Конкурс: За хляба насъщен

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Във Франция човек става петимен за коричка хляб. Рече ли да купи, и да намери с какво,не намира какво. Тестените изделия се приготвят по рецептата ‘ Лапаш нещо , гълташ нищо”. Тънката им като плат корица крие вътрешност, изпълнена с нещо безкрайно пухкаво, нежно и безвкусно : най-вероятно изкуствен памук.
Ще ви издам една тайна: няма смисъл да се харчите за багет и франзел. Те проявяват коварното си сходство с текстила само когато са съвсем пресни. На другия ден заприличват по-скоро на кухо дърво. Тогава французите забелязват измамата и ги изхвърлят в коша. И може да ги вземете безплатно.
Льо пен е друг чешит. Той е оформен на самуни и полага големи усилия да се престори на хляб.Но не винаги и не всички са били наясно по въпроса. Защо връзват кусур на Мария-Антоанета,че го е сбъркала с пасти? И аз го бъркам.
Но-о...Влизам веднъж в една буланжрия и най-неочаквано виждам ... хляб!!! Истински ! Най-различни видове, на пити и самуни, бял и чер: плътен, зърнест и хранителен. Няма никакво съмнение : там на полиците лежеше родното божество и като всеки искрено вярващ аз чувствах как от него струи тайнствена енергия.
Вярата ми обаче явно не е достигала размера на синапено зърно. Не можеше да премести не само една планина оттук - там, но и парче хляб от рафта в сака ми.Налагаше се да го купувам като последния атеист. Цените - много солени, но все пак достижими.
Пристъпят французите, продавачката им отрязва един-два, най-много три пръста от някоя пита,тегли резена, слага го в красива кесийка, те го поемат полечка като нафора и си го отнасят вкъщи.
Щеше да изглежда странно аз да купя цял самун и посочих една половинка.
- Да, госпожо. Колко да Ви отрежа?
- Не го режете. Дайте ми го както си е.
- Как? Целия ли?
- Ами да.
- Но това е много,госпожо.
- О, не, ни най-малко не е! – издадох се аз.
Без да маха любезното си изражение, продавачката ме изгледа изпитателно от главата до петите. Изглежда се съмняваше, че половин пита може да се побере в създание с моя калибър.Но кандиса. Сложи половинката на кантара и ми изчурулика какво трябва да платя.
????????????????????????????????????????????????????????????????????
Трябваше ми доста време, за да се съвзема.
Е, добре. Знам, че хлябът е безценен. Откъде, обаче, и тя го знае?
- Но, госпожо, -опитах се все пак да възразя – тук е написано друго !
- Но, госпожо, това са цени за 100 грама.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите