Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Конкурс: Съвсем личен лекар

Форуми на ХуЛите » Конкурс ''Очи за себе си'' - 2008

Анкета :: Моля, гласувайте за това произведение
5  35%  [ 19 ] 4  7%  [ 4 ] 3  12%  [ 7 ] 2  18%  [ 10 ] 1  25%  [ 14 ] Всичко гласували : 54

Автор	Съобщение
konkurs Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152	Въведено на: 12 Фев 2008 15:35:07 » Конкурс: Съвсем личен лекар Да заспя, но не мога. Кове една болка в главата, сякаш сто чука удрят. Вия, стискам зъби, пак вия, пак стискам – нищо! Дочаках да съмне, слава богу жива, крепя си главата барабар с болката и съм в здравното заведение, където, надявам се ще заваря личния си лекар и той като с магическа пръчка ще премахне болката. Йес! В кабинета си е. Обяснявам аз всичкото си, той кима с глава, разбира...В продължение на половин час обяснява какво ми е. А аз вия на ум. Още половин час пише рецепта и обяснява какво и защо ми изписва. Аз продължавам да вия, вече със стиснати зъби и не съвсем на ум. Грабвам рецептата и хуквам по аптеките. Сложна комбинация- в едната единия цяр го има, другите- не. В следващата- пак късмет- втория намерих... След половинчасова обиколка успях да направя коктейла, щото да ми се бие инжекция и обратно в кабинета, с огромната надежда, че до пет минути ще съм набоцкана със спринцовката и болката ще отшуми. Да, ама не съм познала! Така ставало то! Още в началото на дългия коридор чувам някакво тракане, мърморене... Приближавам. Тракането е по вратата на кабинета на моя доктор, а мърморенето е негово. С огромна отверка, някакво чукче, прехапал език от усърдие, милият се опитва да сложи на мястото изкъртената брава. Разбирам го, но главата боли, боли...Вадя спринцовката, иглата, ампулите от пликчето и с потопени в неистовата ми надежда очи го поглеждам. Нищо. Чукчето чука, отверката се опитва да навие някакъв винт. Вторачвам се, дано усети погледа ми.... а той, без да ме удостои със своя: извинете ме, но трябва да я оправя. Аха! Почти изскимтявам аз. Ще ми помогнете ли? Ето, тук притискайте, а аз ще навивам винта. Аха! И се залепвам до вратата, за да притискам здраво.Не ми стигна силицата ли, винта ли инатлия, но резултата беше никакъв. И още половин час къде аз притисках, къде доктора, къде аз давах съвети, къде той ме слушаше...оправихме я! Оправихме я вратата. Е, сега вече иде ред на инжекцията, мисля си. Къде, докторе? Питам. Отзад, отговаря той . Легнете по корем. Да легна, но няма къде... леглото е заето от папки, папки...побутвам ги лекичко, тц! Мисия Невъзможна . Няма как и да седна на леглото. Докторът е готов. Спринцовката е в ръката му. И забелязва, представете си, че леглото в кабинета е заето. Тогава само ще си вдигнете крака, госпожо! Къде да го вдигна, бе докторче? Ама, моля ви, по- бързичко...припира. Обръщам се с гръб, вдигам полата, оголвам си съответното място и разбирам, че да вдигна крак означавало да си свия единия крак в коляното, а другия да опъна. Шляп, шляп, шляп и храааас, иглата е забита. След четири часа, раздробени на половинчасови емоции и очакване... Но пък можеше и да не доживея до този прекрасен момент лекарството да започне да действа, нали? Утре- следващата инжекция, нарежда докторът. Само ми кажете час, за да си спестя време, помолвам се. Ааа, когато ви е удобно, госпожо. При мен пациентите са първа грижа, усмихва се. Часът е 22.30. Телефонът звъни. Как сте? По- добре, надявам се. Гласът е на доктора. Да, да, да, болката е....Комбинацията, която ви изписах действа бързо. Да,да,да, наистна...опитвам сънена да се включа в разговора. Утре ще ремонтирам колата си, целият ден ще ми е зает, знаете как е...Да,да,да, зная...Нали нямате нищо против да дойдете сега да ви бия утрешната инжекция.... Ааааа..... Дежурен съм, близо живеете... Ооооо.....Ама какъв е проблема? Притеснявам се за вас... Приспах телефонната слушалка със загрижения глас заедно и затрогната от вниманието, излях всичките си настръхнали чувства върху часовника. От тогава не работи. Часовника. Стрелките му са спряли на 23.00. Нали се сещате?
PLACEBO ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2005 Мнения: 727 Място: София	Въведено на: 14 Фев 2008 17:06:02 » ))))))))))))))))))))))))))))))))) Поставянето на инжекцията си го представих страшно образно!!! Хахахахааааа! Браво!!!!!!!! _________________ Не се завръщай...
Jiva ХуЛитер Записан(а): Apr 21, 2006 Мнения: 160	Въведено на: 16 Фев 2008 10:50:32 » искрено се забавлявах, ама то на чужд крак и 100 инжекции са малко (но пък какви семейни отношения се създават с личните лекари в споделянето на "радост и мъка"...)
stihoplet ХуЛитер Записан(а): Feb 20, 2008 Мнения: 15 Място: Троянски балкан	Въведено на: 20 Фев 2008 18:36:06 » Чудесно!
rainy ХуЛитер Записан(а): May 27, 2004 Мнения: 885 Място: Лондон	Въведено на: 28 Фев 2008 08:30:48 » Да се смееш ли, да плачеш ли? Абсурдистанът, в който живеем... Чудесен изказ! И една доста по-лековита от изпросените инжекции самоирония... _________________ Рейни
Luna ХуЛитер Записан(а): Nov 02, 2005 Мнения: 270 Място: Пловдив	Въведено на: 08 Мар 2008 23:35:41 » Малееее, дано утре не попадна на такъв доктор, че ще му се стъжни дежурството!
sradev ХуЛитер Записан(а): Aug 16, 2004 Мнения: 348 Място: влака (може и самолет)	Въведено на: 09 Мар 2008 11:21:35 » !! добро _________________ Славян
Meiia ХуЛитер Записан(а): Jan 02, 2004 Мнения: 647	Въведено на: 11 Мар 2008 21:18:44 » :) _________________ М* Ударите по сърцето понякога оприличаваме на ударите на сърцето.
Ufff ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108	Въведено на: 16 Мар 2008 13:46:14 » )
pencho_zaeka ХуЛитер Записан(а): Jun 14, 2005 Мнения: 176 Място: София	Въведено на: 20 Мар 2008 14:35:55 » Хубаво! _________________ Ако имаш самолет, не го карай като тротинетка!
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Конкурс ''Очи за себе си'' - 2008

Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума