Конкрус: Сякаш нещо й имаше на уговорката

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Соарето се вие по виражите на самодоволството си. Съвсем сами сме в гъмжилото, в сян-ката на филодендрона. Годините и рутината спестиха излишните флиртови игрички и прескун-даци. Само дето бяхме пропуснали да се запознаем. Съвсем по руското: “Это не повод для поз-накомство…”. Защо пък не. Бяхме на фаза – уговорка. Без да ни усетят Тя ще иде там Където… След пауза от… ще я последвам. После? Ако има “после” – ще видим; според както.
Соарето глъхне зад гърба ми. Излишно съм спокоен, нещо сякаш не се вълнувам – въз-раст, граничеща с досада… не, не е досада… и задължение не е… а какво е… знам ли. Това е вратата. Безшумно отварям, плъзвам се дискретно вътре - в приятния здрач на интимността. Ето ме и Мене. Да – ето Ме и Мене – Аз, това бях наистина Аз - бях вече Там; делово се занимавах с детайлите… Кога ли съм дошъл, без да се усетя! Толкова бърз, като навремето…
От двама ни, се оказах третия… Измъкнах се, без да Ме усетят… без да усетя. Нещо като облекчение… не, не е облекчение… а какво е…знам ли. Спокойно ми е.
Сякаш нещо й имаше на уговорката. Минах на следващата фаза – върнах се в соарето, в самодоволството си. Наздраве!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите