пусна темата? Все едни такива въпроси, на които отговора може би е елементарен. Не мислиш ли, че ти самия си употребен в амбициите на Латинка за величие, за показност?
Ангар, между поет и добър стихоплетец има голяма разлика. Добрия стихоплетец реди римички без проблем, но това значи ли, че е поет? Кой може да каже за някой съвременник, че е велик поет? Никой, единствено времето – пример Вивалди.

Понеже се засяга моят ник, поради тази причина вземам отношение.
Да, Ангар е имал такова отношение и преди идването ми в сайта, това е видно в коментарите му на стихотворенията му.

Защо да спирам? Хубавите неща трябва да се отразяват. Трябва да се уважаваме всички и да си помагаме един друг. Малко, че политиците не обръщат внимание на изкуството, ами и ние се ядеме! Направено е едно добро дело, а тук се набляга на политика, иначават се нещата, просто цапат с мръсни думи.
Това, което се прави за Ангар се прави и за други не по-малко , ако не от мене, то от други в сайта.
Всичко, което го правя е със сърце. Правила съм и за други и няма да се откажа да правя добро, а има един който вижда всичко!

Вече идва пролет. Пожелавам да напишете най-хубавите си стихотворения!

А Ангар е поет!

Разбирам те Ангар, много добре те разбирам и дори няма да ти задам въпроса защо Латинка е инициатор на тази тема. Аз ако не искам някой да ме размахва в публичното пространство, ще му направя забележка и ще му поставя условие - да не прави това без мое знание.
Четейки темата, не видях някъде лични обиди към теб. Към тази част от творчеството ти, която беше изложена на показ, критики да - има, но това е съвсем нормално. Бих те попитал обаче, как така съвпадна публикуването на "Командир" с темата пусната преди това? За мен е несполучлив опит за реклама.
Логично е тази тема да бъде заключена, но ще изчакам отговора ти.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите