Въведено на:
14 Мар 2008 09:10:11 » Конкурс: 48M.4040
Ако става въпрос за блондинки, аз съм обратна. Руса съм, но не съм тъпа. Този есемес обаче, ми разказа играта.
Изчурулика ми сутринта нокията на съобщение и чета: 48М.4040. Викам си – я, това е Митко! Едно старо гадже, живее в Монтана и мерцедесът му е № 40 40. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен, и аз си мисля за... таковата, пък той ми отговаря някакси отчуждено – имате грешка, кого търсите, моля. Затворих веднага, не съм толкова тъпа.
Седя и си мисля. Леле, сетих се, това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Нещо се е случило, я кръвното, я нещо друго. Знаех си! Казвах му – смени си личния, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само егенето – той не, та не! Докато набера номера сърцето ми ще изхвръкне... Тате, викам, как си? Работата върви на зле, вика... Едвам го чувам... Кое е зле, бе тате, пък той – ами половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха голите охлюви. Да, ама като съм притеснена и емоционална, последната дума не съм я чула и почнах да му се карам: Не те е срам, пак си ходил да гледаш нудистките на плажа, одъртя, пък акъла ти не дойде. Докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
Затварям и си мисля, леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана, 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа... Може и терористи да са, 48М – туй е Москва... или Маями. Изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас – дежурният, казва, на шесто репеу слуша. Започвам подробно от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам един телефон, там са от специалния отдел. Набирам аз номера и чувам: Добър ден. Диспансер за психично здраве...и пиип, записват, значи. Затворих веднага, не съм толкова тъпа.
В този момент моичкият се връща ухилен и с цвете. Айде, вика, муце, честит празник! Чочо, лягай си, пил си, знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата. Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих си пак есемесчето и каквато съм емоционална, държа нокията и плача. Никакви шифри, никакви терористи. Честит осми март – Чочо. Туй било съобщението.
Hemu ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2006
Мнения: 100
Място: Варна
Въведено на:
14 Мар 2008 11:42:04 »
Той твоя Чочо добре се е сетил, ама ти...
Добре каза че си блондинка, инак не си личи.
Успех!
_________________ Жест , дума , усмивка , доброта...
какво ни пречи да даряваме това?
melina ХуЛитер
Записан(а): Feb 25, 2008
Мнения: 2
Място: Русе
Въведено на:
14 Мар 2008 13:16:51 »
страхотно е! интересно, кратко, смешно и с хубав край - браво!!! 5!
djungla ХуЛитер
Записан(а): Jun 08, 2006
Мнения: 55
Място: Русе
Въведено на:
16 Мар 2008 20:08:02 »
еххе - тия есемесни истории могат да побъркат човек - забавно ме беше да прочета историйката
Mila_Nejna ХуЛитер
Записан(а): Aug 03, 2007
Мнения: 4
Въведено на:
18 Мар 2008 15:10:50 »
Кратко, ясно и много забавно! Как да не се хареса на една блондинка?
Поздравления!
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
18 Мар 2008 19:38:57 » ...
Тея СМС-си - до инфаркт могат да докарат човек...
Хареса ми - 5!
_________________ plucky
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
19 Мар 2008 08:17:53 »
Актуално, смешно, добре написано. 4ести 4еститения с смс пожелавам
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума