Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Конкурс: Един номер наизуст

Форуми на ХуЛите » Конкурс ''Очи за себе си'' - 2008

Анкета :: Моля, гласувайте за това произведение
5  28%  [ 11 ] 4  7%  [ 3 ] 3  15%  [ 6 ] 2  23%  [ 9 ] 1  23%  [ 9 ] Всичко гласували : 38

Автор	Съобщение
konkurs Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152	Въведено на: 14 Мар 2008 15:50:23 » Конкурс: Един номер наизуст Прибрах се от купона след два през нощта, краката ми пулсираха от умора след часовете на висок ток и яки танци. От винарната се качихме в пиано-бара, веселбата беше страхотна, виното беше супер. Имах нужда само от душ и сън. Хлапето тази нощ спеше при мама. Сритах обувките с облекчение, смъкнах осмърдяната рокля и влязох в банята. Тъкмо пуснах водата, и ми присветна, че трябва да си преместя колата – следобед я бях паркирала пред гаража на съседа. Често се налага, щото сме в центъра. Съседът ми е разрешил, ама ако утре сутрин звънне рано... Оф, как не се сетих преди да се съблека, но нямах избор. Навлякох черния анцуг за фитнес и маратонките, взех ключовете от колата и от къщи и излязох. Обаче на улицата не се виждаше нито едно свободно място. Боже, какви са тия коли по нощите, нямат ли си свои улици тия хора да си паркират по тях, та са се изсипали на нашата? Подкарах ситроена надолу с надежда да открия някое местенце. По протежение на две преки колите бяха плътно една зад друга и завих в третата пресечка, с намерение да излезе на Канала, да обиколя квартала и евентуално в началото на улицата да намеря място. Точно излязох на булеварда, и на 5 метра блясна палка стоп. Катаджии! – сви се стомахът ми. В същата секунда осъзнах какво се случва. Спрях и свалих страничното стъкло. Катаджията, млад, набит човек, изрецитира името и чина си, от които не чух нищо, и ми поиска документите. - Не са у мен, съжалявам! Слязох да препаркирам само, но нямаше места и исках да обиколя и да се върна… Мъжът ме гледаше с недоверие. - Честна дума, живея съвсем близо, просто исках да заобиколя, защото нямаше къде да паркирам! - Ваш ли е автомобилът, госпожо...? – проточи очаквателно полицаят. - Иванова! Да! Тоест… не, - поправих се, защото се сетих, че колата е на братовчед ми, който е в чужбина. – Но имам пълномощно! – добавих, убедително според мен. - И може ли да го видим? – иронията се улавяше ясно. – Изобщо някъкъв документ да ни покажете? - Нали ви казвам, че всички документи са вкъщииии! – доплака ми се. - Искате ли да идем до нас, ще ви ги покажа! Съвсем близо е... Но мъжът сякаш не ме чуваше, а ме разглеждаше безразлично. - А дали не сте употребили алкохол? – неочаквано попита той. - Не съм, - започнах, но се сетих за купона: - Малко вино… - Я да видим колко малко? – и махна към колегата си, който му донесе някакъв противен уред. – Я сега духайте тук! Оказа се 1.3 про... каквото е там. - Добре, г-жо Иванова, - натърти полицаят подигравателно, - Хайде сега паркирайте тук и ще дойдете при нас в колата! - Моля ви се, моля ви се, недейте! Имам пари в къщи, нека да отидем, моля ви! – от отчаяние се разплаках, но мъжете видимо не се трогнаха и аз паркирах на посоченото място на тротоара. Полицаят ме съпроводи до тяхната кола. - Какво ще ме правите? - Ще отидем в районното полицейско управление. – заяви младият мъж и подкара. По пътя подсмърчах и се чудех как можах да вляза в такава глупава, глупава история…Господи! Сигурно и гримът ми е размазан, не успях да го почистя... Дежурният в районното ни изгледа с интерес и попита: - Какво става тука? - Госпожата няма никакви документи, шофира след употреба на алкохол и предлага подкуп на органите на реда! И автомобилът не е неин! – докладва по-възрастният полицай. - Ясно. Седнете и пишете! – посочи дежурният едно бюро. - Не мога ли първо да се обадя по телефона? – изведнъж добих кураж. - Можете! Мога... Ама на кого? Докато се чудех, разгледах нощната си компания – три девойки с ярки дрешки и размазан грим, които ме зяпаха безцеремонно, и някакъв тип, чиято ръка беше закопчана с белезници към железен прът. Чудно място, прекрасни хора... и аз – сериозна жена с професия, майка... Обзе ме паника. Знам наизуст само домашните номера на мама и на бившата ми свекърва! Не, на тях не мога да се обадя, много ясно... Как не си взех поне джиесема?... Господи, как може да съм толкова тъпа! Тъпа! Записвам там някакви номера и нищо не помня! Поне на адвоката си да го знаех... Дори на най-близки приятели не помня! Знаеш един – подсети ме един спомен. Да, един знам... човекът често пътуваше в чужбина и като се обаждаше отнякъде – вместо името му на екранчето се изписваше номерът. По някаква техническа причина. Не знам каква, все едно, но той тогава звънеше много често, и аз се радвах, и цифрите ми останаха в паметта... Ама не мога да му звънна! Не и в този час! Но пък иначе трябва да изкарам тук до сутринта... И накрая се реших и много сконфузено му се обадих, обеща да тръгне веднага. Сега, сега! – казах на дежурния, сякаш той е разтревожен за мен, и се приготвих да пиша поуспокоена. Но изведнъж изстинах. Детето! Набутах му в ръцете такива доказателства, че още утре ще подаде молба в съда и ще поиска да ми вземат детето, и ще му го дадат, няма начин! Устата ми пресъхна, прилоша ми... И тогава се събудих. Изпих половин литър вода и научих наизуст номера на адвоката си.
Hemu ХуЛитер Записан(а): Dec 13, 2006 Мнения: 100 Място: Варна	Въведено на: 17 Мар 2008 14:33:27 » Накара ме сериозно да се замисля... Успех! _________________ Жест , дума , усмивка , доброта... какво ни пречи да даряваме това?
angar ХуЛитер Записан(а): Apr 13, 2004 Мнения: 1211 Място: София	Въведено на: 17 Мар 2008 17:22:41 » Ето това наистина е "случка с мен"! Много добре разказано и много интересносно като сюжет! От мене 5!
thebigplucky ХуЛитер Записан(а): Apr 10, 2004 Мнения: 774 Място: До брега на морето,но не съвсем.	Въведено на: 17 Мар 2008 19:43:38 » ... .. Какво ще ме правите?.. _____________ Култова реплика! Какво ли не се случва на човек понякога?! Понякога дори и на жените... 5 _________________ plucky
rainy ХуЛитер Записан(а): May 27, 2004 Мнения: 885 Място: Лондон	Въведено на: 17 Мар 2008 19:49:42 » Ситроен, а? Хак ви е! И аз искам... Такава кола, имам предвид, не галимацията... Откровено казано, хрумвало ми е какъв ад би настъпил, ако се случи адекватна случка и телефоните се затрият. Същата история. Нито един номер наизуст... Ама нито един! Тя, простотията, още повече осъзната, ходи единствено по хората... Адмирации за идеята и още повече за реализацията! _________________ Рейни
kuklara ХуЛитер Записан(а): Nov 02, 2005 Мнения: 405 Място: хасково	Въведено на: 17 Мар 2008 21:19:03 » Браво!
djungla ХуЛитер Записан(а): Jun 08, 2006 Мнения: 55 Място: Русе	Въведено на: 18 Мар 2008 13:04:08 » страшно лиш късмет...добре, че сън е било...
aivia ХуЛитер Записан(а): Nov 25, 2005 Мнения: 2	Въведено на: 19 Мар 2008 00:15:00 » 5 Да, много е хубав!
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Конкурс ''Очи за себе си'' - 2008

Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума