Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Конкурс: И Тайсън си намери майстора
Въведено на:
17 Мар 2008 09:59:56 » Конкурс: И Тайсън си намери майстора
В кварталната градинка всяка сутрин се събираме десетина. Рано – към седем. Абе, не за тичане. Ония шетат като пършинги по алеите. И тях ги знаем. Ама не са от нашия отбор. Ние сме кучкари. Изкарваме хайванчетата да се освободят от нуждите си. Аз с моя Нерон, Иван с Ричи, Стефан със Сара и прочие.
Е, вчера Фифи на мадам Бошнакова се заигра с Тайсън. Уф... Чакай. Фифи е писнчер. Една шепичка козина. Пък Тайсън е ротвайлер. Ама як, ей! Като стопанина си Савко. Той е борец и тежи към сто и петдесет кила – и то когато е по къси гащи и без ланците.
Не, мадам Бошнакова не е кучка. Тя е фризьорка в центъра. Винаги напудрена, гримирана и напудрена. С изкуствени цици и надути устни. Към четиридесет килограма с герданите. А трябва да ти кажа, че носи много по врата си. Може би се страхува, че без тоя баласт разгонената Фифи ще я отнесе нанякъде...
Та тъй. Вчера Фифи се заигра с Тайсън. И звярът му със звяр се запали, сборичка я, търколиха се в тревата и стана фала. Ротвайлерът налапа главичката на пинчера. И си стои. Нито стиска, нито пуска.
Фифи се замята и заскимтя. Мадам Бошнакова й заприглася отстрани. Опита да приближи, но Тайсън я погледна с кръвясалите си очи и оголи предупредително зъби. Изпод тях, повтарям, скимучи Фифи.
- Има ли мъже? – запита риторично Бошнакова и вдигна очи към небето.
Огледахме се един друг. Абе, има, ама Тайсън да не е жена, че да му трябва мъж?...
Сетихме се за Савко. Той има такъв навик – в края на градинката пусне кучето и се нареди на сергията за вестници. Хм... Ето го – идва секунди преди Бошнакова да припадне. Зяпна стройната кучешка композиция и се плесна по челото, което пък доведе до верижна реакция – затресоха се десетки кила сланина по най-невероятни места на туловището му.
- Господине, кажете му да пусне Фифи! – страстно и с ръце на силиконите се примоли Бошнакова.
Савко затвори уста, примлясна и рече замислен:
- Няма да стане.
- Как! Как няма?... Моля ви се!
Само дето не се срути в краката му. Фифи започна нова ария – изглежда зъбите на Тайсън я боцнаха тук-там.
- Мене не ме слуша – призна гузно Савко.
- Кого слуша? – изви като в мексикански сериал мадам.
- Жената – сведе очи борецът.
- Да дойде! Веднага!... Отиде ми кученцето!
Фифи май се умори и спря да се мята. Писъците на Бошнакова обаче достигнаха до невиждани децибели.
Савко се извърна. Живееше през няколко блока и то на десетия етаж. Лицето му посърна. После се отпусна благо и бръкна в джоба си. Извади джиесем, достоен за ръста му. Боцна с дебелия си показалец и почти минута обяснява ситуацията. После още трийсетина секунди кима и слуша, чоплейки носа си.
Фифи престана да скимти.
Бошнакова висеше на раменете на двама от колегите.
Савко приближи към кучетата. Свали мобилния от ухото си и го поднесе към главата на кучето. Възцарилата тишина се бе раздрана от строг фелфебелски глас:
- Тайсън!
Ротвайлерът застина.
- Ненормалник! Веднага пусни кученцето!
Огромното куче се сви гузно. Изплю Фифи и някак изведнъж се смали...
Hemu ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2006
Мнения: 100
Място: Варна
Въведено на:
17 Мар 2008 13:11:08 »
В повечето случаи е така.
Добър избор е направил Тайсън
за водач на глутницата.
_________________ Жест , дума , усмивка , доброта...
какво ни пречи да даряваме това?
apostolicia ХуЛитер
Записан(а): Feb 26, 2008
Мнения: 85
Въведено на:
18 Мар 2008 11:32:01 »
Как ме разсмя! Отлично!
Mila_Nejna ХуЛитер
Записан(а): Aug 03, 2007
Мнения: 4
Въведено на:
18 Мар 2008 14:55:06 »
Много се забавлявах! Още повече, че като колежка, т.е. горда стопанка на доберман-медалист и аз имам малки тайни "команди"
От мен 5, но не само защото ми хареса. Искам "типажите" написали 1 и 2 на разказ като този да си поскубят косите
Hemu ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2006
Мнения: 100
Място: Варна
Въведено на:
18 Мар 2008 15:18:11 »
Мила, на такива глави се съмнявам коса да расте.
Ако главата е поляна, мозъкът тор, а косата тревни чимове,
на нечии поляни явно че само плевел троскот може да расте.
_________________ Жест , дума , усмивка , доброта...
какво ни пречи да даряваме това?
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
19 Мар 2008 07:42:08 » ...
Майсторски разказана история!
5
Абе навъдиха се едни жени, Бисмарковските фелтфебели - нищо не са - направо са за надзиратели в концлагер. Имах една съседка... като се прибереше от работа, първо овършаваше съпруга, едва успяваше човека да измънка някакви извинения; после мядаше двамата си сина - все нещо бяха стъпили накриво; накрая набиваше Джак - доберман, но кротичък... Съседката все още я има, ама Джак го няма...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума